Докато самозабравилите се нашенски политици се опияняват от злоба и перверзни страсти около поредния си скандал, младото поколение, кръвта на отечеството, се обрича на мизерия, безперспективност и духовна разруха. Тежкото икономическо състояние на страната не предоставя на юношите и девойките много розови възможности, а само емиграция, наркомания, проституция или пък престъпни деяния.
Напоследък зачестиха отвличанията на български момичета от една развилняла се банда, която ги продава на арабски шейхове за наложници. Такива са сведенията от родната полиция, разследваща увеличилите се от половин година насам случаи при пълна секретност, за да не всява паника сред населението. Защото на кой български родител няма да заври кръвта, като си представи, че детето му, отгледано с неимоверни мъки и усилия, с грижа и любов, може да стане жертвен агнец за задоволяване сексуалните прищявки на някоя мазна арабска свиня, притежаваща няколко петролни кладенеца и несметни богатства? Няма ли да му се прииска да ѝ отпори кожата? И не е ли тази гавра с нашите дъщери и сестри новият кръвен данък, който плащаме на исляма и сатанинските му традиции?
Момичетата били набелязвани от сайтове за запознанства или социални мрежи. Подставено лице се свързвало с тях и набързо спечелвало доверието им, като предварително проучвало внимателно какви са навиците им, връзките им с родителите и с приятелите. Уговаряло им среща, където отивало с луксозен автомобил и ги поканвало на заведение. След това никой повече не ги виждал. Отвлечените жертви били обработвани на някое затънтено място, а после ги изнасяли по канали през Турция за Близкия Изток. Разследващи предполагат, че те били превозвани до южната ни съседка по вода, на малки корабчета. Щом стигнели до Турция, ги поемал местен клон на организацията. Въпросната банда, по всяка вероятност, е част от международна група за трафик на жени.
Цената за млада наложница от България започвала от 200 000 долара. Ако била девица или впечатлявала купувача с красотата си, сумата достигала до половин милион долара. Освен в България, международните престъпници вилнеели из Украйна, Беларус, Румъния и още няколко страни от Източна Европа.
Това са голите факти, но за мен са по-интересни причините за възкресението на робовладелството в ерата на цивилизованото варварство. Проглушиха ни ушите с евроатлантическите ценности, но се оказва, че те са само примамлив параван, зад който се крие уродливото лице на Мамона. Издигането в култ на златния телец, на парите и материалните притежания, доведоха до тотална всепозволеност и до липсата на каквито и да е морални норми. Нашият народ, който излезе от пелените на едно доскоро почти патриархално общество се сблъска с вълчите закони на капитализма. Това шокира хората и доста българи си отидоха от тази земя отчаяни и обезверени. В цял свят процъфтява трафикът с хора, търговията с човешки органи и продажбата на деца от майките им. В Индия и Пакистан омъжени жени се предлагат на някой богаташ от съпрузите им за временно ползване, за да не измрат семействата им от глад. Човечеството е въвлечено в поредната си измама от ловките либерални идеолози и продажните политически вождове.
Богатите надуват егото си до безкрайност и се изживяват като богове, тероризирайки по-слабите и бедните от тях, забравяйки старата поговорка, че „никой не е толкова силен, колкото си мисли и никой не е толкова слаб, колкото изглежда”. Като връх на всичко се смятат и за много умни. У нас има доста примери на подобни самозабравили се парвенюта. Защото да забогатееш днес не се иска толкова труд и почтеност, а престъпни нагони и наглост. Лъжа, лицемерие и дупедавство са трите орисници, които пълнят техните кесии. А после те ни налагат своите стереотипи и „идеали”.
„Кой е виновен?” – както беше запитал Херцен. България, разпъната между Изтока и Запада, се колебае между Шекспировото верую: „Виновни няма – аз ги оправдавам!” и максимата на Достоевски: „Всеки от нас е виновен за всичко пред всички”. Защото неправдите, извършени от всеки човек само хранят и размножават световното зло.
Крайно време е нашето общество да престане да слуша безкритично папагалските мантри на полудели и подивели „интелектуалци”, а да се обърне към своите национални корени, към православната си вяра, и да спре да се инати в безумията си, защото веднъж вече отнесохме пет века робство, а сега допуснахме да ни управляват мутри и куртизанки.
В крайна сметка всеки си шета на ума, но както знаем, на българина той винаги му идва много късно.
