Властта на ГЕРБ – дългосрочен проект на Сорос

Автор: Валентин Фъртунов

Всичко в този съвсем обикновен и много типичен геополитически сюжет се извършва нагло и цинично „на светло” и най-доброто доказателство за това е фактът, че настоящата публикация е изцяло плод на студиен анализ и се базира само и единствено на открити ресурси в български и чуждестранни медии.

Кой е Сорос?
Джордж Сорос (Дьорд Шорош), роден в семейството на унгарските евреи Шварц, преименувало се през трийсетте години на миналия век на Шорош, прекарва в безопасност войната, защото се представя за ариец. През 1947-ма емигрира в Англия, където след много митарства успява да завърши престижното в Лондонско училище по икономика социални и политически науки, след което се преселва в САЩ. Комбинативният ум и липсата на всякакви скрупули му позволяват само за по-малко от десетилетие на натрупа милиони чрез хедж фонда си. През 1979-та основава фондацията си „Отворено общество”. Тук няма да се правим на англичани и да търсим витиевати фрази, за да мъдруваме върху несъществуващия конфликт между бруталното му поведение на международен финансов спекулант и хилядократно афишираните му във статии, речи и книги „леви”, та чак левичарски възгледи. Ще констатираме, че идеите на Сорос и на всички негови институции, институти, фондации, клубове и прочее формации са да се създава максимално възможен хаос в Америка и по света, за да може известният с пристрастията си към всякакъв род малцинства и най-вече към тей общностите Сорос да лови риба в мътна вода.
Джордж Сорос е от типа финансови хищници, които никога нищо не са съградили. Никога не са инвестирали и цент в индустрии и иновации. Единственото му занимание е било и продължава да е - атакуване на компании, най-вече национални валути и цели държави, отслабването им, довеждането до ръба без оглед на използваните средства, след това бързи покупки и продажби с реализиране на огромни печалби. Той е разрушител и циник, който се надсмива над света.
През 90-те години атакува английския паунд и ограби от англичаните над 1 милиард долара. Същото направи в Малайзия ,Тайланд, Филипините и куп други азиатски страни. Пробва се в Китай, където го наричат Крокодила, но китайците го препънаха в Русия, където след пиянската ера на Елцин изтрезняха и го обявиха за персона нон грата и тогава той окончателно се установи задълго в Източна Европа, някои страни от Третия свят и някои постсъветски републики, откъдето пък се опитва да пакости максимално на Русия. Оранжевата революция в Украйна бе негово дело, режимът на психичноболния Саакашвили в Грузия е под директен негов контрол – половината министри са бивши шефове и функционери на грузинското „Отворено общество“, в т.ч. силовите министри...
Има обаче и достатъчно факти, които разбиват мита за това, че е самотен финансов разбойник. Зад него прозира сянката на Ротшилдовци и т.нар. „островен” кръг около английския кралски двор. За Сорос могат да се разказват безкрайни истории, но ще завърша тези щрихи към портрета му с едно изказване на руския олигарх в изгнание Борис Березовски: „Почти припаднах, когато разбрах преди две години, че Джордж Сорос е агент на ЦРУ”. Нямаме причини да се съмняваме в думите на Березовски, който последен ще бъде заподозрян в близки отношения с основния враг на соросовите домогвания към Русия – Владимир Путин.

Какво е „Отворено общество”?

Доста непоследователната философска основа за изграждането на идеологическата платформа на отвореното общество Сорос заимства от големия австрийски мислител Карл Попър, който му преподава в Лондон. Иначе, многобройните национални и интернационални версии на института „Отворено общество” са изключително гъвкав стратегически инструмент за мощни геополитически влияния в отделните национални държави в Източна Европа и развиващия се свят. Тук без излишно суетене следва да отметнем завесата на тотални медийни манипулации и да го кажем направо – става дума за разлагащи влияния, разрушаване на традиционната национална културна, образователна и демографска инфраструктура, провеждане на системни и педантични глобализационни „активни мероприятия”, водещи логично до национален разпад и вкарване на съответните нации в егрека от неоколониален запас на западните метрополии. В чекмеджето с инструменти на «Отворено общество» са куп схеми за развитие законодателството на конкретно атакуваната държава (разбирай, обезкостяването му в нужното на Сорос направление),  шокови терапии, «методическа помощ» за изграждане на външна политика, въвличаща съответната държава в съмнителни и рискови действия, които тласкат към национална изолация и загуба на пазари. Не ви ли е познато от българския преход?
„Отворено общество” – България за двайсетгодишното си съществуване в огромна степен постигна тези си цели. Не са нужни очила, за да се види, че за соросовата фондация не е проблем да купува журналисти, икономисти, медии, политици. Според някои публикации в медиите, фондацията на Сорос е изградила и поддържа в България над 90 организации от неправителствен тип! Значителна част от тях – етнически, както и за защита на най-невероятни права и каузи. Ето ви малка част от всичките - Асоциация "Интегро", Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Дружество за изследване на малцинствата "Студии Романи", Дружество за турски език и култура, Етническа хармония, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Фондация "Джендър проект в България", Фондация "Етнокултурен диалог", Фондация "Етнопалитра - Трубадури", Фондация "Здравни проблеми на малцинствата", Фондация "Либерална интеграция", Фондация "Междуетническа инициатива за човешки права", Фондация "Център на неправителствените организации" - Кърджали, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ (!?!), Бюро за самопомощ Столипиново, Еврейски комитет "Цион", Еврейски център "Хабад", Женска независима ромска организация „Кармен“ - Разград, Женско ромско сдружение "Добра Майка" - с. Вардун, Инди-Рома-97..., да ги изредим всички ще отнеме полоин страница!  
Българската нация се топи като ланшен сняг, поне половин милион млади българи емигрираха за постоянно на запад, още толкова са почти целогодишно на гурбет. Образователната ни система е напълно съсипана вследствие на системното следване от всички досегашни правителства на указанията на „Отворено общество” за „реформи”. Практически нямаме културен процес... Особено катастрофална е намесата на зловещата соросова фондация при подмяната на редица учебници и помагала, особено тези, свързани с националната ни история и литература. Под предлог, че подрастващите трябва да се подготвят за един глобализиран свят, всъщност се прави опит за денационализация със замазване на историческите катаклизми, национални победи и поражения. Класическият пример е заличаването на понятието турско робство и подмяната му с „османско присъствие по нашите земи”...
В инструментариума на „Отворено общество“ обаче най-ефикасният инструмент са политиките за насърчаване на малцинствата. Проблемът е огромен, дори и във високо развитите страни, защото прекомерното толериране на малцинствата в последна сметка се превръща в диктат на медийно агресивни малцинства над мнозинството. Какво да говорим за нации като българската, където самото „мнозинство” се дави в собствената си кръв и пот, достигнало пределите на оцеляването. В така нареченото публично пространство, във всички държавни и обществени органи на преден план тотално са изведени къде полуреални, къде имагинерни проблеми на гейове, цигани, притежатели на котки и кучета и каквото още ви дойде на ум – отворете вестниците, включете си телевизора, радиото...
А истината е, че фондацията, инсталирала се в България, за да ни прави отворено общество, се занимава с всичко друго, но не и с нормалните българи и тяхното оцеляване! Български хелзинкски комитет(институт създаден от „Отворено общество“), разнообразни клубове и асоциации за разни права на разни групички, освен всичко друго съсипват страната от съдебни дела по европейските съдилища.
Тук е невъзможно да изреждаме всичко, но само създадените организации за подкрепа на ромите са десетки и десетки, без по същество нещо при нашенските цигани да се е променило. Само дето ние плащаме прескъп ток, а те въобще не си го плащат...
Върхът на всичко е обаче въпроса за източниците на финансиране. Услужливи медии непрекъснато цитират колко стотин хиляди или колко милиона е дал годишно Сорос чрез „Отворено общество“ на България, но никой не казва, какви пари набира фондацията от местни донори  и с какви пари участва държавата. И тук ще ви разкажа накратко


Нека първом ви насоча вниманието към факта, че само половин година след преврата от 10-ти ноември с ПМС №76/20.07.1990 г. българската държава осигурява немислими благинки за новоучредената соросова фондация – освобождава я от мита, данъци и такси, даренията към фондацията също се освобождават от данъци; предоставя помещения за фондацията в НДК и петстотин хиляди лева за първоначални разходи на фондацията(!?); дава съгласие фондацията да извършва спомагателни стопански дейности, както и към нея да се създадат издателство, печатница и информационно-документационен център... Коментарът е излишен.
Гласовете на протестиращите интелектуалци в тези години на социално и политическо безумие са слаби и не се чуват и така нещата вървят до април 1995 г. когато проф.Чавдар Добрев, тогава депутат в парламента, енергично и изцяло подкрепен от приятеля си Николай Хайтов, внася предложение за промяна при обсъждане на бюджета на държавата - фондацията на Сорос да бъде лишена от целевата годишна субсидия в размер на 42,1 млн. лв, включена в параграф от същия бюджет. Бурният дебат се разгаря изцяло около това предложение. Хайтов развълнуван очаква резултатите от разискването. На финала министър-председателят Жан Виденов взема думата и заявява кратко и ясно: "Приемам да отпадне от разходната част на бюджета сумата 42 милиона и 100 хиляди лева, предвидена за фондация “Отворено общество”. Проф. Добрев си спомня: „Вероятно заради това много по-късно той (Хайтов) спомена с добра дума моя парламентарен акт, а на Жан даде висока историческа оценка тогава, когато цялата ни политическа класа тренираше усилено как по-ефикасно и безскрупулно да сатанизира лидера на социалистическата партия“. В този момент обаче никой от участниците в този акт и идея си няма какво ще му се случи на Виденов съвсем скоро заради отрязаните пари за „Отворено общество” и отказът му да се срещне с милиардера.
Да-да, правилно прочетохте – смъкването на Виденов от власт е дело именно на Джордж Сорос. Нещо повече, има някои свидетелства, че Сорос е налял около 6 милиона лева, които заедно с черните каси, осигурени и от други чужди фондации (говори се за още 4 милиона), отиват за «насърчаване” на януарското „народно недоволство” на наетите за целта футболни хулигански агитки, които потрошиха парламента, както и за денонощното „патриотично” предаване на Дарик радио, чрез което методично се координира перфектно организирания пуч срещу законното правителство на България. Ето ви я истинската история на януари 1997-а! Предполагам, немалко парички са постъпили и в другите медии, вследствие на което от това десетилетно промиване на мозъци се получи работещото клише „Виденова зима”! Сякаш нямаше Костова зима, Попова зима („За бога, не купувайте, братя!”) или пък сега не сме в Бойковата зима.
Как всичко се повтаря или както казваше един герой на Николай Хайтов в «Капитан Петко Войвода»: "Бай Петко, ние живеем в държава, където всеки, от селски кмет нагоре, може да спре действието на закона".  




В категории: Международна политика