Локомобил задвижил първата мелница в Бургас

Автор: Яна Славянска

Освобождението на България заварва Бургас като малко градче.

През 1879 г., според Румелийската статистика, градът е наброявал 2 950 г. жители, но поради благоприятното си географско разположение покрай широкия залив и определянето му за околийски и окръжен център, започва бързо да нараства. В града и селото по това време господства дребното стоково стопанство, но постепенно започва ерата на първоначално натрупване на капитала. В началото на ХХ в. Бургас израства като град на новозабогателите търговци и индустриалци. Роденият от „пристанището и дървената скелица... шумен град”, както го определя писателят Антон Страшимиров, благодарение на своето пристанище, през което цяла Южна България изнася земеделската си продукция, впоследствие се развива като значим търговско-занаятчийски и индустриален център.

Първият шведски локомобил на Йохан Мунктел от 1853 г., който днес може да се види в музея на „Волво”

Лишените от средства за производство занаятчии и селяни бързо  усещат, че тук лесно ще намерят работа като се цанят за хамали на пристанището или като наемни работници в зараждащите се предприятия. Икономическото предимство на бързо разрастващия се град не остава незабелязано и от едрите търговци и лихвари от позападналите икономически градчета като Котел, Малко Търново и др., които започват да прииждат насам. Така постепенно се променя и етническият облик на града. Непосредствено след Освобождението тукашното местно население в по-голямата си част е гръцко, но с прииждането на български елемент от балканските селища, нещата се променят.
Въпреки че след Съединението условията за индустриализиране на града стават още по-благоприятни, развитието на промишлеността върви с бавни темпове.
Причината за това е, че чуждите стоки се внасяли с минимално мито.

Бургаското пристанище през 1927 г. В дъното се виждат складовете, а на преден план са бурета, които чакат да бъдат натоварени

Евтини вносни стоки разорявали дребните занаятчии и пречели да се създаде фабрична промишленост.
Първите индустриални предприятия, които се появили в Бургас, били основно в областта на преработването на селскостопанската продукция. През 1888 г. Иван х. Петров построява първата мелница в града, която е задвижвана от локомобила на една вършачка. През 1895 г. тя значително се модернизира, колкото е възможно това тогава, и произвежда дневно по три вагона брашно. Чак по-късно локомобилът е заменен с парна машина със 160 к.с. Другите по-големи индустриални предприятия от това време в града са фабриката за бели и зелени турски сапуни на братя Наколаидис, макаронената фабрика на братя Амира и фабриката за спиртни питиета на братя Гинели. Тяхната продукция била предназначена да задоволи нуждите на местното население. Що се отнася до отмиращите вече в тези години занаяти, то по данни на Главната дирекция на статистиката, през 1893 г. в община Бургас са се практикували най-вече вапцарството, дограмаджийството, железарството, тенекеджийството, собаджийството, майсторенето на гвоздеи и губерки, хлебарството, берберството и зидарството.

Акварел с изглед от Бургас по времето на Кримската война (1853-1856 г.)


Най-популярните вносни стоки пък били желязото, медта, калаят, плуговете, земеделските сечива, дребната железария, бравите, кафето, чаят, лимоните и портокалите. От манифактурните стоки най-много се търсели вълнените платове, внасяни от Англия, памучните прежди, копринените и памучните тъкани, макарите, обработените кожи и пр. По-известните търговци на манифактурни и колониални стоки от онова време били Руско Маркович, Димитър Арнаудов, Коджакафалията, Зафир Андонов, братя Бяндови, Йосиф Чакъров, Стефан Робев и Петко Кирчев.
Подем в индустрията настъпва в годините преди Балканската война, когато се правят и първите опити за използване на природните богатства в региона. Вече е построено бургаското пристанище, с което трафикът през него се увеличава и Бургас се превръща в най-важния експортен пункт в България по това време. С построената през 1890 г. жп линия Бургас-Ямбол пък градът се свързва и с вътрешността на страната. Няколко руски компании разработват медните мини в околността, но това се оказва недоходоносно и те преустановяват дейността си. По-късно през 1908-1909 г. са направени и първите опити за разработването на каменовъглените басейни около днешното село Рудник от Акционерното дружество „Рила”, но поради лошите условия и това дружество преустановява дейността си. През 1905 г. варненска компания подписва договор за концесия с 30-годишен срок за превръщането на Атанасовското езеро в солници, като първата сол оттам е добита през 1909 г. в размер на 6 хиляди тона.

Началото на солодобива е поставено...

След войните леката промишленост в града започва да се модернизира. За това спомага държавната политика, благодарение на която се увеличават митата на вносните стоки, като в същото време лихвите по кредитите са намалени. Това дава глътка въздух на местните предприемачи и постепенно в града се развиват нови индустриални производства в областта на металообработването, изработването на керамика, дървообработването и др. През 1911 г. се открива фабрика „Техника”, произвеждаща печки, рулетки, железни огради, перила за балкони и пр, а на следващата година – железарската фабрика на братя Хубенови и сие за производство на плугове, помпи, лагери и т.н. Две години по-късно сред новите предприятия в града се нарежда и фабриката на акционерното дружество „Верига”, в която започва да предлага на местния пазар тел и гвоздеи.
Леката промишленост също търпи по-нататъшно развитие. През 1912 г. „Големите бургаски мелници” заменят парната машина с дизелов мотор с 360 к.с. Производството на брашно се увеличава до 12 вагона на ден. По същото време е построена и нова фабрика за халва и текстилна работилница с 4 стана, които диплят топове памучни платове. Засилената конкуренция обаче принуждава фабриката за сапуни да преустанови работата си.
Стопанското развитие и индустриализацията на града води до промени в класовата структура на населението, като разслоението между отделните групи се засилва. Една част от представителите на дребната буржоазия успява да забогатее чувствително и преминава в редиците на търговско-промишлената буржоазия, като в същото време разорените търговци и занаятчии се вливат в нарастващия пролетариат. Още тогава Бургас се очертава предимно като работнически град, какъвто се утвърждава и години след това с изграждането на мастодонта „Нефтохим”, привлякъл в производствата си хиляди работници от околните села, градове, а и от вътрешността на страната. Едва след настъпването на т.нар. демократични промени, с приватизирането и последващото унищожаване на десетки промишлени предприятия в града, може да се каже, че търговците отново са повече от работници, както в добрите стари времена...

В категории: История