Един от малкото двукамерни долмени с входен коридор, запазени у нас, е този край Белеврен
17 Ноември 2011, Четвъртък
Змеюви дупки или „змеюви къщи“. Както и да ги наречете, в Странджа ще ви разберат и ще ви насочат към тях.
Автор: Светлана Николова Снимки авторът
Само не питайте местните хора, къде можете да видите долмени. Тази дума нищо не им говори и набързо ще ви върнат от пътя. Кажете им, че долмените са най-ранните трайкийски гробници по нашите земи и те ще ви погледнат с истинско учудване.
В Странджа разказват, че сред впечатляващите каменни късове някога живеели змейове. Според приказките пък, митичните чудовища изглеждали като силни млади мъже. Отличавали се от останалите по това, че имали крилца под мишниците, но това се виждало само, ако съблекат ризата си. Някога змей се влюбил в селска девойка и я отвел в дома си в планината. Историята на двамата била увековечена в песен, в която откраднатата невеста станала св. Марина, а змеят – кръстен Периян. И не от любов я взел той, се казва в песента, а да му прислужва.
И до ден днешен възрастните жени тук се отбиват до „змеювите къщи“ и палят пред тях свещи за здраве.
Хилядолетия преди техните прабаби да се прехласват по красиви змейове обаче, долмените са имали съвсем друго предназначение. Те са били връзката на мъртвите с отвъдното. Представляват два или четири вертикални каменни отломъка и един хоризонтален, който наподобява покрив. В България броят им е близо 200, пръснати са в Странджа, Сакар и Източните Родопи, а средната им възраст е над 3000 години.
Сходни са и ритуалите на местното население в тези планини през ранножелязната епоха. В основата на техните вярвания е почитането на слънчевия бог, вкоренено у траките още през бронзовата епоха.
Строителите на древните гробници вярвали също в божествената същност на скалата, символ на мъжкото начало в Космоса. И на пещерата, като израз на женското начало. От тяхното сливане се зараждал светът (май връзката със Змея Горянин не е чак толкова произволна).
В зората на християнството някои от тези светилища са превърнати в параклиси, други и сега се почитат като места за търсене на изцеление и пречистване.
Според историците, долмените в Странджа датират от периода ХІІ-VІІ в. пр.Хр. След него те престанали да ги изграждат, но гробниците им от следващите векове са запазили основните принципи на мегалитната архитектура.
Един от най-красивите и добре запазени долмени в Странджа се намира в местността „Лозята“ край село Белеврен (името му и то означава бял змей – още за невероятното село – на стр. 32).
Долменът е внушителен, двукамерен, а всичките плочи са майсторски обработени. „Покривът“ е запазен само при главната камера, но е изместен на една страна.
Местните хора смятат, че това е работа на иманяри, които от години преобръщат горите в търсене на съкровища от римско време и на прословутото злато на Вълчан войвода. В района на селото има още четири такива гробници. За съжаление обаче, в момента те не са достъпни, заради нападалите дървета след бурята в Югоизточна България през октомври.
Долмен (от бретонски език: дол = маса, плот, плоча, мен = камък). В долмена най-същественият елемент е хоризонталната монолитна каменна плоча, издигната над земята с подходящи подпори, т.е. "масата" или "покривът". Покривната плоча може да се крепи на 2, 3 или 4 вертикални плочи-стени, или на 4 вертикални стълбовидни камъка-крака, т.е. долменът може да прилича или на колиба, или на маса. Долмените-колиби от своя страна може да имат входен отвор на фасадната плоча, но може и да нямат.
Те имат и по-сложни варианти - с по няколко камери (например с предверие), с къс входен коридор (дромос), с много дълъг покрит коридор (коридорни гробници) и т.н. Някои долмени са се издигали открито върху равна местност, а други са били затрупвани с могили от камъни и пръст. За да не се разпръсква материалът встрани, по края на могилата бил изграждан кръгъл нисък опорен зид, наречен крепида.
