Божидар Димитров: Възродителният процес е несравним с изселването на тракийските българи

-Г-н Димитров, премиерът Борисов остана недоволен след вашите изказвания за изплащане на компенсации за тракийските бежанци, като условие за влизане на Турция в ЕС. Съжалявате ли, че изобщо се изказахте по въпроса?
-Сбърках в това, че неправилно бях интерпретирал за себе си предприсъединителния доклад от началото на миналата година за напредъка на Турция по отношение кандидатурата й за ЕС. В него се казва, че въпросът с компенсациите за тракийските бежанци трябва да бъде решен справедливо. Аз смятах, че това е условие за приемането на Турция в ЕС, но се оказа, че не е условие, а само едно пожелание, което няма юридическа стойност. И аз, заявявайки това в публичното пространство, поставих в много неудобно положение премиера, тъй като такова решение на правителството или на Народното събрание няма. И това наистина е тежък гаф. Аз съм готов да понеса своята отговорност за него.
-Някои от критиците на каузата за изплащането на компенсации за тракийските бежанци твърдят, че Турция също може да прояви такива претенции заради т. нар. възродителен процес...
-Не е така. При възродителния процес на изселниците не са им отнети имотите. На тях не им е отнето гражданството. Докато през 1913 г. на българите е отнето и поданството, както се е казвало тогава. Освен това тогава около 50 хиляди българи са загубили живота си, били са изклани. Докато по време на възродителния процес такова нещо не се е случило. Имаше една голяма екскурзия, но дори и тя не беше насилствена. Много от изселените с турски имена се завърнаха по родните си места в своите си имоти. Т.е. те просто са били на една голяма екскурзия. Така че нещата са несравними. Не са сравними и с т. нар. изселвания от 1878 г. до 1889 г., тъй като и тогава изселването беше доброволно, а тези, които завинаги скъсваха с България най-спокойно си продаваха имотите. Конфискувани турски имоти няма.
-Защо турската страна никога не е започнала да изплаща тези компенсации, след като се е съгласила да подпише Ангорския договор?
-А защо да плаща? Какво ще им направим? Съотношение на силите 1:10. През 1925 г. договорът им е трябвал, за да излязат от международната изолация. Те не са признали Версайската система от договори, която е предвиждала Истанбул, Източна Мала Азия и Одринска Тракия, които са били под гръцка окупация, да станат гръцки. Султанът се е съгласил да приеме Севърския договор, но Кемал Ататюрк обявява, че той е нищожен, повежда борба, разгромява гръцката армия през 1922 г. край р. Сангария, близо до Анкара. След това обаче попадат в международна изолация и се опитват да излязат от нея чрез една система от договори – първо с Русия, която също се намира в изолация, така че бързо са се разбрали, и с околните страни, включително България. През 1925 г. се съгласяват да плащат, за да ги признаем. Помолили са за отсрочка, тъй като практически са излизали от 10-годишна война – Балканска, Междусъюзническа, Първа световна, войната срещу Гърция. Ние излизаме от войната през 1918 г., а те продължават до 1922 г.
-Все пак Турция се съгласи да отвори архивите си. Какво излиза оттам?
-Документи за собственост. И вече не само за земя и воденици, но и банкови сметки. Отдавна се работи и за имотите в Истанбул. Вече получихме някои, но 6 от 59. За много се знае, че са наши, но просто няма документи. Но хайде да оставим този въпрос. С него се занимава Министерство на външните работи. Моята агенция само издирва документи и събира. Не е моя работа да водя преговори.
-Оттук нататък какъв ще е механизмът, по който ще си търсим компенсациите за тракийските бежанци?
-Това е от компетенциите на Външно министерство. То продължава да води разговори. Аз не мога да се занимавам с този въпрос. Моята структура се занимава с българите в чужбина. Доколкото опираме до проблема - една от другите ми подчинени дирекции, която не е свързана с българите в чужбина, а именно дирекцията по архивите, продължава да събира документи за собственост на тракийските бежанци и издирва изгубени такива.
-Като министър-патриот явно оттук нататък ще ви е по-трудно да изразявате личното си мнение...
-Не, аз ще продължа да си изразявам личното мнение, стига да съм убеден, че то е правилно. В случая мнението ми не беше правилно. Обясних ви къде е гафът. Явно поради липса на достатъчна компетентност в тази материя. Мислел съм, че изразът „Турция да положи усилия да реши проблема с тракийските бежанци“ е условие за влизане на Турция в ЕС, а то не е било условие, а само пожелание. Така стоят нещата в юридически план.
-Това няма да ви откаже от поста, който заемате...
-Естествено. Това просто не беше моя работа да го казвам. Случи се, че ме питаха в едно интервю (за в.“24 часа“, коментар по случая четете на стр.23) и аз си казах мнението. Мислех, че отлично познавам проблема, а то се оказа, че не е отлично, а само на 99%, а този 1%, който не познавах, изигра фатална роля. Аз иначе се занимавам с достатъчно сериозни за българската кауза въпроси, които бих искал да свърша. Примерно закона за българското гражданство, за който никой не ме пита, а той може да реши един фундаментален проблем на българската нация – демографската криза. Дори и тази година сме намалели с 29 хиляди души само от разликата между раждаемост е смъртност. Ако поне 30 хиляди души получават гражданство, при положение, че сега са 9 хиляди, ето, че проблемът е решен. И това може да стане с едни по-качествени закони за българските граждани, за българските бежанци и за българските църкви в чужбина.
-В едно интервю казвате, че не сте особено дипломатичен за министър, та в този смисъл, това не би ли ви накарало да се върнете отново в депутатското кресло?
-В депутатското кресло хептен ще бъда „отрязан“. Аз нямам какво да правя там. Като депутат ще бъда лишен от всякакви възможности да работя реално за българската кауза.


В категории: Интервю