Засвири ми, либе ле, аз ще ти извежа дантелено цвете за калпака
08 Май 2012, Вторник
Жените от великотърновската работилница „Седянка“ правят чудеса с конците и совалките – дантели, бижута и дори икони
Автор: Здравка Христова
Започнахме с лека ръка да погребваме носиите и дантелите на бабите си, а това е грях. В нашата дантела няма случайни, произволни и хаотично включени фигури. Изкуството на бабините ракли вадят напоследък жените от национално сдружение „Работилница „Седянка“ във Велико Търново. Те са в прегръдките на дантелената красота от различно време – едни от две десетилетия, други от два месеца, а трети – само от няколко дена.
Общото между тях е, че искат да запазят жив майсторлъка на майките и бабите си да ваят красота с конци. Занаятите са на мода и показваме, че са актуални и днес, разказва пловдивчанката Галя Стойчева. 20 години от живота си магьосницата на зарафлъци е посветила в изучаването и съхраняването на плетената българска дантела кене.
Зарафлъците са дантелата, украсявала забрадките на нашите баби. Изработвали са се върху конски косми, най-често с шита дантела. Готовият зарафлък се пришива в ъгъла на забрадката, в края, който се завързва така, че да виси надолу и да краси женското лице или да образува цвете при връзването на кърпата. Конският косъм придава значителна твърдост и устойчивост на дантелата, което пък допринася за красотата й.Точно око, спокойна ръка и много любов са тайната на шитата дантела.
По нея Галя Стойчева се запалила 21-годишна по препоръката на съпруга си. Само споменаването на думата дантела кара лицето й да засияе, а пъстроцветните й очи се пренасят в друго измерение, докато в същото време ръцете й инстинктивно започват да рисуват във въздуха. За да усвои техниката на кенето, тя изкарва през 1992 г. курс при корифея Радка Карагитлиева.
Галя обикаля всички етнографски райони на страната, като се опитва да събира дори части от образци, които да възстанови. Най-силно въздействие оказва Копривщица, където се е изработвала единствената по вид шита дантела кене с вплетен конски косъм.
Вече няма жива копривщенска баба, която да предаде тънкостите на правене на кенето, а ние от Работилница „Седянка“ сме длъжни да запазим това изкуство, категорична е Галя Стойчева. Тайната на шитата българска дантела кене е двойният възел. Това ни различава от арменската, гръцката и турската плетена дантела, които се работят с единичен възел, обяснява още чевръстата майсторка.
Освен шалове и биета с българската шита дантела се правят цели букети от цветя.
От четири месеца пък безработната великотърновка Боряна Генчева се е захванала да изработва бижута с техниката, по която се прави калоферската дантела. „Нашите бижута са правени на ръка от българска жена и съхраняват изкуството от бабините ракли. Ученичка съм още, но съм запленена от това изкуство. Боцкам и превъртам със совалките, за да релаксирам. За час правя дантелени ключодържатели – разказва младата жена. И допълва: – Трябва да съхраним българското, затова се захванах да уча този занаят, защото ме дразни да виждам как се кичим с евтини дрънкулки от „Левчето“!
В зависимост от сложността на плетката, Боряна прави една огърлица за три-четири дена. Средно към 10 метра конци, намотани на 12 совалки, се използват за едно такова плетено колие. „Не мога“ и „не искам“ са забранени думи за майсторките от Работилница „Седянка“. Иначе отстрани работата им изглежда много пипкава, но всъщност тя ги дарява с огромно удоволствие и спокойствие.
Дантела се прави с търпение и много любов. С плетенето на калоферска дантела си почивам – споделя Маргарита Бонева от Горна Оряховица. От 17 години тя учи красотата на този занаят, започнала е под ръководството на Величка Радулова от карловското село Баня. Това е занаят, който се учи от ръце, а не от книга.
Колкото повече млади хора се запалят да плетат калоферска дантела, толкова по-добре. Ако веднъж в тях се роди желанието, те няма да се откъснат от конците и совалките, защото с техниката на брюкселската и калоферската дантела може да се направят не само салфетки и покривки, а и аксесоари за дрехи и дори икони, разказва Маргарита Бонева.
За разлика от брюкселската дантела, която е основно за геометрични фигури, с калоферската дантела плетем цветя, пеперуди, орнаменти за дрехи и за украса на дома. Стотици километри конци са минали през ръцете ми за две десетилетия и хиляди карфици, но по-важното е, че резултатът е непреходна красота и удоволствието от хората насреща, които харесват произведенията ни, допълва тази магьосница на дантелата.
„Мога, искам, трябва, ще го направя", така мотивира ученичките Маргарита. Тя препоръчва плетенето и шиенето на подобни красоти като вид психотерапия за днешната изнервена българка.
Тук не можеш да разплиташ – ако сбъркаш, режеш, но с годините периодът на рязането отминава, поучително наставляват майсторките ученичките си, които тепърва подхващат совалките. А вратите на Работилница „Седянка“ винаги са отворени за всеки, когото го сърбят ръцете да научи този стар бабин занаят и търси нови простори за творческата си фантазия.
