С кошница в гората

Автор: Дина Харизанова

През есента в гората човек може да прекара времето си по най-различен начин. Освен просто да се разхожда, той може да си набере лешници, дренки, билки или горски цветя. След обилно падналите валежи обаче към тези занимания се отваря възможност да се добави и събирането на диворастящи гъби. Какво ни привлича към това така забавно приключение?
Гъбите обичат да се крият под шумата и да се маскират, за разлика от отровните си събратя, които винаги сами се натрапват пред погледа ни. За да е гъбар, човек трябва да притежава редица качества и да има определени специфични знания.
От този безценен дар от природата са известни около100 хиляди вида, които са изключително разнообразни по форма, размери, окраска, строеж и значение. Впечатляващо е не само огромното количество гъби в природата, но и многообразието от функции, които изпълняват. Те паразитират по дървета, храсти и тревисти растения, разрушават опадалата стара дървесина, източници са на активни и лекарствени вещества и са едни от изграждащите плодородния почвен слой. Плесента по различни продукти, гниенето по плодовете, тъмните петна по стените на влажните стаи – всичко това са следи от вездесъщите гъби.
За хората гъбите представляват една питателна, вкусна и здравословна храна.
Те са източник на много минерални вещества. В по-стари времена, по време на пости, гъбите са били едва ли не основната храна на населението. Дори на царската трапеза те са заемали видно място. В Австралия наричат един от видовите гъби „австралийски хляб”. По своята хранителна стойност те превъзхождат много плодове и зеленчуци, а по химически състав и редица други признаци, се приближават до продуктите от животински произход. Бульонът от изсушени гъби превъзхожда по калоричност месния бульон. Хранителната им стойност зависи от най-различни фактори като метеорологичните условия, почвената характеристика, а също и от възрастта на гъбите. Младите екземпляри са много по-хранителни от престарелите.
Пресните гъбки съдържат значително количество вода, средно около 90 %. При топлинна обработка количеството вода се намалява почти двойно, а при изсушаване се съкращава до минимум. Сушените гъби често биват наричани  «растително
месо», тъй като в тях се съдържат много белтъчини и фибри. Въпреки това сушените гъби отстъпват по хранителна ценност на пресните, тъй като в процеса на сушене се намалява съдържанието на азотните вещества, особено на свободните аминокиселини.


Вече повече от 200 години печурката се отглежда изкуствено и е най-популярната култивирана гъба

Минералните вещества, които се съдържат в тях, са предимно калий, калций и фосфор. Калцият в гъбите е почти толкова, колкото и в рибата. В тях има и много полезни микроелементи като мед, йод, цинк. Горските деликатеси са богати и на витамини, особено на такива от групата В. В гъбите те са повече, отколкото във всички други продукти. В манатарките е открит и витамин С и особено много витамин Д. Витамин А се намира само при някои видове като рижики и манатарки.
Някои гъби притежават бактерицидни свойства. В манатарките например се съдържа веществото херценин, което намалява болките при стенокардия и повишава жизнеността на организма; в масловките е открито смолисто вещество, което помага при главоболие и подагра; бялата млечница се използва при лечение на бъбречнокаменната болест и като мочегонно средство; пърхутката се използва от народната медицина като кръвоспиращо средство; водният екстракт от гигантската пърхутка потиска нарастването на злокачествените тумори; а боровата манатарка се използва за лечение на измръзнали части на тялото. Много гъби натрупват в себе си антибиотици, а други потискат развитието на причинителите на дифтерит, менингит, туберкулоза, чума и пр. От рижиката е получен антибиотика лактовиориолин, който успешно се справя с различни вредни бактерии.
Гъбите все още не са разкрили напълно всички свои тайни. Наскоро японски и американски учени установиха, че манатарката съдържа противотуморни вещества. Чешки изследователи стигнаха до извода, че мастилената копринка може да се прилага за лечение на алкохолизма.
В Индия е получен препарат от печурки, който се използва за лечение на тиф. В Япония от различни ядливи гъби е получен натурален каучук, който притежава същите качества, както и този от каучуково дърво.
Но гъбите се ценят най-вече като хранителен продукт. Голямо приложение намират подправки от гъби, които се прибавят към други блюда, на които придават неповторим аромат и вкус. Съдържащите се в гъбите ароматни вещества повишават апетита, стимулират отделянето на жлъчен сок, способстват за подобряване обмяната на веществата, храносмилането и усвояването на храната, укрепват нервната система. Гъбните блюда обаче са противопоказани за хора, страдащи от заболявания на черния дроб или на храносмилателния тракт.
Печурките заемат почетно място сред гъбното разнообразие. Те са и най-често отглежданата изкуствено гъба. Освен традиционните съставки, в състава на мазнините в печурките влиза и особено ценното вещество лецитин.
Не бива обаче да забравяме, че една голяма част от гъбите са коварни и могат да предизвикат фатални натравяния или в най-добрия случай тежки стомашни разстройства. Неразположения може да ни донесе и консумирането на ядливи гъби, които не са достатъчно качествени – например ако се презрели, червиви, престояли дълго време преди приготвянето си, а също и мариновани гъби, съхранявани в алуминиеви или цинкови съдове. Така че трябва много да се внимава, когато се събират диворастящите дарове от природата. В тази връзка англичаните казват: "Има стари гъбари. Има смели гъбари. Но няма едновременно и стари, и смели гъбари". Така че оставете смелостта и самонадейността си вкъщи, а при събиране на гъби в гората проявявайте повече внимание и наблюдателност. За да бъде наистина удоволствието от това занимание пълно. Все пак страхът от натравяне не бива да ни лишава от наслаждаването на тази безценен деликатес.


В категории: Съвети за земеделието