Четири правителства в угода на Турция за един имот

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Не са едно и две семействата, които след победата на т. нар. „народна власт“ в страната ни, биват изхвърлени на улицата от собствените си домове по т. нар. Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост. Това сполетява и фамилията на Симеон Пенчев, чийто род се преселва в Бургас от възрожденския котленски край.

В един момент той купува на името на жена си прекрасната къща, която инж. Георги Жечков строи за себе си край Приморския парк.  След смъртта му обаче за вдовицата му става непосилно да се грижи за голямата сграда и така в нея се настаняват трите поколения на котленските преселници – дядо Симеон и баба Господинка, дъщерята Танечка и съпруга й Александър, както и двете им невръстни деца Петър и Господинка.

В един черен ден през 1948 г. се оказва, че домът им е актуван за държавен и им е даден срок от 6 часа, през които трябва да го освободят. Въпреки че по документи е отчуждена само една втора идеална част от него. 

На следващата година се прави опит и останалата половинка от имота да бъде взета за нуждите на 10-та стрелкова дивизия, но градският народен съвет далновидно преценява, че това е неподходящо да стане в курортната зона на града и остава без последствие това искане на Министерство на отбраната.

Неясно по кое време обаче актът за завземането на недвижимия имот като държавен е фалшифициран, като думите ? идеална част са задраскани и над тях е изписано „цялата“. Графологична експертиза през 1993 г. установява, че тази поправка е нанесена с... химикал – пишещо средство, което у нас започва да се употребява едва в началото на 60-те години на миналия век и е било непознато в края на петдесетте години, когато е писан актът.

Само една година преди настъпването на демократичните промени у нас, предоставили възможност хората да си реституират отнетите имоти, за зла участ на наследниците на красивата сграда на ул. „Демокрация“ 36, държавата успява да продаде къщата им на... Република Турция, която я превръща в резиденция на своя консул в Бургас.

Продажбата е извършена с редица закононарушения. Сделката например е изповядана от бившия нотариус Събина Христова, която по това време вече е съдия в Бургаския районен съд и няма право да прави нотариални заверки. Никой не търси и съгласието на реалните собственици на половината имот, тъй като както изтъкнахме актът за отчуждаването му е фалшифициран. Не се взима и нужното по закон съгласие на Института за паметници на културата, каквато се явява въпросната сграда.

Всичко това, а и много други установени нередности, дават основание на Бургаския районен съд със свое решение от 21 април 1994 г. да прогласи за нищожна сключената между Република България като продавач и Република Турция като купувач сделка по отношение на този недвижим имот.

На 8 септември 1997 г. Бургаският окръжен съд осъжда Република Турция чрез консулството й в Бургас да предаде имота на ул. „Демокрация“ 36, заедно с къщата в него, на Господинка и Петър Кирови – братът и сестрата, които се явяват наследници на починалите вече собственици на сградата, станала консулска резиденция, и прилежащия й терен от над 450 кв. м.

На Господинка и Петър надлежно е издаден нотариален акт за собственост върху имота и от 1998 г. насам  – вече 13 години – те чинно му плащат данъците и таксите за битови отпадъци. Към днешна дата общата сума на тези задължения годишно надхвърля 200 лв., които братът и сестрата внасят ежегодно в общинската хазна, без изобщо да могат дори да надзърнат в двора си.

Защото турците инатливо не желаят да освободят сградата, нито пък да плащат наем на собствениците й. Парадоксално е и държането на българските институции, които могат да решат проблема, но само се измъкват с витиевати оправдания и нелепи предложения.

Така например още през 1999 г. Костадинка и Петър получават становище от Народното събрание, подписано от председателя на правната му комисия Светослав Лучников, според което те следва да получават наем от турското консулство от деня, в който е възстановена собствеността им. Нищо такова не се случва обаче.

По-късно с протокол съдия-изпълнител е констатирал „невъзможността за предприемане на принудителни действия по изпълнението на решението на Бургаския съд. През март 2003 г. тогавашният външен министър Соломон Паси в отговор на актуален въпрос, свързан със сградата, поставен му от народния представител Петър Жотев, обяснява, че срещу закупуването на този имот турската страна е изразила съгласие да бъде закупена от генералното консулство на България наеманата от него сграда в Одрин и е разрешила закупуването на терен за строителство на нов наш консулски комплекс в този турски град.

В същия свой писмен отговор Паси декларира, че не разполага с правомощия да разреши самостоятелно случая и е инициирал провеждането на среща между представители на Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Областната администрация в Бургас, за да се обсъдят възможностите за това.

По-късно – вече през 2007 г., на запитване на бургаския областен управител по това време – Любомир Пантелеев, относно статута на недвижимия имот на „Демокрация“ 36, тогавашният вицепремиер и министър на външните работи – червеният кандидат за президент на настоящите избори Ивайло Калфин обяснява, че по силата на Виенската конвенция имотът се ползва с неприкосновеност, включително и по отношение на принудителни изпълнителни действия. Калфин заявява, че „при условие че не се нарушава неприкосновеността на резиденцията и спокойствието на генералния консул“, можело да се издаде скица на собствениците на имота.

Намесването на Виенската конвенция като аргумент в този случай създава още по-голяма бъркотия. Защото съгласно нея резиденцията на консулските мисии се освобождават от всички държавни, областни и общински данъци и такси – независимо дали са собствени или наети. В задачката се пита защо тогава Кирови плащат като попове луди пари за данъци и такси на имота!

Това първо. Второ – от Външно министерство излизат още през 2000 г. със становище, че протоколът, с който е извършена продажбата на Република Турция, представлява международен договор по смисъла на Виенската конвенция и той трябва да се спазва добросъвестно от страните по него. Като е недопустимо някоя от тях да се позовава на вътрешното право като причина за неизпълнението му.

Според Бургаския окръжен съд обаче, дори да се приеме за такъв, той не е бил ратифициран съгласно действащата при подписването му Конституция и заради това не би могъл да породи правни последици. Така че няма проблем в случая да се прилага българското законодателство. А то е категорично, че имотът трябва да се върне на собствениците му.

Но както дяволът чете Евангелието, така и нашите управници решават, че е по-добре да правят метани на турците, отколкото да бранят интересите на българските поданици. Отчаяни, че на практика не могат да припарят до реституираната си по всички правила къща, Господинка и Петър кандисват на замяна на тяхната собственост с равностоен държавен имот. За това тяхно съгласие са уведомени сегашният външен министър Николай Младенов и вече подалия оставка министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев.

С тяхна благословия областният управител на Бургас Константин Гребенаров в края на 2010 г. дава възможност на брата и сестрата да си изберат един от двата предложени от него имоти, с който по техен избор да осъществят тази замяна.

За ужас на законните собственици на красивата къща – турска резиденция, сградите, които областният управител им подхвърля за избор, са в окаяно състояние – необитаеми от години, порутени, негодни за живеене и с по-малки дворни места.

Едната е в парцел от 128 квадрата, бившо военно комендантство. Другата е със 100 кв. м по-малък терен от техния и също с неизползваема постройка. Затова Господинка и Петър не приемат тази откровена гавра с тях.

Така случаят с тяхната „неприкосновена“ по конституция частна собственост отново потъва във водовъртежа на безизходността.
Защото държавата не може или не иска да овъзмезди равностойно едни български граждани, които нагло е измамила преди години, като в същото време – сакън да не се наруши консулското спокойствие, не се застъпва за техните интереси да си върнат това, което им принадлежи по закон.

Това впрочем препоръчва да се направи безспорният авторитет в областта на правото у нас проф. Любен Корнезов. В качеството си на председател на Комисията по жалбите на гражданите в 39-то Народно събрание, още през 2002 г. той пише до тогавашния външен министър Соломон Паси:

„Разбирам деликатността на проблема, но така или иначе той трябва да бъде разрешен, включително и съдебните решения, постановени от българския съд, да бъдат изпълнени“.

Близо 10 години след тези негови думи, турският консул продължава да се радва на необезспокоявано прекарване на дните си у нас в чужд имот, а неговите собственици плащат данъци за един мираж. Но са категорични, че както и да им извиват ръцете, никога няма да заменят бащинията си на принципа „кон за кокошка“.



В категории: Разследвания , Горещи новини