След армията съкращаваме и бойната си памет

Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net

най-унизителния за България мирен договор, който слага край на участието ни в Първата световна война. Без капка достойнство, политическата класа поругава паметта на воините герои, участвали в освобождаването на българските земи. Армията ни е принудена да свали и предаде оръжието си. Българските офицери обаче отказват да последват примера на продажните политици.

Рискувайки живота си, те скриват голяма част от въоръжението в частни домове, по села и чифлици, в пещери и тайни хранилища. 
Днес същите тези оръжия се продават за скрап, а изключително ценни военни реликви се подменят с ментета от битака.


Военноисторическото ни наследство се източва, за да попадне в ръцете на шепа частни колекционери. За улеснение на крадците пък, никой не бърза да включи музеите в единен регистър, за експонатите липсва инвентарен опис в национален мащаб  и много от тях даже не са придружени с необходимите сертификати като доказателство за произход и ценност.

Като последен удар върху това наследство, преди десетина години регионалните военноисторически музеи се разпаднаха като държавна структура, минаха под опеката на общините и се превърнаха в самостоятелни бойни единици. Оставени да оцеляват някак, докато има още какво да се задигне от тях. Или докато разрухата не съсипе нацяло сградите, в които са настанени. Всъщност, да видим какво точно съхраняват...

Малко история
През 1901 година революционерът (и бъдещ директор на Народната библиотека в София) Стоян Заимов търси сведения за съдбата и смъртта на Панайот Волов и една служебна командировка го отпраща в град Бяла, русенско. По време на престоя си там той отсяда в бившия харем на Мехмед бей. Голямата къща с 12 стаи обаче е повече известна с друг исторически факт – през Руско-Турската война, от 20 юли до 13 август 1877 г. в нея се помещава главната квартира на цар Александър II.

Там Заимов е осенен от идеята всички къщи, в които е отсядал руският цар, да бъдат превърнати във военноисторически музеи, обединени под наименованието „Главна квартира на руската армия – 1877-78 г.“. Първият е в Бяла, в харема на бея. Включени са още лятната къща на великотърновския търговец хаджи Николи в свищовското село Горна Студена, къщата на Иван Стойков-Троянчанина в Пордим (сега музей „Великий княз Николай Николаевич“) и музеят „Цар Освободител Александър II” в Плевен.
Открити са по едно и също време – през 1907 г.

Специално заради тях синът на Александър – Николай II, заповядва да бъдат отворени военните складове в Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. От пристанище Одеса към Варна отплават три парахода, натоварени с оригинални оръдия, лафети, зарядни ракли, понтонни коли и части, лодки, снаряди, буксирни мини, картечници, пушки, ножове, саби,  кавалерийски пики, картини, военни карти, огромен снимков материал.

С товара пристигат и десетки уникални манекени в човешки ръст, облечени в униформи на офицери от войната, в пълно бойно снаряжение. Фигурите са със собствена индивидуална физиономия, ръчно изработени от гипс.

Всички тези безценни предмети били разпределени между четирите тематични български музеи. Придворен архитект на руския цар изградил и парковете около тях, които също се отличават с характерна визия. За оградите им пък били използвани оригинални щикове, бойни брадвички, части от саби и дула от оръдия.

В наши дни  
От богатата някога колекция в Бяла днес са останали осем фигури. И ако за шинелите се знае, че молци са ги изяли още през 50-те години на миналия век, за изчезналото въоръжение на манекените просто няма обяснение.

През годините на прехода в този музей са регистрирани общо 6 или 7 обира. Разследванията до едно са водени срещу неизвестен извършител, след което са прекратявани. Престъпленията остават неразкрити, а вещите, задигнати от експозицията, сякаш потъват вдън земи. 

Преди десетина години, когато Националният военноисторически музей оставя регионалните музеи на издръжката на бедните общини, беленският кмет слага СОТ. Не, че е останало още нещо за крадене. Най-ценните саби, все още годните и действащи пушки „Бердана“ и „Кринка“ (използвани по време на Руско-турската война), които са изпълвали залите в музея, отдавна ги няма.

Разминаване има и в информацията за вида на 10-цевните картечници, изложени в павилион в парка.
В целия този хаос две музейни работнички пряко сили и въпреки мизерното заплащане, се мъчат да картотекират и опишат и малкото, което им е оставено на тяхна отговорност. Сами поддържат и градината, залесена в началото на миналия век.

В Горна Студена и това го няма
Всъщност, в този музей има само фотокопия. И една брошурка, отпечатана през 1988 година, от която човек донякъде може да почерпи информация, какво е съдържала къщата, откупена от наследниците на хаджи Николи за нуждите на „Главната квартира“.

