Заради създадения парадокс, халетата за поддръжка и ремонт на самолетите вече са на частна територия, а не на държавна
10 Януари 2012, Вторник
Частни "инвеститори" в Летище Пловдив се уредиха на държавна хранилка и вместо да развиват собствения си бизнес и да се отчитат
Автор: Камен Христов
към хазната, от 16 години чакат на дотации. Преди време същите тихомълком са станали собственици и на перона за кацане на самолети, въпреки че земята под него е изцяло държавна собственост. А всички дела, които са водени срещу скандалната сделка, са приключили в тяхна полза.
С днешна дата, новият акционер в дружество "Летище Пловдив" АД - "Нордик еърпорт инфрастракчър Ей Пи ЕС", иска наемът от 18 000 лева да скочи на 70 000 евро месечно. В противен случай чуждата компания залашва да прекрати договора си за наем с държавата, което на практика ще блокира обработката на самолетите.
Всичко започва в далечната 1995 г., когато държавното "Летище Пловдив" ЕАД и контролираният от пловдивските "брокери" Христо Александров и Христо Данов инвестиционен фонд "Тракия" (в който влизат "Агробизнесбанк", няколко финансови къщи и физически лица), правят джойнт венчър и учредяват акционерно дружество със същото име.
Държавата апортира сгради и техника и първоначално нейното участие в смесената фирма е 55%. Транспортното министерство одобрява създаването на новата компания с наивните очаквания, че така в летището ще влязат свежи капитали, с които перонът ще бъде разширен и ще се направи нов карго терминал.
Нищо такова не се случва, но пък през 1998 г. делът на държавата е рязко стопен на 36 на сто. Това става по класическата схема с увеличение на капитала, след като частниците разширяват терминала към перона с 20 метра.
За строителните работи е наета фирма от най-далечния край на Северна България, която оценява направеното на 300 000 долара. Така от мажоритар, държавата изведнъж се превръща в миноритарен акционер. Частниците се сдобиват с констативен нотариален акт, издаден на 18 септември 1998 г. от пловдивския нотариус Кольо Димов.
В документа, който с благословията на закона е оформен само на база представени документи, без проверка на място, е записано, че "Летище Пловдив" АД притежава три сгради, навес за коли, четири склада, котелно помещение и контролно-пропусквателен пункт. Оценката на имотите е за 233,142 млн. неденоминирани лева. Няколко месеца по-късно, след промяната в Закона за гражданското въздухоплаване през 1999 г., новото дружество губи лиценза си за летищен оператор и остава само рентиер. Оттогава прибира наем от държавата.
Междувременно на аерогарата се появява и „международна"
връзка - фондът на "брокерите" продава дела си в "Летище Пловдив" АД на швейцарската фирма от гр Апенцел "ТАДО - трейд екшън девелопмънт организейшън". В управата на летището влиза някогашният външен министър Виктор Вълков, а изпълнителен директор става Станислав Караданов - управител и на "Тадо България".
Смята се, че швейцарското дружество е контролирано от бившия директор на външнотърговските оръжейни фирми "Кинтекс" и "Тератон" Младен Мутафчийски. Интересите му на летището са обединени с тези на бившите депутати от СДС Илиян Шотлеков и Асен Мичковски, които гравитират около "Селена холдинг", в който Мутафчийски е съсобственик.
Държавата решава да построи свой терминал, за да не е тотално зависима от частните собственици. През февруари 2004 г. директорът на "Летище Пловдив" АД Караданов публично обявява, че "идеята за изграждането му е икономически неизгодна, защото необходимите инвестиции ще са близо 30 млн. долара, а на пловдивския аеропорт пътникопотокът е много малък".
Междувременно той и Виктор Вълков, който отива посланик в Хърватия, напускат управлението на частното летищно дружество. Шефове стават Иван Христов и Орлин Милев, бивш директор на "Кореком".
Милев веднага се задейства и в края на 2004 г. "Летище Пловдив"АД слага ръка на перона, макар че той е построен върху държавна земя и според всички документи принадлежи на Министерството на отбраната. Отново с констативен нотариален акт - законно издаден на база представени документи, без проверка и свидетели.
Документът е оформен на 17 декември 2004 г. от пловдивския нотариус Донка Солакова. В него пише, че перонът по скица е 72,38 дка, а по апортна вноска е 111,44 дка. Данъчната му оценка, вписана в нотариалния акт, е едва 16 716 лв.
