На 10 януари 1878 г. от този свят си отива майката на Апостола. Поклон и вечна памет!


На 10 януари 1878 г. от този свят си отива майката на Апостола. Поклон и вечна памет!
10 Януари 2017, Вторник


Гина Кунчева, тази скромна и велика българка, затваря очи завинаги в деня, в който Карлово посреща свободата си – оная, заради която животът си дава синът ѝ Васил Левски

Автор: доц. д-р Петър Ненков



Преди да тръгне за Къкрина, Левски отседнал в Сопот. Майка му решила на всяка цена да го види. За да не буди съмнение сред турските власти, взела внучката си София.

Когато се разделяла със сина си, силата й изведнъж се прекършила и от очите й потекли сълзи. Смутен, Левски я попитал защо плаче? Тя успяла да се овладее и да се усмихне. Тихо му казала: „От радост, синко!“

Това била последната среща на майката със сина.

Научила за залавянето на сина си, втъкнала китка цвете в кърпата си, набрала и цветя от градината и бавно тръгнала по чаршията към дома на дъщеря си Яна.

Никой не разбрал голямата й мъка. Тя прегърнала внучетата си и кротко им казала: „Елате, деца, да ви накича. Днес е голям празник. . .“

Пред лицето на света Гина Кунчева не проронва нито една сълза по загиналия си син. И когато дълго след това някой я запитвал защо не е раздала жито за душата на мъртвия си син, тази велика майка отвръщала: „Жито се раздава за мъртъвци, а моят Васил ще живее вечно!

И той живее и ще живее вечно, докато има българи по света и държава, наречена България!




В категории: Новини , Възраждане , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки