След серия политически убийства писателят получава предупреждение: „Ти си следващият“
Автор: Борис Цветанов
Петък, 2 юни 1993 г., привечер. Двама души се движат бавно по многолюдната „Мария Луиза“, увлечени в разговор. Край кино „Модерен театър“ се е струпала голяма тълпа – стотици са желаещите да видят премиерата на новия филм с участието на Евелина Холт.
Двамата мъже са писателят Димитър Талев и народният представител Васил Василев. Връщат се от погребение, превърнало се в демонстрация на непоколебимостта на крилото на Иван Михайлов във ВМРО да изчисти организацията от привържениците на вече застреляния генерал Протогеров.
Те са изпратили до вечния му дом председателя на Солунското благотворително братство и член на Националния комитет на македонските братства Щерю Божинов. Преуспяващ търговец, дал много средства за освободителното дело, който е убит три дни преди това пред дома си.
Разговорът между Талев и Василев е за братоубийствената война, която се води от десетилетия, но е станала особено ожесточена през последната година и половина.
Само за петстотин дни са убити близо 80 души.
Стреля се по улици, край домове, в кръчми и в елитни локали. По време на царската сватба е убит Ненчо Витларов. Застрелян е и писателят Васил Пундев.
В навечерието на Нова година е гръмнат главният редактор на официоза на михайловистите „Македония“ Симеон Евтимов. Мястото му заема Димитър Талев. Ден след погребението му, той получава писмо с думите: „Ти си следващио!“
Слабичкият, свитичък наглед, нежен писател, наричан от приятелите си с красноречивото Димче, силно късоглед, непохватен в каквато и да било физическа работа, има обаче желязна воля. Показал я по време на застрелването на Васил Пундев. Тогава куршумите са свистели само на три-четири сантиметра от главата му.
Симеон Евтимов също му е бил добър приятел. А от друга страна, двамата с него пък са близки с Пиринския орел – некоронования крал на Македония Иван Михайлов. Евтимов му е и кумец.
В отговор на нападенията Михайлов заявява: „Започваме активни наказателни действия“. А единственото възможно наказание е куршум. Нито имаме, нито бихме могли на този етап да имаме затвори – оправдава се Орелът.
„България ще бъде прочистена от предатели!“ – пише с големи букви на първа страница на „Македония“ Димитър Талев. И продължава: „Смърт за протогеристите, креатури на Белград, слуги на федералистите във Виена и агенти на Москва!“
Ако на някой не му е ясна причината за отношението на деветосептемврийци към Талев, нека хвърли едно око на няколко броя на този вестник от времето, в което писателят му е главен редактор.
Протогеровистите отговарят веднага с манифест, в който се казва: „Тъй като българското правителство е пленник на садиста Михайлов, няма надежда за правителствена намеса за защита на македонското малцинство в България и на терора ще отвърнем с терор! Око за око! Кръв за кръв!“
Пред „Модерен театър“ Талев и Василев спират, за да изчакат блъскащата се тълпа да влезе в киносалона. Писателят споделя с депутата статията, която готви за утрешния брой. Сутринта е посетил Катерина Константинова. Тя е отмъстила за Евтимов и за убития с него охранител.
Предрешена като медицинска сестра, тя е влязла в Александровската болница и е застреляла строго пазения там ранен убиец.„Докато има мъжки жени като Катерина – една нова Мара Бунева, нова Мелпомена Карничева, Македония ще живее и победата ке е наша!“ – нарежда Талев.
В това време един младеж, който върви подир двамата още от началото на „Мария Луиза“, внезапно се разбързва, задминава ги, застава на няколко крачки пред тях, обръща се и започва да стреля с малкото пистолетче, което държи в ръката си. Тълпата от блъскащи се хора му пречи да се прицели точно. Изстрелите са сватбарски. И четирите.
Още докато натиска спусъка, неколцина смелчаци се нахвърлят върху атентатора. Повалят го, но той е млад, силен и ловко се измъква. С пистолета си проправя път. Излиза на „Цар Симеон“ и се затичва. За лош късмет – насреща му се задават двама конни стражари, които скачат от конете и го повалят на земята. В Дирекцията на полицията арестуваният веднага обявява, че се казва Кирил Цонев, баща му е убит преди десетина дни от михайловистите, нему му е поставена задача да изпълни смъртната присъда над Димитър Талев.
Само случайността го спасява, заявява задържаният, или пък ангел хранител. Защото на пресечката на „Мария Луиза“ и „Габровска“ той бил неочаквано нападнат от петима мъжаги, които му отнели хубавите два револвера, дето нямали грешка. Останало му пищовчето, което държал за всеки случай в чорапа си...
Това е само епизод от живота на врелия и кипелия в престрелки по улици и кръчми Димче Талев. Веднъж дори той попада в центъра на истинско сражение пред хотел „Комерсиал“. Тази атмосфера на сензационност ще бъде пресъздадена от писателя още в първата му, вече неизвестна дори за специалисти трилогия „В дрезгавината на утрото“.
И това ще стане причина години наред, дори след реабилитацията на непокорния националист, социалистическите критици да го обвиняват в „подражание на сензационни книжлета като „Парижките потайности“ на Ежен Сю“. В което, разбира се, няма нищо вярно.
Още най-малко пет пъти Димитър Талев се спасява – може би по чудо, или пък, както се изразява мераклията за главата му: „благодарение на ангел хранител“. Само стотина дни след горната случка Лев Главинчев, наричан неслучайно „македонския Дракула“, се опитва да го застреля на улицата, но безпогрешният му иначе револвер прави засечка.
Между двамата отдавна тлее лична вражда. Главинчев го е взел на мушка още като студент. А преди години Талев е инициирал изключването на Главинчев от студентското дружество „Вардар“ заради пораженско поведение.
През май 1934 година протогеровисткото крило отново издава смъртна присъда на писателя, но и нейното изпълнение е осуетено.
Веднага след Девети септември Лев Главничев, вече надянал униформа на полковник от Държавна сигурност, запретва ръкави за реванш. Той нарежда на някакви пишман милиционери да му намерят Димитър Талев. Те обаче му довеждат някакъв тип, който по лична карта е съименник на писателя. И наистина, в края на тридесетте години из печата започва да се подвизава един драскач, който се подписва като Димитър Талев.
Имитаторът дори си поръчва същите очила като на писателя. С тази подправена самоличност той успява да изкрънка сума ти пари от разни културни учреждения. Представяйки се за „оригинала“, измамникът обикаля и чуждите легации, откъдето също пълни джобовете. Димитър Талев предупреждава за това в „Зора“ и даже дава съименника си под съд.
Та именно този самозванец попада треперещ като есенен лист в ръцете на милиционерчетата. „Този Талев не е онзи Талев“, разкрещява се Лев Главинчев и ги отпъжда. А те пък директно ликвидирали „адаша“.
Срещата Главинчев – Талев все пак се състои. Това става, когато писателят е арестуван за „печатане на фашистки вестници“ и като „опасен михайловист“, „враг на Отечествения фронт“. Тогава в килията му се явява Лев Главинчев.
Ето какво разказва самият Талев за този момент:
„Гледа свирепо и клати глава. Какво мога да направя срещу такава отрепка. Виждал съм вълк как се върти в железния кафез в зоопарка. И започвам аз като вълка – демонстративно да обикалям без да поглеждам към палача. Невероятно напрежение. Всеки миг – ще ме застреля... Но моите обиколки го изкараха из търпение. Отвори вратата. Тръшна я...“
И Талев поема на обиколка по лагерите: Свети Врач, Росица, Мини Перник, Родина, Дупница, Богданов дол, Куциян... В последния тежка вагонетка с въглища се обръща и го затрупва. Йордан Вълчев, друг един страдалец, успява да го изрови. Не дишал. Нямал пулс. Но правейки му изкуствено дишане, спасителят му го върнал към живота и писателят отворил очи с думите: „Имал съм още дни и години“...
Освен физически, над Талев са извършвани и литературни атентати. Досието му е извор на различни драми. В него има образци на документи, разкриващи духа на новото време: освен традиционни рапорти, доноси, справки, данни до девето коляно, се открива и кой знае защо скица на апартамента на Ирина и Димитър Талеви на „Паренсов“ 28. Всичко номерирано, датирано, парафирано с три подписа. А да не говорим за посегателствата над книгите му, забранени от създадения по подобие на съветския „Главлит“ български крематориум за литературни творби...
