Новак Купенов: Болен съм и нямам пари

Автор: Лалка Кипрова

На експанзивния му нрав бяха  приписани серия от гафове и дори предателства, довели до ареста на цялата групировка на Очите. "Не съм издънил никого", кълне се Новак. През февруари 2008-ма година той последен подписа споразумение с прокуратурата, призна се за виновен в участие в организираната престъпна група и получи 3 години и четири месеца лишаване от свобода. Последната от тях изкара в затворническото общежитие в  Казичене, откъдето предсрочно излезе на 5 февруари т.г. Наш екип го засече онзи ден в кафене в центъра на Бургас.  

- Новак, много бързо излезе на свобода?
- Пуснаха ме предсрочно, защото работих в склад в затворническото общежитие. Свободен съм, но не мога да се адаптирам. Нямам работа, нямам пари, запалиха колата ми, приятелите ме избягват. Притесняват се, че ако ги засекат с мен, ще изпържат и тях. Трябва да платя и над 23 000 лева за разноски по делото. Върху тези пари се трупат лихви и вече сигурно са станали 40 000 лева. Ако се регистрирам в Бюрото по труда ще вземам 200 лева. Имах 1500 лева в една карта, Кушлев я занулил. Данъчните са ми спретнали ми 8 акта, за това че не съм подавал декларации, че не съм плащал данъци на фирмата си за товарен превоз. Че тя не работи и никога не е била действаща, защото тъкмо когато я регистрирах ни прибраха. От затвора ли да подавам данъчни деклерации?  

- Когато те задържаха, изкара доста в Бургаския затвор, откъдето пък в интернет бяха пуснати клипове със секс между мъже, както и кадри, в които се вижда, че зад решетките процъфтява търговия с хероин. Ръководството на затвора даде пресконференция, на която съобщи, че клиповете са изманипулирани от тебе, но после нещата заглъхнаха. каква е истината?
- Не съм аз режисьорът. Кадрите са заснети и режисирани Данчо Наркомана, за да ме натопи и да си издейства предсрочно освобождаване. Каза, че не издържал повече зад решетките, плака, че бил влюбен в един от затворниците с прякор Илияна от Ямбол и че искал да излезе заедно с него.Засне кадрите с мобилен телефон, после ги пусна с bluetooth на свой приятел и така тези неща достигнаха до национален ефир. Мобилният телефон попадна в затвора чрез човек от надзорно-охранителния състав. Публична тайна е, че там безпроблемно могат да се внесат телефони. И това става с участието на старшините. Бургас не е изключение. Така е в цялата страна. И ако навън телефонът струва 50 лева, то в затвора можеш да си го купиш на десеторно по-висока цена.

 - След ареста на цялата група на Очите в Бургас, се разбра, че ти си "изпял" структурата пред едно ченге, което днес е на висок пост -  шефът на ОД на МВР Милен Димитров, така ли е?
- Няма групировка. Запознах се с Димитър Желязков в затвора преди няколко години, а Янко Гюров (считан за мозъка на групата) ми е втори братовчед. Прокуратурата твърдеше, че сме общо 14 човека. Истината е, че Димитър познава лично само трима от тях. Когато показаха в съда едно табло със снимките ни, залата избухна смях. Оказа се, че само четирима са били подчинените - много вожд, малко индианец. На всички е ясно, че това дело беше скалъпено да измие очите на България пред ЕС. Казват, че сме наркогрупа, а не намериха в домовете на нито един от нас и една прашинка. Сега тези 70 тома с доказателства, с които прокурори и полицаи се тупаха в гърдите, потънаха. Защо не ги показаха да види обществото какви разговори са записали - поръчвал съм си вафли, а в СРС-тата ги "превели" като наркотици. Опитвах да нормален бизнес. Държах малко кафене в центъра на Бургас под наем, а на плажа в Слънчев бряг имах будка за пържени картофи. Сам съм работил там - отварях в девет часа и затварях в пет. Сега и павилиона сринаха. Имахме планове да изградим кариера заедно с австрийски партньори. След ареста ни хората се отдръпнаха и всичко отиде на вятъра. Разговорът ми с Милен Димитров беше постановка. Извикаха ме уж в икономическа полиция за някаква проверка, а казаха, че Милен Димитров искал да беседва с мен, той започна да ми разказва небивалици. Каза, че имал информация, че искали да ме убият, за да натопя Димитър Желязков. През цялото време е записвал разговора ни. Ако бях говорел нещо срещу когото и да е от тези хора, нямаше да изпратят и мен в затвора, а щях да бъда свидетел. Нямам конфликт с Димитър Желязков. Когато миналата година го изпратиха в затворническото общежитие в Казичене аз бях единственият, с който той говореше. Даже бяхме в една килия.

- От Казичене наркобандитът Стоян Кръстев-Драгановеца (който се прочу, след като през септември 2005 г. принуди фолкпевицата Тони Дачева да му пее под ключ часове наред в ресторант в пернишкото село Ковачевци)  разпрати имейли до пресата, че сте го пребили в комбина с Митьо Очите. Какво всъщност се случи?
- Драгановеца  имаше конфликт с шефа на общежитието Станислав Стоянов. И искаше да му направи мръсно. Той плати 2000 лева на един старшина да направи прословутата снимка на Димитър с барбекюто и я изпрати в медиите. Димитър не работеше там. Работеше на стадиона в общежитието -  поставяше чимове, поливаше тревата. И не говореше с никого, освен с мен. Барбекюто е на десетина метра от стадиона. Димитър е отишъл там да си купи вода през обедната почивка. Не е незаконно. Даже тогавашният зам.-министърът на правосъдието Христо Ангелов нареди проверка по случая и тя установи , че нито аз, нито Димитър сме нападали Драгановеца.

- За всичко сте невинни, защо тогава се признахте за виновни и сключихте споразумение с прокуратурата?
- Болен съм. Докато бях в затвора искаха да ме оперират в МВР-болницата. Там са касапи. Нормално е да искам да ме лекуват специалисти, каквито обаче не можеш да намериш там. Ако делото беше минало по общия ред щяха да минат поне пет-шест години. До тогава сигурно щях да съм инвалид.  Никой съдия нямаше да ни пусне, защото имаше натиск . Затова избрахме по-малкото зло.

- От какво си болен?
- Не мога да го разкрия публично.