Дигитална реставрация на знак, маркиращ старобългарския укрепен вал Еркесията в района на община Тунджа, съществувал до 1998 г. Негов автор е Коста Стоянов
10 Август 2011, Сряда
„И се захвана голямото копаене.
Всеки изминал ден в горите и полята на Диамопол, като се започваше от Дебелтун
Автор: Киро Дженков
и вървеше на юго-запад към височините Милеони и реката Хебър, се появяваше изкоп с чудовищни размери. Изкоп, който щеше да брани отвоюваните от кесаря земи и твърдини, щеше да погълне море от човешка пот и мъки и щеше да остане във времето.
Този ров, столетия по-късно, когато над българските земи ще легне мрачното османско робство, османлиите щеше да нарекат Еркесия, което на техен език означава земен прорез. Прорез, който сега Тервел правеше между два свята и две култури”.
Откъс от романа „Сюбиги Тервел”, книга първа „Големият прокоп”
С „Големия прокоп” се срещнах в ония далечни години, когато бях дете. Баща ми, Стою Дженков, трябваше да занесе чували жито за посев на свой приятел в село Симеоново, Ямболско. По край това село най-добре личат останките на някогашната българо-византийска граница. Когато стигнахме до потъналите в зеленина брегове, татко се изправи на капрата и посочи с камшика терен, подобен на естествено корито на река.
„Сине, това е Еркесията, някогашна граница между ханство България и голямата ромейска империя, наречена Византия”. Гледката дотолкова ме е впечатлила, че и до ден днешен стои в паметта ми. Запечатан е и оня чудесен разказ, който баща ми разказа за един велик български хан, помогнал на ромейския император да възвърне трона си, а по-късно същият хан спасил целия християнски свят от исляма.
Името Еркесия, дадено от османлиите, което в превод означава „земен прорез”, прорез, разграничил два свята на две мощни култури – единият, светът на езичеството, прелетял с вихрени езди необозримите алтайски степи, другият, светът на християнството, възцарило се векове над Хемския полуостров.
Южната ни граница винаги е била допирна точка със света на Ориента и азиатския свят, с култури, далече различни от европейската. И до ден днешен тя служи като преграда за несвойствени ценности, чужди на европейците и на религии, различни от християнската.
С двама мои приятели направихме анкета на 100 случайни граждани от различни възрастови групи: „Какво знаете за Еркесията?” Резултатът не ме изненада – само 11 % бяха чували и знаеха за нея.
Трима от тях се случиха от селища, намиращи се покрай окопа, двама бяха завършили история и шестима бяха прочели моите романи, в които най-възможно близко до хрониките, е описана някогашната Еркесия и нейното значение. Сега тя не е географска граница и не служи за нищо. От интерес е единствено за историци и археолози.
Когато преди време се разходихме с един приятел покрай част от някогашния прокоп, той с изумление възкликна: „... О, Господи! Що за чудовищен ров?! Та какво представлява английския отбранителен вал сравнен с Еркесията – просто вада!”
Така е, само че британците са реставрирали част от тази „вада” (авторът има предвид „Адриановия вал”, б. р.) и днес като туристическа атракция тя им носи печалби, по-високи от брутния вътрешен продукт на острова. Затова се питам – защо и ние, българите, не последваме примера им?
Нашият бизнес хвърли милиарди левове и превърна черноморското ни крайбрежие в бетонна джунгла. И никой не се сети за такива туристически обект като Еркесията. Предполагам, че една реставрация от 2 км ще струва много по-евтино, отколкото луксозните хотели, и при съвременната строителна техника може да се осъществи за не повече от две години.
Събираме дарения за построяването на божии храмове, което е похвално, за лечение на деца в чужбина – какво по-хуманно от това, за различни развлекателни и музикални прояви – без тях не може. Но защо да не се открие и сметка за дарения за реставрация на този уникален наш Голям прокоп, останал ни като безценно наследство от „Спасителя на Европа” – канонизирания за светец кан Тервел.
Ако направим това, то Еркесията ще ни се отблагодари стократно за вложените финанси и труд, а туристите, дошли от различни краища, ще могат да научат повече за най-старата в Европа държава – България и онова, което тя е дала на света.
Инж. Мариета Сивкова, зам.-кмет на община Тунджа: Валът е обявен за паметник на културата, но всъщност го няма
– През 2007 г. Община Тунджа инициира проект за възстановяване на участъка от прабългарския укрепен вал Еркесията, който в голямата си част минава през нейната административна територия. Докъде стигнаха нещата?
– Нашата община има разработена цяла Стратегия за възстановяването и устойчивото развитие на националния паметник на културата Еркесията като туристически обект. Вече имаме одобрен проект по програма за трансгранично сътрудничество, по който предстоят да се извършат само някои дребни доуточнения с МРРБ и ако няма проблем, скоро ще се пристъпи към неговата реализация.
– Какво точно ще бъде направено?
– Засега можем само да маркираме и обозначим трасето, поставяйки информационни табели там, където съществуват видими белези и запазени следи от пограничния вал. Преди години по него бяха поставени знаци със символа на този културен паметник – щит с копие, но впоследствие всички те бяха изкрадени и сега ние първо ще ги поставим наново и ще обновим подстъпите към тях.
– А кога ще се пристъпи към възстановителни работи?
– Действията ни в тази насока зависят от работата на историческия музей. Те трябва да се предшестват от съответните предварителни теренни проучвания, следствие на които археолозите трябва да кажат категорично, че това е валът, и чак тогава ще можем да пристъпим към възстановяването му.
Специфичното при този обект е, че Еркесията е обявена за паметник на културата, но на практика я няма, защото не е установена от археолозите. Така да се каже, не е посочена още по законов ред, въпреки че и от самолет се вижда.
Засега специалистите от музея все още чакат финансиране за това. Съобразно Стратегията на общината се предвижда в бъдещия посетителски център, който ще бъде изграден на Бакаджика, една от залите да представя планове, карти и възстановки на този уникален за страната ни паметник.
Историческа справка Еркесията (тюр. Земен прорез, гръц. Големият окоп) е най-голямото и най-известното защитено землено укрепление на юг от река Дунав в ареала на обширната територия на България през VIII–X век. То е част от системата от укрепени валове, изградени във всички гранични и буферни зони на българската държава.
Валът е добре известен на повечето хронисти през средните векове, тъй като е представлявал охраняемата граница на България с Източната Римска империя. През нея са се осъществявали търговските и културните връзки с Византия чак до XIV век.
Съоръжението, подобно на Великата китайска стена, се вижда и от Космоса и днес, свързвайки с мащабните си очертания (макар и поизгубени на някои места) Черноморското крайбрежие с долината на река Марица, обединява българските общини Бургас, Средец, Карнобат, Стралджа, „Тунджа”, Гълъбово и Симеоновград. По данни от сайта erkesia.geopan.org