Някои от фотосите прикриват празните ниши в стените, където допреди години са били изложени скъпите военни реликви, дар от руския цар за освободена България. Тук от десетките манекени има оцелели само два-три. Според неофициална информация, голяма част от руските униформи и оръжие са били използвани като реквизит за филма „Пътят към София“. След снимките вещите са били пренесени в киноцентър „Бояна“ и оттам вече следите им се губят.

Разбираме на място, че малка част от някогашната внушителна експозиция все пак е стигнала до наши дни. Няколко пушки и саби били предадени на съхранение в полицията в Свищов (!?) и се носели в селото само за празниците на Трети март. Притежава ли сертификат това оръжие за автентичност и знае ли някой, какво разхождат полицаите напред-назад, уредничката в Горна Студена си няма и понятие.

Жената е единственият човек, който има ключове за този музей, но в началото на лятото се разболяла и оттогава почти никой не е стъпвал в него. Иначе и там има сложена система за охрана. Дали работи, това е друг въпрос. Ако се съди по поддръжката на парка със стогодишните дървета – едва ли. За Община Свищов най-вероятно това е последна грижа (за Горна Студена ще ви разкажем в отделен материал, защото историята на селото го заслужава).
 
В Пордим правят чудеса
Понеже уважаваме труда на музейните пчелички, които влагат сърце и душа, за да опазят нещо, от което държавата не се интересува, няма да кажем какъв е размерът на заплатите им. Обидно е. За шепа стотинки две женички посрещат гости, четат беседи, а в останалото време чистят, метат сухите листа по алеите, обират прахта от експонатите, лъскат до блясък тежкото оръдие „Круп“ и ценната картечница „Гатлинг“, които са годни за стрелба и днес.

Музеят е кръстен на княз Николай Николаевич и се помещава в къщата на Иван Стойков от Троян. През периода 26 октомври – 10 декември тук е разположена руската Главна квартира. Именно в този дом са взети важни стратегически решения за хода на войната – за блокадата на Плевен, за зимното преминаване на Балкана, обсъден е и проектът на Сан-Стефанския мирен договор.

И той обаче не е подминат от разбойници. През 2007 година за отбелязването на 100-годишнината на музея, плевенската Панорама предоставила на Пордим няколко пушки „Бердана“ и малък брой саби, за да не стоят поставките потискащо оголени точно за празника.
Оригиналните щикове на оградата обаче са отмъкнати от цигани за старо желязо.

Горе-долу по това време (преди 4 години) във възрожденските сгради, където са военните музеи, са правени последните (и единствени) ремонти. Ако козметичните освежавания могат да се нарекат „ремонти“, разбира се. За средно около 20 000 лева на къща... На някои места покривите са протекли, а студът навсякъде е убийствен – от есента, та чак до късна пролет.
Някак в унисон с липсата на спомен за славна история и героично минало.



Една от най-ценните реликви, съхранявани в къщата музей ''Велики княз Николай Николаевич'' в Пордим, е това стоманено оръдие, произведено в заводите „Круп“ в град Есен, Германия. Отлято е през 1865 година по поръчка на Русия. Във военните архиви се води под номер 161.

През септември 1877 г. е прекарано през Дунав и е зачислено на втора батарея от 30-та артилерийска бригада, участвала в състава на Четвърти армейски корпус във втория щурм на Плевен.
След плевенските боеве оръдието „Круп“ преминава Балкана и следва военните действия при Сан Стефано, Одрин и Бургас. На 17 май 1879 г. се завръща в Одеса и следващите 18 години се съхранява в град Кременчук.

През 1903 г., 25 години след плевенската обсада, оръдието отново се озовава в България. Предадено е от руското външно министерство за уреждане на експозицията в Пордим, която е част от музея „Главна квартира на руската армия – 1877-78 г.“
Въпреки солидната си възраст – 146 години, оръдието „Круп“ и в момента е действащо.


В навечерието на Руско-турската война картечниците „Гатлинг“ привличат вниманието на руските военни специалисти и по разпореждане на император Александър II военното командване закупува патента за тяхното производство от заводите “Colt” в Хардфорт. Започва цялостно превъоръжаване на руската армия.

В хода на освободителната война, при обсадата на редутите край Плевен, великият княз Николай Николаевич, командващ Дунавската армия, отпуска от резерва две батареи „скорострелни оръдия”. Те са включени в ожесточените битки, но без особен успех. Картечниците били тежки, трудно подвижни и изисквали поне по трима-четирима до седем бойци за тяхното обслужване.

Освен това, те не притежавали добра точност и това било свързано с голям разход на патрони. След завършването на войната, картечниците са подарени на младата Българска Земска войска.

За тях се знае, че в момента представляват изключителна историческа ценност, но никой няма представа колко са запазени до наши дни. Една със сигурност се съхранява в Пордим.
В двора на музея в Бяла в специално изграден за целта павилион (на снимката) са разположени пет оригинални десетцевни картечници (до началото на демокрацията броят им е бил 6). Водят се „система – Нобел“.


В категории: Горещи новини