Апостол Тома търси доказателства за своята вяра във Възкръсналия Спасител
09 Април 2010, Петък
Като почетем Светли Петък, иде Томина неделя – доказателството на Христос пред невярващия апостол Тома
На Светли Петък (този път се пада на 9 април) се празнува обновяването на храма „Живоносен източник”, построен в чест на Божията Майка в Цариград (днешния Истанбул). Ето каква е историята:
В 5 век в Константинопол, близо до една от неговите порти, се намирала малка горичка. В нея имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче мястото около изворчето обрасло и самото то потънало в забрава и в тинна кал.
Автор: Десислава Главева
Веднъж воинът Лъв, докато се разхождал в горичката, срещнал на това място слепец, загубил пътя си да се лута напред-назад. Той помогнал на слепеца да намери обратно пътечката, след което човекът го помолил за малко вода. Войникъэт Лъв тръгнал из гъсталака да дири вода, но не намерил и тъжен се върнал обратно. В този миг чул глас, който му казал: „Лъве, не търси вода другаде, защото си близо до нея!” Удивен от непознатия глас, Лъв се огледал, но не открил вода. Пак чул тайнствения глас, който повторил: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”. Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното, като занесъл на слепеца да пие от водата, а с калчицата помазал очите му. Слепият тоз час прогледнал и сам, без чужда помощ отишъл в Константинопол, където прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император Лъв Маркел. След време си спомнил за явяването и предсказанието на Света Богородица, затова заповядал да почистят мястото и да заградят изворчето, а после построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Извора и храма нарекли „Живоприемни източник”. Множество чудеса ставали от водите на благословеното изворче – император Юстиниян, страдащ от задържане на урината намерил изцеление тук, жена, болна от рак на гърдата също оздравяла, дори мъртвец залят с няколко ведра от тази вода възкръснал от мъртвите за почуда и благоговеен ужас на околните.
През 15 век храмът бил разрушен от мюсюлманите. Те поставили стража, която да не пуска християните наблизо, но постепенно забраната била снета и те построили наново неголяма църквица. В 1821 г. и тя била разрушена, а изворчето – засипано. Но при султан Махмуд ІІ православните получили известни религиозни свободи и след като намерили сред отломките на старата църква списък с чудеса, станали от Живоносния източник, получили разрешение наново да въздигнат древния храм, което и станало в 1835 г. И до днес в Истанбул в квартала Балъклъ се намира този храм, известен като „Живоприемни източник”, където чудотворното изворче все така блика и носи изцеление на пристъпващите с вяра. Пишещата тези редове имà щастието преди време да получи като дар от поклонници едно шише с водичка от това изворче и вече 13 години водата в шишето не е променила нито вкуса, нито вида си и няма никакви признаци на тление, а стените на шишето дори не са зеленясали. Коя друга вода би издържала толкова дълго?!
На Светли Петък Православната Църква ежегодно празнува обновлението на храма в чест на Живоприемния източник и в храмовете се извършва водосвет в памет на този празник.
В България също има храмове в чест на Живоприемния източник на Божията Майка - в Гоце Делчев, в с. Лесово (Елхово), в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий” има параклис, посветен на Живоприемни източник с аязмо. В странджанското с. Голямо Буково, недалеч ог гр. Средец, се намира манастир, посветен на Живоприемни източник, чийто храмов празник е на Светли Петък. Църквата е построена през 1876 г., а в олтара се намира аязмото „Живоносен източник”, чиито води също са чудотворни по молитвите на Пресвета Богородица. Преди години един чешки учен д-р Петер Лехнер, докато бил на почивка в България, чул за изворчето в манастира и отишъл да го види с очите си. Водата от аязмото изцелила заболяване, което го мъчело от години и от благодарност човекът подарил на манастира камбана. Множество хора отиват там от различни краища на България особено болни от бъбреци, жлъчка, с проблеми на черния дроб и заболявания на нервната система, а така също и боледуващи от очи. Един карнобатски каракачанин страдащ от очно заболяване, след като загубил надежда за своето изцеление, обикаляйки по лекари, получил накрая изцеление от водите на чудното изворче.
На 11 април е Томина Неделя
Светлата седмица завършва с Томина Неделя, която се нарича също и Антипасха (в превод от гръцки „вместо Пасха”). След Възкресението Си Господ се явил на Своите ученици, но апостол Тома не бил сред тях. Затова, когато другите му разказали, че видяли Христос, той казал: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!” И ето в тази неделя Господ отново се явил на апостолите, а Тома бил заедно с тях. Тогава Христос се обърнал към невярващия Си ученик и му казал: „Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; сложи си ръката в ребрата Ми и не бъди невярващ, а вярващ.” (За да провери дали Христос наистина е умрял, един от воините Го пробол на кръста с копие в дясното подребрие, за която рана говори всъщност невярващият апостол.) Тогава развълнуван Тома повярвал и възторжено възкликнал: „Господ мой и Бог мой!” На което Христос отвърнал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.” Блажени сме и ние, днешните християни, защото две хилядолетия оттогава, а ние все така вярваме. Вярваме, защото има доказателства за Христовото Възкресение, но те са за онези, които искат да ги видят. Вярваме, че всичко е така, както пишат евангелистите. Вярваме, защото и останалите апостоли свидетелстват за Христа, а множеството от тях са запечатали свидетелството си с кръвта си. Никой човек не би се решил да умре за една лъжа. А да се съчини такава история е немислимо! Всеки може да си измисли някаква случка, но не и нещо толкова грандиозно като Възкресение от мъртвите. При това свидетели били не само 12-тте апостоли, но и други 70, видяли с очите си Христовото Възнасяне на небето. За какво е било на тези хора да измислят една такава нечувана лъжа, че Христос е бил убит, а после възкръснал от мъртвите?! Гробът Му е бил охраняван от римски войници, а римската армия е известна с невероятната си дисциплина! В разкопките на Херкулан и Помпей, засипани с пепел от вулкана Везувий в 79 г. сл. Хр. са намерени на поста си римски войници, които въпреки ужаса от земетресението, гибелта на градовете и паническото бягство на населението, не помръднали от мястото си. А човек, увит в погребални пелени, намазани с благовония, които изсъхват и стягат тялото като с лепило, няма как сам да се разповие от тях. Нито пък е по силите на човек да отмести огромния камък, с който е била затулена пещерата на Христовия гроб. Не и не! Христос наистина възкръсна от мъртвите и за това свидетелстват всички Негови ученици и последователи, повечето запечатали свидетелството си със собствената си кръв. Ето защо аз им вярвам! Ето защо две хиляди години милиони хора също вярват, а Христовата вяра е все така жива и нищо не може да я унищожи! Ето защо и всички ние трябва като Тома да приемем и изповядаме истината, че Христос наистина Възкръсна от мъртвите, бидейки Бог и Спасител на света и да не бъдем невярващи, а вярващи.
Текстове под снимките: Снимка 1: Чудното изворче на Божията Майка „Живоприемни източник”, което и до днес блика в Истанбулския квартал Балъклъ
Снимка 2: За съжаление църквата „Живоприемни източник“ в странджанското с.Голямо Буково още няма камбанария, затова камбаните са окачени на дървото пред лечебното изворче
