Отпътуването на руската делегация от Брест-Литовските преговори. В центъра – Троцки (в профил)
05 Юли 2011, Вторник
Според Хрушчов, Сталин така се паникьосал навръх 22 юни 1941 година, че запокитил всичко
Автор: Борис Цветанов
„Аз се оттеглям от ръководството на държавата“ – казал и запрашил за Кунцево, където се скрил. Правителството му отишло на крака да го моли да се върне в Кремъл.
Мемоари! От ония, за които още Сервантес е казал, че авторите им трябва да бъдат съдени по законите срещу фалшификаторите на монети.
Но че Сталин усърдно е търсил спасение е факт. Един от изходите бил: незабавно въвеждане във въоръжение на катюшите. В същото време в доктрината на Обединеното командване на Вермахта краят на юли се сочи като време, в което Ленинград трябва да е превзет и потопен в Балтийско море.
Москва е предвидено да падне през август и Хитлер да приеме парада на победата от мавзолея на Ленин (в плановете му не е имало идея той да бъде разрушаван, б. а.). През октомври светът е трябвало да разглежда новата карта на Фатерланда – от Атлантика до Урал.
Че Сталин имал свои и никому неизвестни планове, в историческата наука се заговори едва след 1999 г., когато писателят-историк и ветеран на войната Владимир Карпов ги откри. Дотогава все още никой не допускаше, че Кремълският диктатор е мислил и за сепаративни преговори.
В годините на социализма беше ерес дори намекът за това. Пръв през 1988 г. юристът Герехов предъвка по Московската телевизия, че се сблъскал с подобна идея по време на процеса срещу Берия през 1953 г. Седмица по-късно генерал Николай Павленко написа в „Московские новости“, че Хрушчов търсел под дърво и камък данни за сепаративни преговори, но не открил такива.
В средата на шестдесетте години самият Жуков споделил с Павленко, че в края на юни Сталин наистина мислел, чрез един нов Брестки договор да може да осигури отдих за армията, иначе според него нещата щели да станат необратими. Тогава при българския посланик в Москва Иван Стаменов, набелязан от диктатора за парламентьор, били изпратени хора на Берия.
За нещо подобно говори и Димитър Пеев – син на разстреляния съветски разузнавач Александър Пеев-Боевой. Самият Стаменов му бил казал това през септември 1944 г. Илчо Димитров веднага отхвърли казаното, като заключи, че подобна историйка може да съществува само във въображението на писателя на кримки и фантастики, главен редактор на популярното издание за сензационни научни новини, паранормални явления и фантастика „Орбита“.
Самоподложилият се на ЦРУ „историк“ Дмитрий Волкогонов обаче писа за такава среща. На нея Сталин мълчал, говорел само Молотов. Присъствал и Берия.
В наши дни за това заговори Павел Судоплатов, виден шпионски емисар на КГБ.
Сред подвизите му са организиране убийството на Троцки, създаване на фамозната СМЕРШЬ (Смерть шпионам) и секретна лаборатория на КГБ за тайни оръжия – включително психотронни. Когато забегна на Запад, издаде там съмнителни мемоари.
Същият този Судоплатов е изпратен на тайна визита при Стаменов.
Срещата между двамата уж се осъществява в края на юли в популярния ресторант „Арагви“, но съзнателно или не шпионинът бърка. Било е в първите дни на месеца. Руснакът разкрива пред нашия дипломат, че Сталин иска отдих и е готов да подпише заробващ договор с Хитлер, подобно на Ленин през 1918 година. Тогава вождът на световния пролетариат фактически спасява съветската държава.
Сега Червената армия търпи поражения, няма резерви, нужни са нови формирования, няма оръжие... Поради което иска, може ли господин посланикът да пусне сред дипломатическото тяло слух, че Кремъл е готов на унизителни териториални отстъпки – Украйна, Беларус, Молдовия, Прибалтийските републики, само и само да спре напредването на Вермахта... Иван Стаменов отрязва пратеника с думите: „Не мога да бъда махленска клюкарка“. И настоява за среща със Сталин.
