Гърци отровили в затвора големия наш книжовник Димитър Миладинов


Гърци отровили в затвора големия наш книжовник Димитър Миладинов
11 Януари 2017, Сряда


Убийството е извършено на 11 януари 1862 г. в цариградски затвор. Само четири дни преди Димитър, в същата тъмница умира и брат му Константин Миладинов 

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Най-изтъкнатите български книжовни дейци през епохата на Възраждането в Македония са двамата братя Димитър и Константин Миладинови. Също като двамата Солунски първоучители Константин Кирил философ и Методий, те кръстосвали нашир и надлъж поробената българска земя и давали светлина на незрящите, учели ги на четмо и писмо и на любов към Майка България.

Докато по-малкият брат Константин усвоява науките в Московския университет, по-големият - Димитър, води люти битки с гръцкото духовенство и се превръща в знаме за българите край Вардар. Те го боготворят и попиват словото му със жадни очи.

Няма съмнение, че Димитър Миладинов е най-прочутият даскал и народен будител в Македония. Неговото училище в Охрид се прочува из поробените български земи и в него се стичат деца от всички краища, за да се запишат ученици.

Всред тях е бъдещият покорител на Парнас – поетът Григор Пърличев, който като студент в Атинската политехника през 1860 г. печели национален конкурс за поезия с поемата си “ Аристолос” и е окичен от гръцкия крал със златен лавров венец.


Когато кралят го попитал, какъв е по народност, за негово най-голямо удивление, Григор Пърличев му отвърнал на брилянтен гръцки език, че е българин!

В своята “Автобиография” Пърличев по-късно ще напише: “Сред най-уважаваните учители в Охрид бе Димитър Миладинов. Словото му течеше от устата като мед. Свещен огън гореше в очите му.”

Стожер в борбата за независима българска църква и просвета в Македония, Димитър Миладинов постоянно е тормозен и преследван, заради убежденията си от фанариотите и турската власт.

Охрид, Битоля, Мостар, Сараево, Нови Сад и Белград са кратките спирки на неговата страдалческа одисея. При своите скитания от град на град, той се запознава с културата, нравите и обичаите на сърбите и хърватите и се възхищава от умението им да бранят своята родна култура от чужди попълзновения.

Затова, когато отива в Кукуш като учител, изхвърлил гръцкия език от обучението и го заменил с български език. Започнал смела борба срещу безчинствата и грабежите на турците и фанариотите. В местната църква призовал кукушани да прогонят своя гръцки владика и да го заменят с български.

Срещнал се руските консули в Солун, Битоля и Шкодра и поддържал активна кореспонденция с брат си Димитър, който следвал в Москва. Всичко това не убягнало от очите на турската полиция. Насъсквана от гръцките свещеници, които искали да му отмъстят, тя го арестувала като руски шпионин и го хвърлила в цариградската тъмница.



Брат му Константин завършва през 1852 г. Атинския университет и заминава за Москва да учи славянска филология.Там за първи път през 1858 г. пише и публикува свои стихове в цариградското списание “Български книжици”, във вестника на Раковски “Дунавски лебед” и в излизащото в Москва списание “Братски труд”.

Те му извоюват славата на един от първите български поети, чийто стихове се родеят със стиховете на Добри Чинтулов и Петко Славейков. През 1860 г. се разболява тежко от туберкулоза и прекъснал следването си.

Запознава се с видния хърватски учен и общественик Йосиф Щросмайер. С негова помощ издава своите стихове в Загреб. Условието на Щросмайер било написаните с гръцки букви, стихове да се заменят с български букви.

Така книгата се ражда на бял свят под името “Български народни песни”, събрани от братя Миладинови през 1861 г. Тази книга е венецът на книжовната дейност на двамата велики българи от Струга.



Когато разбира, че брат му хвърлен в по донос в тъмницата в Стамбул, Константин незабавно се отправя за османската столица, за да се види с него. Вместо свиждане обаче, е арестуван от турската полиция и хвърлен в съседната килия на затвора.

След жестоки инквизиции, туберкулоза се завръща по-срашна от преди и на 18 януари 1862 г. По-малкият брат умира в затвора. Само четири дни по-късно, угасва и Димитър.

Така си отиват от света на живите тези български будители, но сътвореното от тях остава завинаги в златния фонд на българската духовна култура. Научавайки за мъченическата им смърт, техния ученик, охридчанинът Григор Пърличев отказва демонстративно стипендията на гръцкия крал и предложението на Атинската академия на науките да продължи образованието си в Оксфорд.

Захвърлил недовършената си на гръцки език поема “Скендер бег”, възпяваща борбите на албанския народ срещу османското нашествие и се завърнал в Македония. В душата му се извършил коренен прелом и той, възпитаникът на Атинската политехника, яростният защитник на античната гръцка култура станал друг човек, ревностен продължител на делото на двамата братя от Струга. Волята му помита с един замах всичките му душевни терзания по този въпрос.

Отчаян и смутен, той разбрал, че години наред е служил на една чужда кауза и, че е пренебрегвал звучния български език и поробените си братя, заради изкуствено насажданата от фанариотите, гръцка култура. Затова зарязал фалшивия блясък и суетата в Атина и тръгнал да служи даром на своя народ. Изкоренявал елинизма от училищата и църквите в Македония и с това предизвикал омразата на своите довчерашни поклонници - гъркоманите. Те не му простили тази духовна измяна.

По техен донос и той е арестуван и хвърлен през 1868 г. в затвора. Отначало лежи в тъмницата на Дебър, а после е преместен в Охрид. Жестоките мъчения на които бил подложен от турците не го прекършили, а само калили волята му за борба.

Доживява да види България свободна и, когато на 6 февруари 1893 г. затваря завинаги своите очи, оставя след себе си една чудна легенда за един неизвестен български студент, който ударил в земята всичките прочути стихоплетци на Гърция и за голямото му българско сърце, което надделяло над заблудите и се отдало до край на святата село на братя Миладинови.

Днес македонски и гръцки учени се опитват да докажат, че той не е българин по произход, но всуе. Защото не се гаси туй що не гасне!


В категории: Новини , Духовни средища , Войни за освобождение , Българските родове , И ний сме дали нещо ...

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки