Стандартът „Стара планина” се превръща в поредния неуспешен експеримент на правителството на ГЕРБ. Постепенно производителите на колбаси от Русе се оттеглят от широко рекламирания стандарт за псевдокачество, което импонира преди всичко с цените си.
Заради това в района вече на практика са се отказали от продуктите с тази марка.
Търговци от дунавския град признават, че прехвалените „качествени” колбаси и кайма така и си отлежават по щандовете и на практика търсене за тях липсва.
Въпреки рекламния шум за новите стандарти, вдигнат преди месеци от правителството, се оказа, че това е поредното безсмислено изхвърляне на родния производител. Както се казва, видели, че на запад подковават коня, та и тук на Балканите жабата вдигнала крак!
„Отдавна не сме правили продукти „Стара планина”, признава пред местни журналисти управителят на „Нормекс” Пламен Чобанов. Според него търсенето е слабо и производството на такива малки количества просто не си струва. Стандартът се компроментира, а и хората нямат пари, за да купуват скъпи продукти, твърди той.
Неслучайно преди месец на няколко пъти бяха заловени скъпи стоки по новия стандарт, в които се оказа обаче, че няма само чисто месо, а преобладаващо количество соя – по стар социалистически обичай! Русенци обаче поназнайват номерата на държавата още от времето на Тато и не се ловят лесно на въдицата.
През миналата година лицензи за новия стандарт получиха три от дванадесетте месопроизводителя от Русенско – „Нормекс” („Чобанов”), „Надежда М” и „Метика 2000”. Основната причина за провала на „Стара планина” са високите цени, което особено много се отнася за бедния Русе, където почти нищо не работи и заплатите се чакат с месеци.
При условие, че клиентите не са платежоспособни, никаква реклама не е в състояние да ги накара да купуват над възможностите си, въпреки усилията на лично ангажиралия се с новия стандарт земеделски министър.
Цената си остава определящ фактор за българския клиент, признава и Пламен Чобанов. За пример той сочи продажбите на луканката, изработвана по БДС, която фирмата му започна да произвежда през миналата година. Макар че технологията за изработката й е утвърдена от години, а качествата и безспорни, от нея „Чобанов” продава десет пъти по-малки количества, отколкото луканката-менте.