Не е ясно как е станало прехвърлянето, при положение, че по това време перонът е на военните - МО има актове за държавна собственост върху него и никъде не са отбелязани вещни тежести. "Перонът като съоръжение е част от земята, не е бил отбелязан никъде като отделен имот. Освен това в Закона за кадастъра не съществува понятието перон", обясняват юристи, запознати със сагата на аеропорта.
Така съоръжението се оказва с двама собственици - държавата и частното "Летище Пловдив"АД. Започват съдебни битки, които държавата губи пред Върховния касационен съд. Транспортният министър от правителството на Станишев - Петър Мутафчиев, се заема сериозно да реши проблема със собствеността. По негово време започва изграждането на новия терминал, отделно Мутафчиев предлага, а Министерският съвет решава всички имоти, които касаят гражданското летище, да бъдат прехвърлени от МО на транспортното министерство.
Стартират активни преговори държавата да откупи частния дял, за да може по-успешно да менажира летището. Мутафчиев разговаря с Младен Мутафчийски, който първоначално иска 11 милиона лева, но после отстъпва.
"Наистина вече имаме споразумение с транспортното министерство и въпреки че нашата оценка е за повече, склонихме на 8 млн. лв.", казва пред медиите през 2007 г. Младен Мутафчийски.
Сделката изглежда почти сключена, но докато финансовото министерство умува дали да отпусне парите, в края на 2007 г. в играта влиза Иво Прокопиев.
Председателят на Конфедерация на работодателите и индустриалнците в България откупува дела на "ТАДО" от 58,08% чрез фирмата си "Алфа финанс холдинг". И обещава цялостна модернизация на терминала.
Три години по-късно Прокопиев се сеща, че придобивката му не е толкова доходоносна и прехвърля своя дял на датското "Нордик еърпорт инфрастракчър Ей Пи ЕС". В България то е представено като компания с богато портфолио в сферата на управление на летища и активи.
Странното е, че опитното дружество дори няма свой сайт в интернет. Има съименник със сходна дейност - "Нордик еърпорт пропъртис АБ", което обаче е базирано в Швеция. Според Търговския регистър, датската фирма е представена в "Летище Пловдив" АД чрез Поул Лунд Кристенсен, родом от Фредерисия, Дания, и британеца от Портсмут Андрю Виктор Уилиям Вануел Грьоневелд - Грийнфилд.
Двамата са предложени за членове на директорския борд от юриста Тодор Табаков, съдружник в столичната адвокатска кантора "Табаков, Табакова и партньори". Правозащитниците представляват у нас интересите на датската компания.
През 2010 г. бившият транспортен министър Александър Цветков нарежда пълен одит на пловдивския аеропорт.
Една от основните препоръки в доклада към Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", под чиято шапка е аерогарата, е да се потърсят възможности за изчистване на собствеността и да се започнат съдебни дела.
През лятото директорът на летището Дойчин Ангелов е имал среща и с новия транспортен министър Ивайло Московски. "Предложихме или държавата да откупи дела на частния собственик, или да инвестира в построяването на нов технически блок и самостоятелен перон. Третата възможност е да се водят съдебни дела", казва Ангелов.
Неотдавна "Нордик еърпорт“ започна пазарлъци държавата да плаща не 18 000 лв. месечен наем, както досега, а 140 000 лв. Договорът с компанията е сключен през 2008 г. с клауза, че с двумесечно предизвестие частната фирма може да го прекрати. Ако това се случи, аеропортът ще има сериозен проблеем.
"Използваме технически постройки, в които при определена температура се съхраняват машини и оборудване за обработка на самолети. Ползваме и сгради, в които работят около 120 специалисти по поддръжката. Хората и техниката трябва да излязат на поляната, включително и пожарната", подчерта Ангелов.
Чудно е защо вместо държавата всеки месец да плаща наем, срещу който не получава почти нищо, не инвестира в изграждането на нови хангари и постройки? Когато се изгражда новият терминал, в генералния план за развитие на летището е било заложено изграждане на още няколко обекта, сред които е техническият блок.
"Но очевидно при близо 50-милионната инвестиция, която се направи от февруари до 1 юли 2009 г. , не са стигнали около 2 милиона, за да се направи този блок. Мисля, че най-логичната развръзка е държавата да изкупи дела на чуждата фирма", смята Ангелов. Оценката му е приблизително около 8,3 милиона лева.
