Ако перифразираме класика Реймънд Чандлър, би трябвало да започнем с твърдението: „Да се пише за ракията е непрестижно, на идеята й липсва елемент на възвишеност!“
Автор: Борис Цветанов
Но щом дори в Министерския съвет са решили, че брюкселските бюрократи трябва да се размърдат и да признаят нашенската гроздовица за български продукт, редно е истинските познавачи да си кажат приказката. Защото това, което министрите на бат'Бойко са измъдрували, е меко казано наивно. Спецификата на традиционната българска напитка, както гласи „откритието“ им, се дължало било на дестилационните казани и инсталации!
Истинската й специфика всъщност е пред очите на всички от хилядолетие. Както бе казал някога добрият стар Шерлок Холмс: „Светът е пълен с очевидни неща, които никой не забелязва“.
Но, да я караме подред. Откъдето и да се погледне, думата „ракия“ е българска. Тя е производна от лексиката на старите българи. Тия думи и досега съществуват в речника на българския етнос в Памир и Хиндокуш, както и в Северен Кавказ.
Защото никаква логика няма в общоприетото, дори от авторитетни учени като Стефан Илчев, че названието на напитката идва от турската турско-арабската дума „раки“, в буквален превод означаваща „пот“. Раждането на думите си има своя логика и в нея основен закон е естетиката, а каква естетика има в това да наречеш по-висшата степен на виното с името на миризливия кожен секрет?! Защитниците на тезата приемат, че това слово произхожда от начина, по който напитката потича от казана. Но дори и в това няма нищо вярно – ракията съвсем не изтича от казана като капки пот, а като тънка виеща се струйка.
Веднъж открили тази досадна грешка, време е да си отворим очите и за още такива, които край нямат. Някои историци приемат например, че ракията е дошла по българските земи с турските нашественици. Това е още една проява на некомпетентност, ако можем да се изразим възможно най-меко, тъй като се натрапва скудоумицата, че народ, подчинен на религиозен фанатизъм, забранил алкохола, е откривател на напитката. Че и неин кръстник на всичко отгоре!
Много по-голяма логика има откривателите на виното да са направили и следващата стъпка – да произведат от него ракия. Пък за това, че българите са откривателите на виното, спор няма. Още Плиний Стари го твърди, като дори назовава и името на тракиеца, пръв произвел вино – Евмолп. Страбон и други древни хронисти също смятат виното за тракийско дело. А недолюбваният и от преддеветосептемврийски историци и следдеветосептемврийски Ганчо Ценов отдавна доказва, че траки, мизийци, македонци, мирмидонци са само различни имена на българския етнос.
Съставните думи са нещо обичайно в езика на старите българи. На принципа, на който е получена думата „ракия“ например е образувана и популярната дума „сурваки“: от „сурва“ – здрава и „ки“ – енергия. Сурваки не е нито по-малко, нито повече буквално от „енергия за здраве“.
Дори да приемем само названието „раки“ за идващия от древността гроздов дестилат, пак става въпрос за българска дума. „Ра“ в най-прекия смисъл означава „владея, владетел“. Това слово е в основата на ред понятия като раджа, крал, император, дори мадара – дума, която странно присъствува в много области на Близкия изток, Индия, Тибет, Средна Азия и Кавказ. Т. е. пътя, по който са скитали в неотразима сухопътна хилядолетна одисея старите българи (мадара най-общо означава отечествено – производно от „ма“ – „нещо, което е наше“, „да“ и „ра“, както вече споменахме – „владея“).
Значението на „ки“ пък е „вътрешна енергия“ и досега се среща в речника на българите в Памир. Китайците са я заели от българите, когато са били два големи съседни народи. Изследователят-историк и журналист Димитър Съсълов прави уточнението, че в китайския език има стотици български думи, които са деформирани, като една от тях е „ки“ – доста популярна като „ци“ в средите, занимаващи се с окултизъм. И така логично можем да преведем раки като „владееща вътрешната енергия“, но не и като пот.
Ние обаче няма да спрем до тук, а ще прибавим и гласната в окончанието „я“, която в случая представлява редуцираната българска дума за Бог – „Ю“ или „Йо“. И тя също още е жива в речника на съвременните българи в Памир и Хиндокуш. Освен със значението си „Бог“, тя се отнася и за неговото превъплъщение Слънцето. Така цялостния съвременен превод на думата „ракия“ е „владееща вътрешната божествена енергия на Слънцето“.
Да се върнем на доказателствата за българското откривателство на напитката. Големите световни енциклопедии сочат, че първото получаване на етилов алкохол чрез дестилация е регистрирано във времето около ХI век, а мястото му е в Сицилия. Това са времената, в които алхимиците от цяла Европа търсят еликсира на живата вода. Много от тях ще стигнат по свой път през ХІІІ-ХІV век до дестилацията. В това се крие и почти едно и същото смислово наименование на твърдия алкохол от руснаците, келтите и др. – „водка“, т. е. водица за братушките и „уискебау“ за келтите, което означава същото.
За отбелязване е, че българското наименование на напитката е оригинално и си е откривателство. Що се отнася до регистрираното на наше територия получаване на дестилата, обясненията пак са на повърхността. По онова време – след падането на България под властта на Византия, хиляди влиятелни български родове напускат империята и се разселват из Европа. Най-голяма маса българи намират убежище в италианските земи, което е лесно обяснимо, като се има предвид, че тези земи още от времето на брата на кан Аспарух – кан Алцек, са заселени с българи. Изследователят Дориан Александров смята, че няма друг народ в света, който да си прилича по нрав, душевност и начин на живот, както италианския с нашия. Цели селища в Ломбардия, Сицилия, Тоскана, Пиемонт, край Неапол преобладават с български наименования и на местности, и на фамилии. Затова и приемаме, че в гроздовите полета на Сицилия са се заселили бегълци от България, които най-вероятно са пренесли и техниката си за дестилиране на вино и превръщането му в новата напитка. Тук се крие и отговорът на недоразумението, което приема, че „ракия“ е арабско-турска дума – през въпросния ХІ век Сицилия е под властта на арабите.
Друго доказателство, че думата си е наша, родна, българска откриваме не къде да е, а на територията на някогашна Велика България. Още в ХІІ век там съществува фамилията Аракчееви, наложила се дори като прякор за род, занимаващ се упорито с производство именно на ракия. Названието на напитката вече е дало прякор, а прякора – фамилия. Нещо повече, в ХІІІ век вече имаме и лично име Аракчей. Това са данни, на които се натъква упоритият изследовател на българския принос към историята на Русия, професорът от Академията на науките на Татарстан Алфред Халиков, автор на над 30 монографии по въпроса. Над 700 известни фамилии в Русия, дали съществен принос в историята на необятната страна, са представители на българския етнос (Балакиреви, Бахметиеви, Бухарини, Вишински, Жданови, Годунови, Колонтай, Мичурин и много други). Трябва да отбележим, че за да се утвърди едно лично име като фамилия, произлязла от прякор, трябва да мине доста време. В случая с родовото име със значение „производител на ракия“ този период е горе-долу толкова, колкото да съвпадне с онова регистрирано производство на напитката в Сицилия. Така стигаме до шокиращия извод, че в Русия в началото е била ракията, а после водката, като производството й от българи е надлежно документирано. Вероято до Волжска България Аракчеев е стигнал по сходен път , също като неизвестният българин, напуснал страната след падането ни под Византийска власт и заселил се в последствие в Сицилия.
Дълго време обаче ракията не може да се наложи в страната ни поради господстващото положение, което е заемало виното, а заради ред технически трудности. Спирачки й слагат и чуждите владичества, отначало византийско, по-късно турско робство.
С времето владетелката на слънчевата енергия се превръща в неделима част от народопсихологията на българина. „Тъгата – пише бащата на българската етнография Димитър Маринов в своята „Жива старина“ – българинът убивал с ракията. На сърцето на българина гори въглен, когато е тъжен, покрито е с кръв. Тоя въглен той гаси най- добре с ракията. И веднага въглена гаснел, тъгата си отивала яко дим, започвали веселбите, шегите“. Освен за утеха, българинът я пие и за здраве. Така той е изпреварил традиционната медицина със столетия. Едва в наши дни реномирани институти сочат твърдия алкохол в определени количества като сигурен пазител от болести. Малкото количество ракия, твърдеше не кой да е, а откривателят на компютъра Джон Атанасов (също българин), прави мозъка по-бистър. Безброй са и приложенията на напитката в различни билкови настойки. Защото уникалната „грозданка“ запазва в себе си получената направо от Слънцето енергия, изпълнила изцяло божествения плод на гроздето.
