Вайдън и Мариян споделят кутия бисквити, щастливи, че са на топло и с покрив над главата
04 Февруари 2012, Събота
Снежен капан и сибирски студ сковаха Добруджа в края на януари. И макар че лютите зими и виелиците по този край са добре известни
Автор: Пламен Николов
от историята, а и от опита на годините, институциите, които трябва да осигурят нормалното съществуване на хората в тези условия, пак се оказаха не съвсем подготвени.
Възрастните добруджанци помнят и зими, в които е падал по два метра сняг и се е налагало да копаят тунели, за да излязат от домовете си. Тогава обаче не са наричали лошото време бедствие и не са вдигали ръце безпомощни пред природата.
Но и тази година по традиция снегът затвори всички пътища в Добруджа, като дори областният център Добрич се оказа изолиран от света. И въпреки че на 27 януари снеговалежът спря, пътищата останаха затворени и в следващите дни. Но така и не се намери някой да повдигне въпроса какви пари получават фирмите, ангажирани със зимното поддържане и как си вършат работа.
След снега дойде сибирският студ. Температурите паднаха до минус 20, а характерният за Добруджа северняк донесе усещането за още с поне 10 градуса по-студено. След като в продължение на години Община Добрич така и не изгради приют за бездомници, чак когато настъпи този сковаващ студ, чиновниците се сетиха за несретниците, които нямат покрив над главата си. И се обърнаха към православната църква.
На закъснелия им зов откликна отец Стоян Иванов – иконом на храма „Св. Троица” в Добрич, който тутакси превърна класната стая на православното училище в убежище за останалите без дом. И така ги спаси от участта да бъдат застигнати от бялата смърт нейде из засипаните с преспи добрички улици. Легла, дюшеци и завивки за импровизирания приют предоставиха от БЧК.
От застрахователно дружество „Виктория” пък дадоха 4000 лв. за закупуване на хранителни продукти, а „Добруджански хляб” АД ежедневно осигурява насъщния. В същото време от Общината дори не си мърдат пръста за окажат поне съдействие за издирването и устройването на бедстващите бездомници.
Тези дни отец Стоян бе зает с пригодяването на помещение, в което несретниците да се изкъпят. Свещеникът се кани да им купи бельо и да им намери нови дрехи, с които да подменят дрипите, които носят от месеци върху изпосталелите си тела.
Ако не бяха тези хора, щяхме да загинем от студ – с благодарност споделя 56-годишният Костадин Колев от добричкото село Сливенци.
Той отрано останал сирак и едно циганско семейство го взело за храненик. Работил като овчар, после и като строител. Но след унищожаването на животновъдството и след като заболял сериозно, вече нямало как да работи и останал без никакви средства за препитание. Изхранва се, събирайки желязо и хартия и от намереното в кофите за смет.
Тук е приютен и 20-годишният Вайдън Мехмед. Той няма родители, нито други близки, а вече не може да обитава сиропиталището, където е израснал, тъй като е навършил пределната възраст за престой в него. Иначе все още е ученик и не спира да ходи редовно в часовете. Вайдън не е единственият младеж сред сиротите души, сбрани под покрива на милосърдния отец. Край него е и връстникът му Мариян Михайлов. Преди да дойде в това убежище, юношата опитал да заживее при баща си в Шабла. Но родителят му налетял с нож и той решил да го напусне, страхувайки се за живота си.
74-годишният Васил Георгиев е сред малкото, които могат да разчитат на месечен доход – пенсията му е стотина лева. Преди години той имал жилище, но съборили къщата му, обезщетили го с жълти стотинки, след това наследствени спорове го оставили на пътя. Синът му Бисер също е тук. Обещали са им общинско жилище и двамата се надяват, че ще престоят в приюта само още два-три дни.
Наблизо срещаме Станко, който е на 61 години. С жена си се е развел отдавна. Двете му дъщери са вече големи, има и две внучета. И бившата му съпруга, и децата му не живеят в Добрич и от години не се интересуват от него. Не ги търси и той, че да ги занимава с проблемите си. Години наред бай Станко е обитавал общинско жилище заедно с майка си и сестра си – и двете покойнички вече.
Докато бил в силата си, работел и си плащал безпроблемно наема за тристайния апартамент в покрайнините на Добрич. Но заболял от дискова херния и го изхвърлили на улицата. Сега и за охрана не искат да го взимат – навсякъде предпочитали пенсионери, та да не им плащат осигуровки. И той се принудил за продаде обзавеждането на апартамента за жълти стотинки на свой братовчед. Взел 1000 лв. за покъщнина, която струвала над 15 000 лв.
Оставил си най-необходимото и заживял при самотен възрастен човек, който го приютил в къщата си. Той обаче се споминал преди три години и дъщеря му, която живее в Мездра, уж го оставила в къщата – да я наглежда. След две години обаче на собственичката й дошъл друг акъл и тя натирила бедния човечец отново на улицата.
Няколко месеца изкарал при свой съученик, но цигани разбили дома му и окрали каквото намерят – включително и документите на Станко за пенсиониране. И макар че препатилият човечец успял да възстанови повечето от тях, вече е загубил всякакъв оптимизъм, че ще дочака пенсия – особено след последната реформа на управляващите от ГЕРБ.
През октомври отново се върнал в къщата на покойния си благодетел – след като не успяла да продаде имота, дъщеря му се смилила над бездомника. Сега той оцелява в студа като се топли под юргана, навлечен с няколко ката дрехи. Има дърва и печка, но коминът на сградата се е срутил и не може да я запали. Разчита на състрадателни съседи и познати, които му дават ядене или дребни стотинки, за да не умре от глад.
Отец Стоян склони на нашата молба да го запише в социалната трапезария за бездомници. Станко не иска да бъде настанен в приюта. Изкарал съм толкова зими, ще се опитам да оцелея и сега... Стига ми яденето – казва той и въздъхва, примирявайки се със съдбата си.