Колкото и да е бил висок ранга на Судоплатов, той не е знаел нещо от особена важност: че Стаменов работи за съветското разузнаване вече седем години. Вербуван е от резидента Журавльов, когато е бил трети секретар на посолството ни в Рим. Бил е апетитна хапка за руснаците, защото е много близък с цар Борис ІІІ.
Сталин се съгласява на среща, която се състои в неделния ден – 5 юли. На нея, освен „бащата на народите“, присъстват само Берия и Стаменов. Там нашият дипломат чува от Сталин предложение от малко по-друг характер: чрез цар Борис ІІІ до Хитлер, много уважаващ монарха, да стигне вестта, че Кремъл наистина е готов на големи териториални отстъпки.
Нашият висш дипломат отвръща: „Ваше Превъзходителство, господин Сталин, вие не познавате Хитлер. Той е започнал тази война, не за да приеме мир, каквито и придобивки да му носи. Целта му е унищожаване на СССР. Дори намек за готовност за мирни преговори ще го накара да хвърли всички останали военни части срещу ви.
Нещо, което ще бъде пагубно за Червената армия. Освен това, аз съм сигурен, че Германия не може да спечели тази война. Дори да стигне до Урал, в което не вярвам. Но ако това се случи, армията ще е обезкръвена. Мечтания Фатерланд ще е колос на глинени крака".
Сталин благодари и с това идеята за сепаративни преговори приключва... По този повод той казва на Берия: „Българинът ми отвори очите!” По-късно съветското правителство ще му отпусне персонална пенсия.
През 1954 г. Хрушчов, готвейки историческото оклеветяване на Сталин, притиска арестувания и осъден на 15 години затвор Павел Судоплатов. И той му дава следата към Иван Стаменов. Досието му е изровено от архива на КГБ. После ще се изгуби в огромната документация на Президиума на ЦК на КПСС.
В България е изпратен секретарят на президиума Пегов, заедно с екип специалисти по разпити. Отначало на Стаменов са предлагани какви ли не привилегии, само и само да документира Сталиновото намерение за преговори с Хитлер. Дипломатът отказва. Тогава започва натиск, шантажи, разкарвания до Москва, пенсията му е спряна, според непотвърдени източници е изпращан и в ГУЛаг.
Все пак, на един по-късен етап – през февруари 1942 г. се стига и до тайни преговори. Те са на базата на един договор, подписан в Москва между НКВД и Гестапо, парафиран от Берия и Мюлер, с дата ноември 1938 г., за взаимодействие между двете тайни служби, обхващащ в девет страници всички подробности.
Този договор е бил в сила чак до падането на Берлин. Имало е няколко тайни срещи на височайши шефове на службите, като на тази на 20 февруари 1942 г. в Минск, където първият заместник на Берия – Меркулов, връчва на представителя на Германия групенфюрера от СС Волф подписано от Сталин „Предложение до германското командване“.
В него на 5 май се предлага да се прекратят до 1 август военните действия по всички фронтове. Да бъде извършена предислокация на Вермахта. След което да започнат военни действия на Червената армия и Вермахта срещу Англия и САЩ. От страна на Германия Волф отговаря, че Червената армия трябва да остане на сегашните фронтови граници, да изсели всички евреи в Далечния север, изолирани и впоследствие – унищожени.
Германското командване не изключва възможността за бъдещ единен фронт срещу Англия и САЩ. При приемане на германските условия се предвиждало германското командване да стесни границите си на Изток в полза на СССР. Както и да смени фона на свастиката в знамето си от черен на червен. Документите бяха обнародвани преди 12 години.
Руски изследователи, включително Владимир Карпов, смятат, че това е бил стратегически ход за печелене на време.
