Някои свързват името Белеврен с „беллия“ - красив, и го превеждат като Гиздав змей. Какъвто и да е змеят, той не плаши, а притегля към себе си любители на екстремния туризъм
16 Ноември 2011, Сряда
Според една легенда, когато монаси пренасяли мощите на Света Петка през горите в Странджа, там, където присядали да починат,
Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.bg
от мощите изтичал елей. А където капнел, от недрата на земята бликвала лечебна вода. И понеже божиите служители били изтощени от дългия път, се налагало често да поспират. Заради това най-мистичната ни планина е осеяна с десетки параклисчета, вдигнати върху лековити аязма.
Едно от тях се казва „Света Троица“ и се намира край село Белеврен, само на 3 километра от границата ни с Турция. От незапомнени времена местните хора пиели от извора за здраве и дълголетие. Аязмото се прочуло, че водите му лекуват различни заболявания – най-вече очни и рани и при него често се отбивали хора и от съседните села.
Има го и сега, макар че край него вече почти не стъпва човешки крак. Някога многолюдно, днес село Белеврен наброява едва двадесетина жители, все възрастни хора. Най-колоритният от тях е Калоян Калоянов. На 84 години е, но думата „старец“ някак не му приляга. Бай Калоян още шофира старата си „Шкода“, а през цялото си свободно време все нещо майстори и работи.
По препоръка на бившата кметица на селото Кера Пенева се срещаме точно с него. Не само защото той е живата памет на селото, но и защото негова е основната заслуга за изграждането на малката цъквичка там, носеща също името „Света Троица“.
Белеврен – странна смесица на думи с турски и български корен. И още по-странно значение – Бял змей (от тур. еврен - змей).
До Илинденско – Преображенското въстание през 1903 година селото било с изцяло турско население, което било подменено от насилствено прогонени българи от Беломорска Тракия.
Когато дядо ми избрал това място, за да се засели, единственото му съображение било да е близо до границата. Все се надявал, че ще дойде време да си върнат отнетите имоти, разказва Калоян.
През 1905 г. белевренци изградили църква, понеже тачили християнските празници и обичаи. Привнесения фолклор от Тракия обогатили със странджанския, в новите приказки змейовете били човеци (още за легендите в този край и връзката им с тракийските долмени – на стр. 40), Света Марина укротявала змии, а мистични сили около хилядолетните мегалити (Марков камък, Бегликташ и др.) премахвали безплодие.
После дошъл комунизмът. И Белият Змей се оказал в клетка. Новата власт след 1945 г. засилила охраната така, че почти цялата българска част на Странджа попаднала в гранична зона. Зад кльона трябвало да живеят и хората в Белеврен. Донякъде това обяснява и сегашното обезлюдяване на района.
Беше трудно, близките ни трябваше да си вадят открити листи и понякога висяха пред телените мрежи с часове, за да ни дойдат на гости. Постепенно започнахме да изоставяме бащините къщи, вдигахме малки вилички оттатък загражденията, за да не сме така откъснати от света, спомня си бай Калоян.
Преди няколко години той, жена му и още няколко семейства, водени от Кера Пенева, вдигнали малка църквичка на мястото на някогашния храм, който бил срутен до основи. Разчистили и достъпа до аязмото, за да могат да водят до лечебните му води гостите на селото.
От стария кльон като спомен са останали само част от телената мрежа и порталът, който спирал колите на влизане в селото. И въпреки че вече нищо не възпрепятства достъпа до него, хора тук все по-рядко влизат. Основно туристи, запалени по старини от тракийско и от римско време, с каквито районът изобилства.
За да стигнете до леговището на белия змей, следвайте маршрута – Бургас, Средец (пътя за Лесово), Вълчановското ханче. От ханчето хващате по разклонението вляво, водещо към село Голямо Буково (за съжаление повече популярно с местния луд канибал, отколкото с невероятните си природни и исторически забележителности). После – Кирово и след него – броени километри има до Белеврен.
С няколко малки отклонения пътешествието може да се превърне в истинско приключение. Освен долмените и гробниците, наоколо има още много да се види. На около един километър от основния път в посока запад, където се отива пеша, се намира феноменът “Долмени във Влахов дол“ край с. Долно Ябълково.
На 2.5 км в посока западно от Белеврен пък е тракийското мегалитно светилище – “Големият камък” или “Марков камък” (в ДЕСАНТ сме ви разказвали за него). Той представлява голямо скално образувание с височина 8 м и диаметър 9 м. Използвано е от траките за религиозните им култове.
Наблизо в култовия комплекс има два жертвеника. Местността е с надморска височина 400м. С “Големия камък” са свързани разнообразни легенди за Крали Марко и за изцеление на различни болести.
