Eдин от най-колоритните личности на град Елена е Михаил Палиев.
Автор: Борис Цветанов
След дълго скитане по света той се завръща в балканското градче през 1924 година. Тъй като повечето години прекарал по море, неговите съграждани му дават прякора Капитан Морено, а също и Михо Американеца.
Палиев се радвал на американска пенсия. По време на войната обаче дошъл куриер с предложение от американското правителство да бъде назначен за комендант на остров в Тихия океан, но той отказал и му отнели пенсията. През 1944-1945 г. Емилиян Станев, като представител на Ловно-рибарския съюз, го назначил на работа в Ловния дом.
Колоритен в облеклото, още по-колоритен в разказите си, Михаил Палиев бил душата на компаниите. Емилиян Станев вмъква черти от характера и биографията му в повестта си „Когато скрежът се топи”.
Здравко Моллов, добър приятел на Капитан Морено, разказва на журналиста Христо Медникаров по време на събирането на материали за книгата „По следите на Емилиян–Станевите герои” любопитна случка:
В читалищното казино Палиев внимателно слуша как доктор Стоян Чуканов говори за Джек Лондон и го прекъсва: „Джак... Защото на английски така се произнася – Джак Лондон. Лично го познавах. Даже му бях приятел... и шеф! И съм му ударил два шамара, добре ме е помнил до края на живота си...”
Минута затишие и докторът се разсмял: „Абе, Капитан Морено, посмали малко...”
Ядосал се Палиев и на секундата излязъл от казиното, като казал, че отива до дома си за доказателството. След малко се връща със снимка: на палуба на кораб един до друг застанали Палиев и Джек Лондон по къси панталони.
После разказал следната история. Прочутият писател се качил на кораба му при едно негово плаване през първите години на века. За да опознае добре живота на моряците. Веднъж поради приближаваща буря Капитан Морено издал заповед: всички в каютите! Джек Лондон се изхитрил – поискал приятели да го вържат здраво за палубата с въже, за да види с очите си бурята.
Когато ураганът стихнал, Палиев разбрал за това, лично развързал писателя, стиснал му ръката за храбростта и му ударил як шамар за нарушаване на заповед. По български, уточнил.
За един друг шамар разказвал на Емилиян Станев, когато писателят се задържал доста време в Ловния дом:
„Ти обичаш да четеш книги. Чел ли си книгите на Джак Лондон?” – го попитал. „Джек Лондон” – поправил го Станев. „Не Джек, а Джак – така се изговаря на английски – отново уточнил Палиев и продължил: – Джак беше известно време мой моряк на един стражеви китоловен кораб. Отивахме в Охотско море. Той постъпи в екипажа като обикновен матрос. Един ден дежурният ми съобщи, че Джак бяга от службата и чете книги. Издебнах го в люка. Тъкмо се бе унесъл в четене. Цапнах му един по врата. Здравата...”
Капитан Морено разказал на писателя и как баламосал цяла Америка с една първоаприлска лъжа. Разказал в един вестник как бил свидетел на превръщането на един голям акционер – мистър Лакран, в акула. Която погълнала и златните долари на организацията (човекът наистина загадъчно изчезнал, най-вероятно задигнал златни запаси на дружеството). Добре, ама майтапа не го разбрали и се вдигнал шум – месеци само за това се говорело.
Холивуд иска да снима филм; кредитори на дружеството си търсят парите, адвокатите на дружеството оспорват – парите са налице в корема на акулата, може да протече обратен процес–акулата да се превърне отново в мистър Лакран... Секти и църкви погнали Палиев да даде обяснения; цялата история по негов разказ била записана на грамофонна плоча и т.н., и т. н.
