Добре известната комбинация - доброто и лошото ченге
08 Юни 2011, Сряда
В добре известните вече грами на американското посолство пише, че периодично и целенасочено Бойко Борисов хвърлял по някоя добра дума за Русия, дори и да няма нужда. Защо?
Автор: Илияна Христова
Ами защото – споделил Борисов пред приятели - електоратът искал да чува такива работи, той трябвал да го радва, да му се харесва. Това наблюдение на янките, заедно с високо оценената му артистична дарба, най-добре обрисува политическия образ на българския премиер.
В момента във вътрешен план се разиграва поредната бутафорна сценка, която потвърждава горната констатация. И то по парлив, злободневен проблем, по който електоратът няма накъде да мърда. Ще харесва, ще се радва и ще целува челичната генералска ръка!
Става дума за вдигането на пенсиите и минималната заплата. Бонуси ще има за всички от сърце. И то точно в навечерието на изборите. Хайде, после, драги отрудени пенсионери и бедняци, не гласувайте за ГЕРБ и неговия премиер, най-вероятно кандидат-президент!
Той ще ви обясни, че лично е вдигнал пенсии и заплати, без хуманната му благотворителност сте щели да загинете, и естествено, трябва да сте му благодарни. „Криза, трудности, светът изнемогва, ама аз ви давам възнаграждения, за да не умрете”, ще ви обясни премиерът.
През 2010 г. не бяха вдигнати нито пенсиите, нито минималната заплата, въпреки че цените скачаха и хората изнемогваха. Бойко Борисов дефилираше и напоително громеше тройната коалиция, която предизборно ръсела пари от бюджета и така купувала гласове.
Бяха славни времена на словесно разобличаване на „лошите”, на стриктна финансова дисциплина за всеки, който не е авер на Вальо Златев, на дуене на десни мускули пред външните партньори. Е, понякога Борисов влизаше в противоречие със себе си.
Последната пенсионна индексация например бе направена от тройната коалиция, но платена от ГЕРБ, поради което премиерът не пропусна да се похвали, че лично той развързал хуманно кесията. Но голяма работа, че си противоречи, важното е да говори, пък той говоренето – забелязано и от американците – го прави идеално.
Борисов великолепно си бе направил сметката – през 2010-а няма избори, няма нужда от излишни харчове за електората.
През 2011 г. има цели два вота – президентски и местен.
Естествено, че ще раздаде пенсии и заплати. И не от 1 януари, които неблагодарният народ може да забрави, а от 1 юли или след това, та да държи спомен за октомврийските избори.
Е, говорел бил, че Тройната коалиция по същия начин предизборно купувала гласове – голяма работа, малко ли неща Борисов направи досущ като Тройната коалиция? Народът е беден, изнемогва, на ръба е. Какво може да стори, освен наистина да благодари. А блюдолизни медии ще направят нужното, за да се влее нужната благодарност и в урните.
Успоредно с тази пиеска се разиграват и още два популистки сюжета. И то пак в името на поувехналия напоследък генералски рейтинг.
В ход е поредното изпълнение на етюда „Доброто и лошото ченге”. С посредник, който този път се казва Тотю Младенов. Социалният министър съобщи в понеделник, че минималната заплата ще се вдигне от 240 на 270 лв., а пенсиите ще бъдат повишени еднократно. Дянков скептично стисна устни.
Свои виждания имат и синдикатите. Пазарлъкът ще се вихри в средата на юни, когато се събира тристранния съвет за сътрудничество. В тази обстановка съвсем естествено, непринудено и красиво ще влети Бойко Борисов: „Тука тия се карат, аз идвам и ви раздавам пари!”.
Как да не обичаш Бойко?
Вторият етюд е в полза на синдикатите (за техните официални искания – в съседната статия). Две години мълчаха и търпяха, но сега правилно усещат, че предизборно ГЕРБ ще се разплаща с гласоподавателите. Засилват натиска, а после ще си припишат успеха.
Икономистите на ГЕРБ обещават, че по-високата минимална заплата и еднократният бонус за пенсиите ще дойдат от преизпълнение на бюджетните приходи. Но големият проблем е, че нито едно икономическо уравнение не се решава, ако липсват в страната инвестиции.
Те отварят работни места, осигуряват доходи, покупателна способност и внасяне на данъци. Такива в България няма. Бедните българи се нуждаят от по-високи пенсии и заплати, но няма икономическа база за тях. Уравнението е изцяло предизборно.
