Белият генерал – легендата и фактите

Автор: Георги Ваташки

Народът и  войниците казват за него: „Ако Скобелев не победи – никой няма да победи”. Наричат го Белият генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон. За 19 години бойна кариера, легендарният военачалник участва в 70 боя и сражения, и всички те завършват с победа. Въпреки че умира твърде млад – едва на 38 години, той бива сравняван с Наполеон и Гарибалди. Неговата необикновена личност завинаги се е свързала с нашето  Освобождение.

Михаил Скобелев е роден на 29 септември 1843 г. в Санкт Петербург в семейството на потомствен дворянин. Заради участието си в студентски вълнения е изключен от Петербургския университет. През 1875-1876 г. участва в Кокандската акция, в която, освен забележителна храброст, съчетана с благоразумна предвидливост, демонстрира голям  организаторски талант.

През март 1877 г. е командирован в състава на армията, определена да действа в европейската част на Турция. Там Скобелев е приет извънредно недружелюбно от новите си колеги, като дори изобщо не е зачислен сред офицерския състав, който е трябвало да участва във военните действия. Така в България той идва като доброволец, без изобщо да е бил задължен да го прави. Но тук храбростта  му е забелязана и в негови ръце се предоставя командването на все по-големи военни части.

Преминаването на Балкана и битката при Шейново, довели до капитулирането на турската армия на Вейсел паша, му осигуряват невиждана бойна слава и обичта на неговите войници. Заради огромните му успехи и личната му харизма български опълченци предлагат тъкмо той да стане цар на България. Самият княз Александър Батенберг пък го кани за военен министър. 

В учебниците по история липсва и фактът, че след Руско-турската война Скобелев остава в освободена България и командва корпус от руската армия. Освен това, след злополучния Берлински конгрес, който разкъсва страната ни, Белият генерал се захваща да създава така известните при нас гимнастически дружества, които на практика представляват военизирани организации. По-късно те залягат в основата на изграждането на бъдещата българска армия, която извършва обединението на Княжеството с Източна Румелия.

Считан за един от най-великите пълководци на своето време, генерал Скобелев е дълбоко почитан от признателния български народ. В Русия обаче, неговата слава е жестоко изтръгната от народната памет. Първоначално след смъртта си той се превръща в родината си в символ и народен герой.

Във всяка селска къща, освен портрет на императора, е имало задължително окачен и неговият лик. Издигнат му е внушителен паметник в самия център на Москва. Но през 1918 г. лично по заповед на Ленин болшевиките го разрушават и обричат генерала на забрава.

Кончината на военачалника също е покрита с булото на мистерията. На 12 януари 1882 г. той произнася остра политическа реч пред офицери, събрали се да отпразнуват годишнината от превземането на Гьоктепе (намиращ се в днешна Туркмения), след която изпада в немилост.   И няколко месеца по-късно, през нощта на 26 юни 1882 г.  Скобелев умира скоропостижно в Москва.

В категории: История , Горещи новини