Шапки долу! На 20 май отбелязваме 74 години от смъртта на именития наш военен деец
Автор: Атанас Коев
На 20 май се навършват 74 години от смъртта на генерал Владимир Вазов – брат на писателя Иван Вазов, ген. Георги Вазов и политика Борис Вазов.
Той е роден в Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова на 14 май 1868 г. След като завършва средното си образование постъпва във Военното училище в София, което завършва през 1886 г.
Вече като подпоручик е зачислен в 5-ти артилерийски Шуменски полк, където се представя като отличен командир. Поради тази причина младиятофицер е изпратен в град Есен, Германия, за да повиши своята квалификация. След като се завръща в България, получава капитански чин и е преместен в 4-ти артилерийски полк в столицата.
В началото на ХХ век капитан Вазов заминава да учи в Стрелковата артилерийска школа в Царское село, Русия. Завършва я с отличие и след като се завръща в Родината, е произведен в подполковник.
Първоначално Владимир Вазов получава назначение като началник отдел в 4-ти артилерийски полк, а след това става командир на бригада. При избора на скорострелни оръдия за българската армия през 1904 г. е избран за член на Специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и във Франция.
На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър, генерал Савов в София се създава Артилерийска школа, в която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. В навечерието на Балканската война той е произведен в чин полковник и му е поверено командването на 4-ти скорострелен артилерийски полк от Първа софийска дивизия.
След началото на военните действия, Владимир Вазов със своя полк участва в боя при Гечгенли, в който българите удържат блестяща победа въпреки численото превъзходство на турските войски. На 17 и 18 октомври с.г. полковник Вазов взима участие в сраженията за овладяването на Люлебургас, а след това и в щурма на укрепената турска линия при Чаталджа, провел се на 4 и 5 ноември.
В последвалата Междусъюзническа война заедно със своя полк се бие при Цариброд, Пирот, Буляк, Дренова глава и Градоман, нанасяйки редица тежки поражения на сръбските войски.
Най-големи военни успехи сопотският военен деец постига по време на Първата световна война. На 1 март 1917 г. той е назначен за командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия, сражаваща се в състава на Първа българска армия. Под неговото вещо ръководство се създава дълбоко ешелониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификационно дело той така укрепва поверените му позиции, че те стават практически непревземаеми.
В периода 22-26 април 1917 г. войските на Съглашението настъпват срещу дивизията на полковник Вазов, но срещат решителна съпротива. Те дават над 1000 убити, а множество войници и офицери са пленени от българските войски. В последвалите тежки и кръвопролитни сражения на 8 срещу 9 май с.г. врагът отново понася много тежки загуби-над 2000 убити, при минимални загуби за нашите части. Заради тези заслуги, на 20 май 1917 г. полковник Вазов е произведен в чин генерал-майор.
Но той се прославя особено много в боевете, известни като Дойранската епопея. По негово нареждане Дойранския укрепен район е разделен на четири дълбочинно разположени позиции, като е укрепен допълнително. Именно тук, тъй като е от изключително стратегическо значение, е разположена дивизията на ген. Вазов.
На 16 септември 1918 г. срещу нея настъпват три английски и две гръцки дивизии, подсилени от тежка артилерийска бригада и гръцки конен полк, като превъзходството в полза на противника е многократно. Владимир Вазов лично обхожда позицията преди епичната битка, давайки последни наставления на командирите и войниците.
В продължение на три дни се водят тежки сражения, като на 18 септември противникът изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да сложат противогазови маски. След ожесточени боеве съглашенските войски са изтласкани от частите на генерал Вазов, давайки над 10 000 убити войници и офицери.
Когато приключва Първата световна война, генералът е назначен за началник на 9-та Плевенска дивизионна област, а през 1919 г. е начело на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив. От август с.г. той е инспектор на артилерията при Министерството на войната.
По време на военната си кариера, за големите си заслуги на бойното поле видният наш военен деец получава много отличия, сред които: орден „За храброст“-2-ра и 3-та степен, орден „Свети Александър“-5-та степен без мечове, орден „За военна заслуга“-3-та и 1-ва степен, както и османски медал „За бойни заслуги“ и османски сребърен орден „Лиякат“.
На 24 февруари 1920 г. генерал-лейтенант Вазов преминава в запаса, ставайки първия председател на новоучредения Съюз на запасните офицери в периода 1920-1921 г. Впоследствие, от 1924 до 1930 г. той отново оглавява Съюза. През октомври 1923 г. е избран в ръководството на комитета „Народна признателност“, чиято цел е да подпомага жертвите на септемврийските бунтове от същата година.
На провелите се през 1926 г. местни избори Владимир Вазов е избран за кмет на София. По време на кметуването му, продължило до 1932 г., в столицата са изградени рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е транспортът, реорганизирана е пожарната, а София става един от най-зелените градове в Европа.
Интересен момент от живота на генерал Вазов е посещението му в Англия през 1936 г., където той е поканен от английските ветерани от Първата световна война като най-достоен противник на бойното поле. Там той е посрещнат с огромно уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. А председателят на Британския легион отбелязва в речта си: „Владимир Вазов е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата военна история.“
Последните години от живота си генералът прекарва в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г., на 77-годишна възраст. Като виден български пълководец той е погребан с полагащите му се военни почести.
