Заложени са тайни сделки, двойни и тройни блъфове и, разбира се, най-вече господството върху въглеводородите
Автор: Валентин Фъртунов
Продължение от предишния брой
В миналия брой представих новата редакция на доктрината за неоосманизма на правителството на Ердоган чрез включването в действие на кюрдския лидер Абдула Йоджалан, който призова кюрдите да сложат оръжие. Това бе първата стъпка към осъществяване на новия турски стратегически план, който нарекох за удобство – планът „Йоджалан”.
Някои наблюдатели в Турция се изхвърлиха, че със заиграването си с Йоджалан и кюрдите, Реджеп Тайип Ердоган е поставил на карта политическата си кариера. Струва ми се, че подобно твърдение е малко пресилено. Башбаканът не е такъв човек и с цялото си политическо развитие досега го е доказал. Неговата „умереност” във всичко, призната му от всички, не предполага хазартни рискове и игра ва банк.
Истината е, че е точно обратното. Единственият път към продължаване на върхова политическа кариера на лидера на турските ислямисти е президентския пост, след като сам Ердоган ограничи премиерските си възможности само до три мандата, последният от които изтича. Това предпоставя ясен план, който се подготвя от години. Промяна на конституцията, прехвърляне на огромни пълномощия за президентската власт в Турция, която в момента е повече представителна и подготовка за спечелване на последващите президентски избори.
Разбира се, за тази цел на Ердоган му трябват сериозни козове пред избирателите, козове, които рязко да освежат образа му на политик. Още повече, че поне в два аспекта башбаканът се „натовари” със сериозни провали – приемането на Турция в ЕС буксува вече сякаш за постоянно; във външната политика, особено регионалната (която за Турция е от първостепенно значение), негативите на правителството му като че ли надхвърлят позитивите.
Втората причина за активирането на планът „Йоджалан” е буксуването и на стратегическата турска външно-политическа доктрина „Неоосманизма”. Световните развития се ускоряват и не оставят време на Анкара за ориенталско темпо в „усвояването” на целевите райони на неоосманизма. Западът и най-вече американците, към които Ердоган и екипът му систематично се отнасят с огромно подозрение, продължават да подхранват турските опасения. Атаката им срещу Сирия буквално взриви всички планове на Ердоган за мека инвазия по арабския вектор. Накратко казано, западните му партньори чрез сирийския сценарий го насадиха на пачи яйца и силно ограничиха маневреността му. И го настъпиха по мазола.
Атаката срещу Сирия е де факто план за фундаментално прекрояване на енергийната карта в региона, при което естествено никой на Запад не си и прави труда, нито има желание да предвиди парче от баницата за Турция. Катарски, иракски и т.н. въглеводороди трябва да бъдат „усвоени” и прекарани към Средиземноморски терминали и роля в този лаком обяд е предвидена само за транснационалните концерни, чиито интереси на практика брани Западът.
И в цялата тая геополитическа суетня за Турция кюрдската карта се превърна в първокласен коз. Само че първо трябва да го получат при раздаването. Защото освен самите турски кюрди, които непрекъснато заплашват да подпалят в Турция гражданска война, съществува още един никак не маловажен кюрдски азимут и това е автономния Иракски Кюрдистан на Барзани, около който напоследък се завихриха твърде много интереси. И с който Турция е вече много сериозно обвързана.
Само за миналата година от целия турски експорт в Ирак в обем на около 11 милиарда долара над 70% бе насочен към северната кюрдска автономия. А тъкмо там са едни от най-големите находища на въглеводороди в Ирак.
Добре е да се знае, че съществува тайна договореност на Ердоган с Барзани Турция да получи концесия за разработване на нови нефтени и газови находища в Северен Ирак, а също привилигеровани цени за внос на електричество от кюрдската автономия към Турция.
Срещу това Анкара се задължава да осигури благоприятни условия на иракските кюрди да развият инфраструктура от тръбопроводи за експорт на нефт и газ от Северен Ирак към турските пристанища, за да може правителството на североиракската кюрдска автономия да е независимо от централното правителство в Багдат. Залозите са наистина огромни както за Барзани, така и за Еродоган. Да не забравяме и че подобна сделка ще помогне на Турция да преодолее хроническия дефицит по текущата си сметка, защото 70% от над 80-милиардния външно търговски дефицит на страната се пада на вноса на енергоносители.
Смятам, че сега разбирате колко широкомащабен и жизнено важен за бъдещето както на самия Ердоган, така и на Турция като кандидат за регионален лидер, е спечелването на кюрдския коз.
Ето това е същността на плана „Йоджалан”, който Реджеп Тайип Ердоган активира през март и чиято цялостна структура все още не сме и зърнали. Едва ли пречупването на волята на кюрдския лидер е единственият и дори главен елемент от този план. Но какво има в торбата на Ердоган тепърва предстои да видим.
Отделен е въпросът дали башбаканът е преценил достатъчно критично вътрешните процеси и настроения сред кюрдските партии, военните им формирования и въобще сред кюрдите в Турция и дали думата на Йоджалан ще е достатъчна, за да си осигури Ердоган здрав тил в разгорялата се битка за регионално лидерство, където отново решаващи ще бъдат тяхно величество въглеводородите. Защото единствено при спечелване на тези многобройни битки, управляващите в Анкара могат да разчитат картата на „Нова Турция”, публикувана „случайно” в „Миллиет”, да стане реалност.
