По традиция обвитата в мистика местност се посещава на Томина неделя, една седмица след Великден
Автор: Севдалина Пенева
Тракийското оброчище в Странджа е известно с чудесата си повече от две хилядолетия
Легендата разказва, че тракийски жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето. Само посветените знаели пътя до оброчището, ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове.
В мистичното светилище течала „жива“ вода, която изправяла на крака болни, сакати прохождали, слепци проглеждали. Заедно с тракийските пророчици, близо 2 хилядолетия била погребана и тайната на Индипасха. След векове забвение, аязмото с лековитата вода случайно било открито от... бивол.
Животното служило на стопаните си вярно дълги години, но остаряло и ослепяло. Жал им било на хората да го заколят, затова го пуснали на свобода в гората. След три дни биволът се завърнал прогледнал, но наскоро пак ослепял.
Няколко пъти се повтаряла тази история, накрая стопанинът му решил да го проследи, за да разбули загадката. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, събрана в миниатюрно езерце. И се възродило преклонението към Майката Природа тук.
Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден, на Томина неделя. Но защо, няма обяснение. Факт е обаче, че на чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. Вяра и надежда за изцеление.
В един от най-горещите юлски дни екип на вестник „Десант“, заедно с група влюбени в красотата на Странджа приятели, реши да извърви пътя до мистичното оброчище. Бяхме чували много за Индипасха, но нито един от нас не беше ходил до там. Обясниха ни, че без водач няма да се справим, не било писано на всеки да открие сам приказната местност. Маршрутът бил труден, а и недостатъчно маркиран.
Въоръжени с карти и компаси (и голяма доза увереност), поехме към сборния пункт – параклиса „Св. Богородица“ в местността Качул на няколко километра от Граматиково по посока Малко Търново. От там продължихме по горски път, за да стигнем след 8 километра до разклон с указателна табела „Индипасха“, която сочи вдясно.
Следват около три километра преход пеша по планинска пътека, отвеждаща до високо място с две сковани от подръчни материали масички и четири пейки.
Тракийското оброчище е в ниското, до него води стръмна просека, скрита във вековната гора.
Гледката, която се разкрива долу, секва дъха. Времето тук е спряло, тишината е плашеща, слънчевите лъчи с труд си пробиват път между плътно преплетените клони.
Усещането за влизане в храм се подсилва от малък, скован от летви параклис, точно до аязмото. В което беззвучно се процежда капка по капка лековитата вода. Очите тъкмо свикват с полумрака и се спират на друга, още по-странна картина.
Над иконата на Богородица с Младенеца, оставена от някой неизвестен поклонник, върху скалата висят навързани хавлии, тениски, чорапи... Остатъци от варварски обичаи и суеверия, свързани с плодородието, тук някак естествено се преплитат с християнството.
Вярващите в изцелението на тялото си оставят дреха, която е покривала болното тяло. Според преданието, изворната вода на Индипасха помага на жени при безплодие, което обяснява наличието на оставеното бельо, разбираме в последствие. Хората идват тук, измиват лицата си, отпиват на глътки от вълшебната вода, после палят свещичка и се молят на Светата Дева за здраве. И си тръгват, заредени с вяра, надежда и любов.
Разговорите долу рязко секват, малката ни група пристъпва тихо, внимава, сякаш пукотът на счупени съчки под краката ще накара магията да изчезне. Всеки от нас търси място, за да се усамоти и мълчаливо попива красотата наоколо. От юлските жеги няма и помен, тук е вечна прохлада, затова никой не бърза да си тръгва.
Докосването до Индипасха оставя спомен за цял живот, в това се уверихме вече сами. Тракийското светилище е само едно от десетките мистични места в българската част на Странджа, за които Десант често разказва.
