Освен че това лято се навършиха 1330 години от създаването на Дунавска България, има още една кръгла годишнина,
Автор: Диана Славчева
която мина незабелязано и не бе отразена в празничния ни календар. През 2011 г. се наброяват точно 1310 години от гибелта на основателя на нашата държава на Балканите – хан Аспарух.
Великият ювиги загива в неравна битка с хазарите през 701 г. Археологически находки дават основание да се предположи, че гробът му се намира при бившето украинско село Вознесенка на брега на река Днепър. В двора на краеведския музей в Запорожие се пази намереният там Сребърен орел, която се явява най-убедителното доказателство, че българският владетел е погребан по тези места.
В края на миналата година на градския площад на Профсъюзите в Запорожие бе поставена мемориална плоча на хан Аспарух, като организационния комитет на това начинание се ангажира да съдейства за преименуването на площада на името на ювиги.
Доколкото ни е известно у нас няма площад, който да носи неговото име. Нещо повече – столицата ни е единствената в Европа, в която няма издигнат паметник на основателя на държавата.
Оказва се, че по принцип паметниците на Аспарух в страната ни се броят на пръсти. Първият от тях е поставен през 1934 г. във Варна, но по-късно при разкопките на Римските терми е премахнат. Възстановен е едва през май 2000 г. в тревната площ пред читалище „Народни будители“.
Най-новият мемориал на създателя на държавата ни пък е издигнат само преди месец в средногорското градче Стрелча. Любопитното при него е, че той е изработен от монголски скулптори, които са завършили образованието си у нас. Неговата височина е точно 681 сантиметра и символизират годината на създаването на България.
Най-известният паметник на кана е несъмнено този, включен в мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“, който се издига на Шуменското плато и бе открит по време на честванията на 13-вековния юбилей през 1981 г.
Пак от това време датира и най-големият му паметник, разположен в Добрич, превърнал се в любимо място за срещи на младите хора.
Импозантна е и скулптурата на Аспарух в центъра на Исперих – градчето, което носи славянизираното име на българския владетел. С негов монумент може да се похвали и Каспичан.
И с това списъкът се изчерпва. Донякъде си измиваме очите с това, че не са малко градовете, в които има улици, носещи името на великия хан. Преброихме 18 населени места, където това е направено.
Но и те са капка в морето, като се има предвид, че у нас градовете са общо 250, а селата – 5080. Дано бъдещите ни поколения бъдат по-щедри в таченето на паметта на първооснователя на България тук, на това място, където съществува и до днес.
През 668 год.е било въпрос на живот и смърт,каде да живее гордото-иранско племе на българите водени от кназ Исперих.Ввъв Велика България било несигурно-от р.Днепър до р.Дон управлявали хазарите и те иранци,като нас,но в съюз с киргизи,тюркмени и скити-кумани-хазарите си поставили за каган-владетел от тюрксият род Ашина...Исперих повел българите в старата трако-българска земя Мизия.От 430 до 440 години българи на Дилко-Атила-българският княз живяли в Мизия.С ок.600 000 българи княз Исперих се заселил в Скития-от р.Днепър до Северен Дунав и до гр.Варна с главен град-вероятно-Бялград-Белгород-Днестровский.Византия поела в поход ср.българите,но те с конна армия от ок.50 000 бойци смазали в битка войската на имп.Константин Погонат през 680 година.Исперих-Дуло преместил България далече от дивите племена,които нападали Кубратова България.През 700-701 година Исперих загинал в битка с хазарите при р.Днепър на източният и бряг при с.Вознесенска.Той бил войн и страж на България-туй бил-човека Исперих.
