Малката голяма библия на българите

През тази година се навършват 287 години от рождението на Първовъзрожденеца преподобни Паисий Хилендарски, 247 г. от написването на „История славянобългарска” и 47 години от канонизацията на будителя. Денят 19 юни се чества като Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски - покровител на българската история и на българските историци.
Заветните слова „О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин…!” и до днес, близо четвърт хилядолетие след написването на този свят ръкопис, звучат като обвинение и присъда. Питам се, колко хилядолетия трябва да минат, докато най-накрая възстановим вовеки националната си памет, осъзнаем достойнствата си като народ и върнем националното си самочувствие? Как очакваме да ни уважават другите, когато с лека ръка се отказваме от своята идентичност? Колко души се изчервиха, когато дори бившият американски президент Бил Клинтън при посещението си в България през ноември 1999 г. ни запита в речта си пред храм – паметник „Св. Александър Невски” в София, цитирайки Паисий, защо се срамуваме да се наречем българи? Ние, днешните издънки на народ, който има такова благословено и славно летоброене!
«Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете,нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!» - зове хилендарският монах Паисий в предговора към книгата си. Един продажен президент обаче, не само не запази светинята на милиони българи, но и без да бъде поискана дори, лекомислено я предаде на шепа гръцки монаси, които я заключиха в стъклен шкаф (разбирай саркофаг) на третия етаж в атонскиманастир.
«Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи» – скърби светецът.За близо 250 години след написването на тези редове, несъмнено сме свидетели на промяна – днес се учим да четем и говорим по английски. Децата ни пишат на някакъв полубългарски, полуанглийски в мрежата, надписи на английски надничат отвсякъде. А наследниците си – новородените българчета, кръщаваме с чуждестранни имена, като че си нямаме свой именник. Най-тъжното е, че пример за това ежедневно дават така наречените вип персони. «Горещата» Венета Райкова кръсти сина си Патрик, фолкдивата Кали нарече второто си момченце Марк, момиченцето на пловдивската певачка Димана носи името Габриела, хореографката на балет “Сатен” Галя даде на бебето си името Карина, бунтарката Милена Славова роди момиче Куин, а водещата на “Огледала” Радост Драганова – Изабела. Рекламният олигарх Красимир Гергов също се изкуши от чуждите „неймове” и кръсти детето си Ситара. Дори бездушният ми компютър се противи на тези вносни примери и автоматичният му коректор на кирилица подчертава задължително всички тези имена като непознати за родната ни словесност.
Преди две години, известният български богослов и политик проф. д-р Иван Желев призова да се прекрати порочната практика от наименованията на образователни и културни институти, наречени на български светци, да се премахва определението „Свети”, което омаловажава значението им като църковни дейци и бележити личности на България. Но призивът му си остана глас в пустиня. И до днес Пловдивския университет си е само "Паисий Хилендарски", вместо, както е редно, ”Свети Паисий Хилендарски”. Повечето училища, които носят името на просветителя, пък се титулуват просто „Отец Паисий”, както се зове и едноименното школо в Бургас. А българският народ е наричал отец Паисий светец още по времето, когато той е разпространявал своята малка, но безценна книга. И след като йеромонах Паисий Хилендарски е канонизиран на 26 юни 1962 г., няма пречка да се надяваме, че поне новоизбраният след броени дни парламент ще приеме съответното законодателно решение, което да даде държавническо признание на светостта на този невероятен патриот, посветил делото си „за полза на българския народ”.
Венецът на неговото дело „История славянобългарска” трябва да стане настолна библия на всеки днешен българин. Съзнавам, че това не става с „трябва”, не става с пропагандни директиви, не става насила. Но, както казваха едни приятели: „И да се гордеем, и да не се гордеем, все ще си бъдем българи, така че по-добре да се гордеем”. Паисий ни е оставил в наследство най-силния допинг за националната ни гордост, самочувствие, българщина и патриотизъм: «От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история». Време е да вдигнем гордо глави, че сме синове на това «юнашко племе».

В категории: История