Спомен за легендарната Мара Бунева и нейната саможертва


Спомен за легендарната Мара Бунева и нейната саможертва
13 Януари 2018, Събота


На 13 януари се навършват точно 90 години от атентата в Скопие на легендарната българска революционерка и член на ВМРО Мара Бунева срещу сръбския юридически съветник на Скопска Бановина Велимир Прелич

Автор: доц. д-р Петър Ненков



Мара Бунева е родена през 1901 г. в македонския град Тетово. Между 1915 и 1917 г. учи в скопската стопанска гимназия. В края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за българския офицер Иван Хранков.


Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация. На няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 г. младата жена се завръща в Тетово при семейството си, след като се развежда със съпруга си. През 1927 г. се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич. Завършва курс по шев и кройки и отваря собствено шивашко ателие. Сближава се със семейство на Велимир Прелич, което живее в съседната къща и чрез него влиза във висшето сръбско общество в града.

На 13 януари 1928 г. Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на река Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите.

Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребана е в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт.



Атентатът е оценяван различно в европейската преса.

Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“ (отнела живота на Маратпо време на Великата Френска буржоазна революция).

Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“

Австрийският вестник „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“

След освобождението от Българската армия на Вардарска Македония през пролетта на 1941 г., на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча.

След изтеглянето на българските войски и администрация от Скопие, в края на месец септември 1944 г., паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия (същият, изготвил черния списък с хиляди имена на българи, избити по време на Кървавата коледа).



От 13 януари 2002 г. активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена и поругавана от вандали, и поставяна наново.

През 2007 г. се стига дори до побой над участниците в мероприятието.

През 2008 г., в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда, близо българския Културно-информационен център в града.


В категории: Новини , Войни за освобождение , Нова история , И ний сме дали нещо ...

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки