Вече цял месец в Турция се веят знамена (главно кюрдски) и наляво-надясно хвърчат приказки за нова ера и какво ли не още, по света се тиражират цитати за
Автор: Двамата върли политически опоненти си продават взаимно залози на живот
„замлъкващите оръжия”, а в България туркофилските медии се правят, че не забелязват една карта на „Нова Турция”, която популярното в южната ни съседка издание „Милиет” публикува.
Да, става дума за прословутото писмо на опандизения до живот кюрдски лидер Абдуллах Йоджалан, което на 21 март бе прочетено публично на турски и кюрдски език от съпредседателя на прокюрдската партия "Мир и демокрация" Селяхаттин Демирташ. Това стана на многолюден митинг, който се проведе в населения основно с кюрди град Диарбекир по случай празника Невруз - кюрдската Нова година. Над 250 хиляди кюрди от всички краища на страната се стекоха на митинга, за да чуят това послание.
Писмото, което дойде от зандана на остров Имрала, където е затворен Йоджалан, е от цели 5 страници, но основно цитирания от него пасаж гласи: „Дойде времето, когато оръжията трябва да замлъкнат, въоръжените бойци да се изтеглят от Турция, сега е време за предприемане на политически действия”.
Това е, което се чу, това е, което се обсъжда в световните медии.
Онова, което не се чу, но което в „Милиет” мълниеносно схванаха, се намира в публикуваната от изданието само два дни по-късно, на 23 март, карта на „Нова Турция”. Тази карта (която предлагаме на вниманието ви) не прилича на нищо, което се случи в последните години, след като проф. Ахмет Давутоглу, външният министър на Ердоган, формулира новата турска стратегическа доктрина, известна като „Неоосманизъм”. Тъй като нееднократно съм писал за това творение на мустакатия професор, ще припомня само две-три неща, особено характерни за доктрината.
Първо, министър Давутоглу винаги скромно, но настоятелно е отричал, че има такава доктрина, тоест неоосманизмът не получи официален държавен статус именно като термин „неоосманизъм”, въпреки че бе деклариран подробно на всякакви политически нива, което си е чисто политическо лицемерие.
Второ, официално министърът обяви, че турската външна политика се гради върху доктринерския принцип за „Нулеви проблеми със съседите”.
Трето, на пръв поглед нито първото, нито второто се състояха в последното десетилетие.
С последните глобални издихания на американската свръхсила, еднополюсният атлантически колос започна да се прибира в бърлогата си и регионализмът, като нов принцип на световен ред, започна, макар и едва забележимо, да проявява живот. В това отношение Турция като основен кандидат за регионален лидер е добър пример. Но при нея темпото отчаяно изостана. За зла участ на проф. Давутоглу фанфарният марш на турската външна политика, обагрен от благата усмивка на турския външен министър, на няколко пъти се препъна яко. Последната спънка дойде от разпаления в Сирия пожар, в чието подпалване активно участва и Турция. Нещо обаче в Анкара не си бяха направили добре сметката и изведнъж бъдещата новоосманска империя почна да се дави сама със залъка, който сама си бе натикала в устата.
Политическите модели в една държава никога не се забравят, политически грешки тъпо и упорито се повтарят. Ситуацията в Турция с чудовищния брой сирийски бежанци, които на практика турците щедро поканиха, в момента доведе турската държава до ступор. Това много остро ми напомня за историята с „голямата екскурзия” на българските мюсюлмани от 80-те години на миналия век, когато турците подкокоросаха турскоговорящите ни сънародници да тръгнат да се изселват и настъпи бежанска катастрофа. След което турските власти, паникьосани от прииждащата вълна, хлопнаха портата и седнаха да преговарят с Тодор Живков.
Но да не се връщаме толкова назад.
Очевидно неоосманизмът се оказа твърде голяма хапка и анадолският ислямски елит, който управлява в момента, ще се види принуден да премащабира средносрочната си стратегия. В този смисъл публикуваната от „Милиет” карта, на която между другото, никой в Турция не обърна сериозно внимание, ще се окаже от ключово значение от тук нататък, или поне такова е намерението в започналата голяма игра между Ердоган и Йоджалан, за която ще стане дума по-долу.
От друга страна, като цяло фиаското на политиката за „нулеви проблеми със съседите”, при по-внимателно вглеждане, някак си твърде удобно се разпада на вектори с противоположни резултати. Война със Сирия, ледников период с Израел, но „приказни” отношения с доминирана от туркофили България, лицемерно съчувствие към Гърция и т.н.
Всички тези процеси изискват, разбира се, сериозен анализ, но още отсега мога да кажа, че имам усещането, че ориенталската мудност на турците се промъква и във външната им политика. И не е само усещане. Всички факти сочат, че Турция следва събитията, а не ги предвижда, още по-малко предизвиква. С много малко изключения – например преднамереното блокиране на отношенията с Израел в полза на лидерство в мюсюлманския свят.
И в тази доста блокирана позиция, с изглед за липса на полезен ход, нещо се случва.
В този момент, лично башбаканът Ердоган пое нещата в свои ръце и спретна много хитроумна сделка, която аз ще нарека „Планът Йоджалан”. След многомесечни преговори със затворения кюрдски лидер, които турското разузнаване МИТ проведе, без всякакво съмнение по поръчка лично на Ердоган, се стигна до въпросното писмо и „новата ера” – на братство и любов с кюрдите...
