В първата година на ХХ в. – на 10 декември 1901 г., в Бургас се ражда един голям, но почти напълно забравен днес български математик и физик, за чиито трудове великият Айнщайн някога споделя: «Аз в тях се губя като петел в кълчища». Той се казва Рашко Зайков.
Неговата майка Славка е потомка на стара възрожденска фамилия. Тя е завършила в
Прага стоматология. Съпругът й Гавраил пък е учил лесоинженерство в Полша, като при завръщането си в родината става първият български инженер – лесовъд. Двамата родители дори не подозират, че първородният им син е надарен с невероятни умствени способности. Един ден, докато се разхожда с бебето си в градската градина, към Славка се обръща непознат мъж с думите: «Госпожо, вие сте майка на гений». Пророческите слова са произнесени от италиански професор, който преценил по размера на черепа на малкия Рашко, че детето е с необикновени заложби.
И наистина учението отрано изкушава самородния талант. Още 14-годишен на своя глава Рашко изпраща документите си в прочутия военен колеж в австроунгарския град Мариеншващкирхен. Независимо, че е единственият кандидат, чиито родители са цивилни, той е приет и дори получава специална стипендия. В семейната хроника е запазен спомена за това как в края на първата учебна година посланикът на Австро-Унгария у нас изпраща файтон да доведе Славка Зайкова в амбасадата. Оказва се, че тя е извикана тук, за да бъде поздравена за отличния успех на сина си. Но въпреки това, военните порядки не допадат на Рашко и той напуска скоропостижно учебното заведение. След време завършва математика и физика в Университета в Гьотинген, Германия и специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин. През 1926 г. Рашко Зайков става първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация. За него лично е ходатайствал самият Айнщайн. По-късно бащата на теорията на относителността урежда отпечатването на един от първите му трудове, чието заглавие звучи твърде неясно за хората, неизкушени от точните науки – „Приложение на теоремата на Хилберт-Ньотер в афинната теория на полетата”. Връзката между младия специализант и гениалния Айнщайн се основава не само на общите интереси и виждания в областта на физиката. Двамата ги сближава още една страст – музиката. Младият българин свири прекрасно на цигулка и дори е донесъл от родината си със себе си своята „Кремона”. На един благотворителен концерт в берлинската синагога Зайков се убеждава, че и учителят му е добър цигулар. Той има късмета и да присъства на благотворителния концерт на необичайния квартет, съставен от Айнщайн (цигулка) и още трима Нобелови лауреати: Макс Планк (пиано), Фрондлих (виола) и Макс фон Лауфе (виолончело). Българинът често разказвал на близките си една случка с неговия кумир Айнщайн, при която учителят му дал последните си пари на двама закъсали унгарски студенти, а после му поискал петаче за трамваен билет”. Любопитно е, че Марко – дъщерята на физика, дотолкова се увлича по българските шевици, че дълго време си разменя писма и схеми на нашенска бродерия с майката на българския му специализант.
Рашко Зайков приежавал уникалната способност да се съсредоточава така, че нищо да не е в състояние да го разсее. Казват, че можел да работи без прекъсване по четири денонощия. Спирал, колкото да изпие един чай и да хапне набързо някакъв сандвич. "Вуйчо беше изключително скромен човек, казваше: "Не ми трябват коли и вили, щом имам маса, хартия и няколко молива да работя" – разказва племенницата му Атанаска Лингурска. През 1928 г. успява да напише и да публикува на немски език научния си труд „Релативистичната теория на петото измерение”. “Тази работа изпратих на Айнщайн. В отговор той ми писа, че, изглежда, аз се намирам на прав път и че без петото измерение е невъзможно да се обяснят микроявленията в квантовата физика” – споделя самият Зайков. В писмата си до него Айнщайн не пропуска да поздрави майката му, като предрича бляскава научна кариера на сина й в родината.
Но кореспонденцията между Айнщайн и Рашко Зайков прекъсва в годините на Втората световна война. А писмата му с големия учен са унищожени, след като запалителна бомба уцелва къщата му през 1943 г. и те остават затрупани под развалините.
Вместо бляскава кариера обаче, краят на войната донася на Зайков множество проблеми в професионалната му реализация. Тъй като е германски възпитаник, той фокусира върху себе си подозренията на новата комунистическа власт и след 9 септември често е издирван и „викан за справка”. Веднъж дори престоява цели три денонощия в ареста. Тъй като в периода 1942-1944 г. работи в Германия като научен сътрудник в заводите „Фау”, се насажда предположението, че е разработвал теоретични въпроси, свързани с атомната бомба. Властта го отхвърля и обрича на мизерия и заради познанството му с едни от най-големите западни учени. На дъщеря му Виолета е отказано да бъде приета в английската гимназия.
Зайков е принуден да изкарва прехраната на семейството си първоначално като учител в гимназията в Благоевград, а след това и като началник отделение „Статистика” в ДЗИ. Едва през 1953 г., благодарение на застъпничеството на проф. Георги Наджаков той става старши научен сътрудник в Института по физика при БАН. Легендарен е конфликта му с проф. Георги Манев, в който е въвлечен и самия Айнщайн, както и цялата научна общност в Софийския университет. В разразилия се скандал научната общност заднава зад проф. Манев и Комисията по разследване на случая отстранява завинаги Рашко Зайков от университета, където от 1928 до 1930 г. той е асистент в катедрата по експериментална физика.
В крайна сметка, благодарение на категоричното настояване на проф. Никола Бонев, Зайков получава професорско звание, след като това се протака умишлено дълги години.
Проф. Рашко Зайков оставя десетки значителни научни публикации по приложна математика и теоретична физика, голям брой реферати-рецензии върху математически трудове, както и множество научно-популярни творби, някои от които издадени в чужбина. По неговия прословут учебник „Статистически методи” цели три десетилетия вече се учи в Синсинати. Трудовете му могат да се разпределят в четири различни дяла – работи, отнасящи се към Айнщайновата теория на относителността, серия трудове по математическа статистика, група трудове върху единните теории на квантовата механика, гравитацията и електродинамиката и трудове по теория на елементарните частици.
На 25 ноември 1982 г. проф. Рашко Зайков умира след кратко боледуване. Лежащия на съседното до него легло в болницата циганин, казал на близките му: "Този човек не е като нас, той е много умен, няма ли за него по-хубава болница!". Веднага след смъртта му на 25 ноември 1982 г., неговите роднини даряват ръкописите му на Държавния архив. Голяма част от тях все още не са обработени и не може да се ползват от интересуващите се.
За огромно съжаление днес се знае повече за неговия адаш – бившия началник на Главна дирекция "Контраразузнаване" в ДАНС, отколкото за гения проф. Зайков, заслужил уважението и възхищението на цяла плеяда учени от световна величина, след които и самият Айнщайн.
