Новият кадастър смаза пенсионер в Меден Рудник


Новият кадастър смаза пенсионер в Меден Рудник
Георги Цъцаров в скромния си апартамент в Меден рудник разпалено обяснява на какъв тормоз е подложен от бургаските институции - Снимки МИТКО ДИМИТРОВ
28 Август 2009, Петък


Вече три години Община и проектанти го размятат от врата на врата и му искат стотици левове за чужди зулуми
В разцвета на социализма бургаският гражданин Георги Цъцаров получавато право да обработва малко парче земя в района на язовир Мандра.


Автор: Лъчезар Лисицов

През 1994 г. община Бургас му продава земята за 26 хиляди лева. Десетина години по-късно ямболска фирма, наета за подготовка на новата кадастрална карта на града, оставя закупения парцел без собственик. Сега искат от пенсионера 600 лева за корекция на грешката. Как е възможно да стане това? Ето я цялата история...
През далечната 1974 г. държавата предоставя на Георги и Марийка Цъцарови 1,4 декара пустеещи земи в района на ж.к. Меден рудник, в непосредствена близост до язовир Мандра. Тъй като земята е камениста, семейството полага огромни усилия да изрине твърдия грунд, да намери плодородна почва, за да започне и да обработва мястото с много труд и любов.   Успяват да си изкарват по малко пипер, царевица, домати и картофи.
След като дълги години се грижат съвестно за земята си, през 1994 г. общината решава да им я продаде. Половината земя – 700 кв. м., остава за Георги и Мария, а другата част е за техния син – Николай, което се удостоверява и със съответните нотариални актове.
Минават още 12 години, за да настъпи 2006 г., когато вече пенсионираният Георги Цъцаров разбира, че е изработен нов кадастрален план на района. Стопанинът с изненада установява, че в новия кадастър той не е вписан като собственик на своите 700 кв. м., които на всичко отгоре са и разделени на две. За разлика от парцела на сина му, който си е коректно нанесен при новото разграфяване на земята.
Пенсионерът първоначално се обръща за помощ към Териториална дирекция „Възраждане“ (в Меден рудник). Оттам не му обръщат сериозно внимание и му препоръчват да си търси адвокат. Той намира защитник, който срещу 60 лева му подготвя писмо до областния управител Любомир Пантелеев с молба за разрешение на въпроса. Бившият губернатор затваря кръга с искане за становище от ТД „Възраждане“. Оттам вече не обясняват, че пенсионерът трябва да си търси адвокат, а изпращат технически лица за проверка на място – директно в парцела на Цъцаров. Запознават се с нотариалния акт, викат двама свидетели – собствениците на съседните земи, подготвят и протокол, подписан от всички присъстващи. Дават надежда на Цъцаров, че скоро ще има решение на въпроса. Казват му да чака. Така минават няколко месеца в чакане, след което той решава да провери до къде е стигнал казусът.

Пенсионерът ни показва „модерния“ инструмент (грапа), с който той и неговите съседи обработват земите си – честно и за едното препитание


Този път го пращат в общината. Оттам го обвиняват, че не се е вписал в някакъв регистър и му казват да дойде с нотариалния акт следващия вторник, когато е приемният ден на началника на отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“. Отива човекът във вторник, а администраторката решава, че е необходимо Георги Цъцаров да доведе и сина си, който живее в Дебелт. Пенсионерът бие път до там, двамата взимат всички възможни документи и отново се явяват  в общината. Оттам сагата продължава, като препращат баща и син Цъцарови в Проектантска организация. След като се редят на дълги опашки два дни, казват на бащата Георги, че ще се наложи да заплати 110 лева за издаване на скица на поземлен имот. Отива той на другия ден да внесе парите, но се оказва, че сумата е набъбнала на 116 лева, а пенсионерът разполага само със 111, запазил си е левче за връщане с градския транспорт. И така Цъцаров пак се връща и пак отива... В крайна сметка срещу въпросните 116 лева Георги Цъцаров, чийто месечен доход от пенсия е 200 лева, получава от „Службата по геодезия, картография и кадастър“ скиците си, които представляват два листа формат А4, на които са нанесени проблемните парцели и са изброени притежателите им. От двата файла се разбира, че като собственици на разделения имот фигурират освен Георги и Марийка Цъцарови, притежаващи еди кой си номер нотариален акт, но и двама други граждани, вероятно реститути, които обаче не разполагат с документи за собственост. На всичко отгоре земята е „набъбнала“ и вече не е 700, а цели 1029 кв. м.
За жалост на Георги Цъцаров сагата с разходките му от врата на врата и от институция на институция продължава с пълна сила. В крайна сметка му казали, че се налага да заплати между 500 и 600 лева за корекция на кадастралната карта. Човекът сега се чуди какво да прави. Иска да продава хладилника и телевизора. Трябват 600 лева за операция и на окото на жена му Марийка. Георги не може да разбере защо постоянно го разхождат напред-назад на  тая възраст, като му искат и луди пари за чужди грешки. Получил е земята, за която е заплатил 26 хиляди лева през 1994 г. Има си и нотариален акт за площта от 700 кв. м. Редовно плаща и данъци за нея. Но в България това явно не е достатъчно.
Последната надежда на възрастния бургазлия е общественият посредник в община Бургас Таньо Атанасов, за когото „добра жена“ му казала наскоро. „Не си знаем правата и задълженията и само ни мотаят“, жалва се клетият пенсионер.
Бургаският омбудсман обяснява, че това съвсем не е единственият проблемен случай в новия кадастър. От общината също ни уверяват, че има „безкрайно много грешки“ в кадастралната карта.
А дали дългогодишният казус на пенсионера Цъцаров скоро ще бъде разрешен, предстои да разберем. Убедени сме, че този случай не е единствен. Просто по-голямата част от хората не знаят за капана, който е заложен. Готови сме да оповестим и други подобни.


В категории: Разследвания

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки