Вазов кръщава Бойчо Огнянов на първия бургаски журналист
Ангел Горанов
14 Април 2011, Четвъртък
В анкети и разговори Иван Вазов често оставя впечатление, че спестява част от истината, когато се правят опити да се надникне в литературната му кухня.
Автор: Борис Цветанов
Когато споделя, че Бойчо Огнянов е синтез от Левски и Стоян Заимов, добрият му приятел професор Иван Шишманов разбира, че това не е всичко, но не му отделя повече внимание. Десетилетия по-късно става ясно, че народният поет Вазов щедро е черпил щрихи от характера и живота на революционера Сребрьо Стойковски, за да ги претвори в литературния си герой.
Но докато във въпроса с прототипите нещата в една или друга степен са ясни, до ден днешен е загадка как авторът е стигнал до името Бойчо Огнянов. В пълната с подробности анкета за това кой кой е в „Под игото” Иван Вазов отбелязва: „Името Бойчо Огнянов е измислено от мене”.
Но това само отчасти е вярно. Познавачите на доброто четиво отлично знаят, че никога имената на литературните герои не са случайни. Пословична е прецизността, с която Йордан Йовков е кръщавал героите си. Навремето Георги Караславов пък бил готов да даде мило и драго за такова впечатляващо име като героя на Андрей Гуляшки Авакум Захов.
Вазов също е много прецизен в това отношение. Затова не можем да приемем, че той само умозрително е стигнал и до личното непопулярно иначе име Бойчо. Очевидно някакъв външен подтик е помогнал на писателя да се спре на него. И той непременно е свързан с атмосферата, в която е писал романа. Сам Вазов споделя, че това било време на вълнения и трепети и на „скъпи и незабравими спомени”.
По това време в Одеса са се намирали огромен брой българи, най-вече емигранти русофили, какъвто е и самият Патриарх на словото. Сред тях е и тридесетгодишният Ангел Горанов (1858 – 1924). Роден в Батак, той е завършил право в Русия и след няколкогодишно адвокатстване в различни градове, се установява в Бургас. Взема дейно участие в известния бургаски бунт. Дори е избран за председател на „временното правителство”.
Ангел Горанов е син на водача на въстаниците в Батак Петър Горанов, най-богатия в селището, дал цялото си имане за народното дело, превърнал дома си във военен арсенал. Цялото семейство Горанови са въстаници. Още осемнадесетгодишен, като ученик в Пловдив, Ангел е избран за секретар на Революционния комитет. Когато се установява в Бургас, отново се изявява като виден общественик и основава първия седмичник на града – „Бургаски вестник”. Той е доста модерен за времето си и чужд на традиционната фразеология. Дори няма своя обявена програма, без която не е минавало нито едно издание в ония години. Всички свои статии в газетата Ангел Горанов подписва с псевдоним Бойчо.
Още докато е в Одеса, Горанов замисля историческия си очерк „Въстанието и клането в Батак”. Той е издаден през 1892 г. (три години по-късно излиза и второто му издание). Под него като автор също е посочено името Бойчо. И досега неговото описание на подвига на вече обявените за светци батакчани остава ненадминато по сила на внушението си.
Вазов и Ангел Горанов са се познавали добре още от Одеса. За това говори и фактът, че издателят Драган Манчов изпраща на Иван Вазов още неподвързан екземпляр от книгата на Ангел Горанов – Бойчо. Бургаският адвокат и журналист е имал и друг общ приятел с Иван Вазов – художникът, илюстратор на първото издание на „Под игото” Антон Митов, който е бил наясно, че Вазов е харесал псевдонима на общия им познат. И той е закодирал тази тайна чрез рисунките на Бойчо Огнянов. Дори повърхностното вглеждане в художественото изображение на героя-революционер и в снимката на Ангел Горанов разкрива удивителната им прилика.
