„Изглежда, че съм роден под знака на щастлива звезда..." - отбелязва писателят ветеринар в „Ахилесова пета"
Автор: Десант
На 25 юни преди 110 години е роден Димитър Димов.
Кръглата годишнината от неговото рождение бе отбелязана тържествено в Дупница, където хората го приемат за скъп свой съгражданин. От историческия музей в града, заедно с читалищната библиотека „Зора" организираха четене на любими откъси от творчеството на писателя край фонтаните на площад „Свобода".
Градската библиотека в Севлиево пък организира на 25 юни вечер, посветена на Димитър Димов.
По повод юбилея, на 27 юни от 11:00 ч. в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София ще бъде открита изложбата на Националния литературен музей „Димитър Димов в писма и спомени“.
Експозицията съдържа 16 документални пана, представящи различни моменти от биографията на писателя – семейство, ученически и студентски години, професионално развитие, пътувания, приятелства, обществена дейност и др.
Димитър Димов проплаква за първи път в Ловеч, в семейството на Веса Харизанова и Тотьо Димов – поручик от 14-ти пехотен Македонски полк, на 25 юни 1909 г. Баща му загива трагично в самия край на Междусъюзническата война, а пет години по-късно майка му сключва брак с офицера Руси Генев.
Тотьо Димов
Димитър Димов прекарва детството си в Дупница. През 1919 г. семейството се премества в София и Димов учи последователно в Народно основно училище „Васил Априлов” и в Първа мъжка софийска гимназия.
През есента на 1928 г. Димитър Димов постъпва във Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет, откъдето през 1934 г. се дипломира като доктор по ветеринарна медицина. В продължение на пет години практикува професията си като участъков ветеринарен лекар в селата: Борима (Троянско), Лева река (Трънско), Ваксево (Кюстендилско), Кнежа (Оряховско) и в Бургас.
На 24 март 1939 г. постъпва на работа като асистент по анатомия, хистология и ембриология на домашните животни във Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. В самия край на 1938 г. излиза от печат и първият му роман – „Поручик Бенц”, издадена от Добромир Чилингиров.
В периода януари 1943 – март 1944 г. Димитър Димов е на специализация в Института „Рамон и Кахал” в Мадрид. Едногодишният престой в Испания донася на Димов не само постижения в научно-изследователската му работа, но и силни впечатления и преживявания, които стават основа за създаването на нов роман – „Осъдени души” и на няколко пътеписа – „Януарска пролет”, „Кастилска зима”, „Куха Испания”...
Пребиваването в Мадрид слага началото и на едно голямо приятелство – с испанския писател, литературен критик и преводач Хуан Едуардо Сунига.
През 1946 г. доц. Димитър Димов заминава за Пловдив, където е назначен за ръководител на Катедрата по анатомия и физиология на домашните животни към Пловдивския университет. Тук именно писателят, наред с отговорната работа като преподавател в новосъздаденото висше учебно заведение, пише и своя трети роман – „Тютюн”.
„Изглежда, че съм роден под знака на щастлива звезда..." - отбелязва писателят ветеринар в „Ахилесова пета".
На 31 март 1966 г. Димитър Димов, в качеството си на председател на Съюза на българските писатели, заминава с делегация за Букурещ на среща със Съюза на румънските писатели. Умира внезапно на следващия ден, 1 април, на летището в Букурещ.
