Свищов устойчиво се утвърждава като града на младите, запазената уникална градска архитектура, калета на Дунавския бряг, античния туризъм, виното. Там е създадена първата търговска гимназия, първият и единствен паметник на дарителите у нас, както и първата детска градина, първото читалище. Свищов е първият освободен български град от руските войски, както и още много от стоте първи неща в историята ни, които е записал точно градът на Алеко Константинов.
Пържен сом с прясна зелена салата е една от кулинарните атракции, на която може да се насладят туристите в Свищов. Поне 10 рибни деликатеса от дунавска риба може да бъдат опитани в ресторанта, оживил къщата на първия български финансов министър след Освобождението Григор Начович. До пъстрите ракли, глинени стомни и римски каменни плочи от античността волно плуват няколко пъстри 4-годишни японски шарана. Няма да влязат в тигана, категоричен е стопанинът на Начовата къща Венцислав Евтимов докато посреща любопитните гости.
На няколко метра от Начовата къща, в която се взема решението за създаване на първото българско читалище, е друга емблема на Свищов - родната къща на великия Алеко Константинов. До брега на Дунав туристите могат да видят детската люлка на Алеко, пианото, на което са свирили сестрите му, както и кабинетът на руския император Александър II, когато е отсядал в къщата. В императорската стая са самоварът и двата стакана, подарени на семейството от владетеля. В къщата се е помещавала канцеларията на свищовското губернаторство начело с Найден Геров.
Служители в него са били Иван Вазов, Драган Цанков. Самият Алеко Константинов е работил като писар. Тук са запазени дрехите, в които е бил облечен Щастливеца, когато е смъртно прострелян на 11 май 1897 г. на връщане от Пещера. В музея е стъкленицата със сърцето на създателя на Бай Ганьо.
Векове Свищов е бил Дунавската търговска порта към Европа. Това личи от музейните експозиции в етнографския музей. Икономическият и културният възход на Свищов през Възраждането са представени с богати колекции от накити, костюми, теглилки. Арбанашкото влияние в архитектурата на къщите на свищовските търговци е умело съчетано с Виенския стил на обзавеждането на стаите - спални с дърворезби, огромни кристални огледала, клавесин, модни списания от началото на 20 век.
Днешната Съдебна палата е в някогашното Американско протестантско училище, в което е учил самият Дънов. На метри от сградата е първото българско читалище, направено с парите, дарени от Еленка и Кирил Д. Аврамови. Днес сградата е с олющени стени и падащи мазилки, чака реставрация по програмата "Красива България".
Посланици са се прехласвали от търговската гимназия на Свищов, която е определена за една от двадесетте най-красиви сгради в България. Училището носи името на дарителя си – местният търговец Димитър Хадживасилев. Забележителни фрески, мраморни орнаменти създават усещането на средношколците, че учат в европейски лицей.
Последната църква, строена от Майстор Колю Фичето, е в самия център на Свищов на площад "Свобода". 4000 чираци са градили уникалната за България църква "Света Троица" от 1865 до 1867 година. Тя е забележителна с двете си въртящи мраморни колони на входа. Храмът е уникален и със седемте си камбани с ликове на светци, дарени на църквата от руския император, разказва архиерейският свещеник Димитър. Няма друг храм в България, която да е с 60 прозореца, които се ползват като естествени акустични колони.
Църквата е разрушена при земетресението във Вранча през 1977 г. и все още се възстановява. Грехота е, че е граден за 2 години, а го възстановяваме повече от 30, признава свещеникът.
Поне 500 хил. лв. трябват още за реставрацията на камбаните и иконите в съборната църква. Стихията е пощадила кристалния полюлей, специално донесен за храма от Виена.
На фреската с Тайната вечеря обаче липсва Юда. Не сме го заличили, водата го е измила, докато се е стичала над иконата, разказва отец Димитър. Съборната църква е избрана за израз на паметта на Свищов към децата, които загинаха през април 2004 г. във водите на река Лим в Сърбия. Паметникът с ликовете им е на входа на храма.
Свищов е градът и на дарителите. Няма значимо начинание в града, зад което да не стои родолюбив българин. Само в епохата на Възраждането са преброени над 600 имена на такива доброволни спомоществуватели. Паметта им е увековечена с паметника на Георги Чапкънов до Стопанската академия "Димитър Ценов", също направена с дарение.
Свищов е градът с най-много паметници и плочи в знак на признателност към руските войски. В местността "Паметниците" и на Калето, където са акостирали руските войски, днес младите хора на града се разхождат и почиват между десетки братски могили.
Свищовлии водят гостите си и в античния град Нове, който се проучва от 50 години от полско-български археологически експедиции.
Нове е най-проученият римски лагер по българските земи, разказва живата памет на града Пети Доневски, доайенът на свищовските историци и археолози. Мащабни са размерите на лагера, разкрита е болницата към него, термите, щабът на легиона - принципията, офицерските жилища, базиликата, епископията. За четвърта година останките на Нове ще съберат хиляди туристи в края на пролетта за гладиаторските борби от фестивала "Орел на Дунав", който тази година ще е от 27 до 29 май и ще събере 200 легионери от Италия, Полша, Румъния и България.
