Това е букварът, корицата е свежа, но не мислите ли, че е прекалено „палава“?
18 Септември 2009, Петък
Така пише в буквара на първолаците, големите ще имат досиета, студенти ще се правят на учители – има нещо много гнило в нашето образование
Автор: Диана Славчева
По стар обичай, новата учебна година започва с различни нововъведения, спуснати от Министерството на образованието, младежта и науката. Съгласно постановление, прието още от предишния кабинет, от тази година и учениците ще имат досиета. В края на всяка учебна година, класните ръководители ще съставят личностна характеристика на всеки свой подопечен, в която ще отбелязват постиженията му, кои предмети го затрудняват и по кои има добри резултати, как се справя с общуването в клас, има ли наказания и провинения и пр. От 15 септември влизат в сила и редица нови наказания на учениците. Нарушителите на дисциплината, например, ще бъдат гонени от час, а при системни провинения ще са принудени да полагат... полезен труд в школото, като директорите лично ще решават какъв да бъде той.
В класните стаи няма да бъдат допускани ученици с неприлично облекло, девойки с къси поли и левенти с обеци по ушите. Ако външният вид не съответства на добрите нрави, както е записано в прословутото Постановление № 162, младежите ще бъдат връщани вкъщи, за да се преоблекат. Подрастващите ще имат задължението да не пушат, да не пият алкохол, да не се дрогират и участват в хазартни игри, докато са в сградата на школото. Те няма да имат право да прилагат физическо и психическо насилие над никого и да говорят по мобилния си телефон по време на час. Изобщо в родните училища се заформя прилагането на невероятна дисциплина, но учителите са в недоумение как ще прилагат на практика драстичните министерски разпоредби.
От тази учебна година изучаването на информационни технологии става задължително за осмокласниците. Това хубаво, но публична тайна е, че в цялата страна учителите по този предмет масово не достигат. От министерството са замислили да решат проблема, като наемат студенти, които да се заемат с компютърното ограмотяване на подрастващите. В същото време в съседна Гърция 126 000 ученици от първи курс в гимназията ще получат безплатни лаптопи. На преносимите компютри ще бъдат качени в електронен вариант всички книги, които се изучават в горен курс. Ето на това се казва „модерни времена”!
Несъмнено обаче най-забавно ще е на първолаците. Новото букварче ще ги въведе в света на невероятни истории и след като научат буквите и започнат да сричат, един от първите текстове, с които трябва да се справят е „Джип и тенджера”. Дискурсът е потресаващ, затова ще си позволим да го цитираме в целия му блясък: „Имало една лъскава тенджера. Била горделива. Не слушала съвети. Не готвила манджи. Тръгнала из града по джинси. Имало и един лъскав джип. Бил много надменен. Не се движел по правилата. Не возел никого. Карал из града по джапанки. И на един кръстопът...” Както виждате финалът е отворен, а какво се е случило по-нататък най-вероятно първолаците ще трябва да си поразмърдат въображението и да открият сами. Чий лунатичен мозък е сътворил този поучителен текст остава неизвестно, за всеобщо наше съжаление. Изобщо анонимността е най-отличителната черта на този учебник. Автори няма посочени никъде. Дори и на единствените стойностни класически стихотворения „Песента на синчеца” и „Татковина” в края на буквара. Дори и на покъртителния куплет, посветен на милото отечество, който гласи: „България е моята родина.
Как искам да сме мили и засмени!
Тя като златна ябълка в градина
сред другите страни да е за мене”.
Направо престъпление е да не се знае името на мастития автор, сътворил такава вълнуваща поезия, която е била предпочетена от съставителите пред всички доказано стойностни образци на мерена реч, посветена на България. И ако с подобни, потрисащи с некадърността си творби ще възпитаваме току що прохождащите ученици в любов към родината, то никак не е чудно, че патриотизмът на подрастващите никакъв го няма. И мен би ме отблъснала мисълта, че родината ми е ябълка във световната фруктиера. Ябълките по принцип се асоциират с червеи. Те често са гнили. Но май има нещо много гнило и в родното ни образование. Уви!
"Бяла роза" в първия учебен ден от Диана Славчева
В приятно топлия и слънчев 15 септември първият училищен звънец събра всички ученици в класните стаи. И докато плацът на училище "Кирил и Методий" се огласяше от хита на Лили Иванова "Ветрове", в очакване да се съберат всички деца и родители за официалната церемония, от двора на Търговската гимназия се носеха в свръхреактивни децибели ритмите на фолкчалгата "Бяла роза". Превъзбудени тийнейджъри в такт раздрусваха ханшове в новите си униформи и сияеха от щастие в нелепо царящата дискотечно-училищна атмосфера. Знаем, че възпитанието на децата в ученическа възраст започва още от училищния праг. От това как ще ги посрещне родното училище много зависи и каква ще е настройката им към учебния процес. Едно време първият учебен ден се озвучаваше от народни хора или песни, свързани с училищната тематика. Включително естрадни. Днешните майки и татковци със сигурност не са забравили онази песен на Роси Кирилова: "Учителко любима, добър ден...". Затрогващото "Учителко, целувам ти ръка" красноречиво говори за уважението, на което преди време се радваха упражняващите тази професия. Децата влизаха в класните стаи хипнотизирани от преклонението пред даскалите. С какви чувства ще започнат училищните занимания днешните младежи, допингирани от чалготечни мотиви, припяващи, че "Вече съм мома голяма, много лесно се не давам... малко хитрост ще опитам, този момък ще изпитам, с бяла роза във косата?!" Много ще ме извинявате, дами и господа директори, за забележката ми. Не е чудно, че после се възмущаваме, дето момичетата ходят на училище с къси поли и дълбоки деколтета и се чудим с какви наредби да спрем разголването и носенето на неприлично облекло. Не успеем ли обаче иначе да внушим на подрастващите уважение към школото и учителите в него, никакви директиви и министерски заповеди няма да помогнат.
Черно на Бяло - снимка Стефан Фотев
Само половин час след като откриха Новатаучебно година в математическата гиназия, ето как изглеждаха неколцина нейни възпитаници в новите си униформи. На въпроса ни защо ходят разпасани из центъра на града и къде са вратовръзките им, получихме отговор " Що не си .... майката!". Грозно, грубо , невъзпитано, но реално. Ако класният ми ръководител и родителите им ги разпознаят нека ги питат какъв разговор са водили с журналисти на 15 септември по главната улица на Бургас.
"Бяла роза" в първия учебен ден
