Снимка на гимназисти от Одеската гимназия, правена през април 1865 г., на която се предполага, че седналият най-вляво е Христо Ботев
02 Юни 2012, Събота
Там той ограмотява мало и голямо, бие се за Хубавата Елена и приютява Раковски
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
За пръв път тази година в програмата за честването на традиционните Ботеви дни във Враца ще се включат участници от украинското село Задунаевка, в което Ботев е бил учител, преди да се посвети на революционната си дейност. В биографиите на големия наш национален герой този период от живота му е твърде лаконично отразен и буквално се изчерпва с едно изречение.
Така за широката публика остават напълно неизвестни подробностите от огромното му просветителско дело по тези земи. А фактите разкриват една незаслужено подценявана страна на титаничната му личност, която ни го представя като истински народен будител.
Задунаевка възниква в периода на масовото заселване на Бесарабия, която по силата на Букурещкия договор от 1812 г. влиза в състава на Русия. По официални данни селото е основано през 1822 г., когато тук, край реката Киргиж-Китай, се заселват 40 български семейства. Преселниците са общо 200 човека. Те кръщават новото населено място Задунаевка – защото е разположено „зад Дунав“ спрямо родната им България.
Според някои сведения обаче съществуват свидетелства за по-ранно заселване на тази територия от нашенци, придошли тук от Сливенско, Пловдивско и Врачанско – основно носещи фамилиите Георгиеви и Станчеви. През 1843 г. населението вече наброява 120 български семейства.
По това време в селото се открива и народно училище. Първоначално то се помещава в малка къща в покрайнините му, но през 1861 г. за него се построява специална сграда за 50 ученика. Но тъй като не всички имат възможност да изпращат децата си в него, често то се посещава от тридесетина деца. Преподавател в него е местният свещеник и мнозина от завършващите го така и не усвояват дори писането.
Нивото на образование на задунаевските подрастващи се подобрява едва през 1866 г., след като в селото става учител Христо Ботев.
Едва 15-годишен той е изпратен от баща си – даскал Ботьо Петков, във Втора одеска гимназия, в която бъдещият войвода учи от 1863 до 1865 г. Така, вече навършил 18 години, Ботев се озовава в Задунаевка и се заема с ограмотяването на тамошното население – не само на децата, но и на възрастните хора. По-късно селски учител става неговият ученик А. Н. Сибов.
Независимо от краткия срок на пребиваването си в украинското селце, видният българин оставя дълбоки следи в паметта на задунаевци, подробности за които се предават от поколение на поколение вече 146 години.
Христо Ботев пристига в Задунаевка на 29 август 1866 г. – в деня на религиозния празник, честващ паметта на свети Йоан Предтеча. Мъжете от селото се били насъбрали край лавката, където се продавала държавна водка. Към тях се приближил непознат млад мъж, по-висок от обичайния среден ръст. Той се обърнал към селския старейшина Петър Сибов с думите: „Изпратен съм тук от Акерманския уезд (бивша териториална административна единица в Русия, б. а.), от отдела за народно образование, като учител във вашето село”.
Новопристигналият даскал бил настанен в дома на Тома Вакаренков. Семейството на мужика много допаднало на Ботев и той прекарал незабравими мигове с членовете на тази фамилия.
Голобрадият учител обичал да води разговори с местните жители, като често провеждал и революционна пропаганда сред населението, призовавайки го да се присъедини към свещената борба на българския народ за своите национални и граждански права и свободи. Тези му усилия не са безплодни – през 1867 г. задунаевци взимат участие в набирането на средства за закупуването на оръжия за нашата борба срещу турските поробители.
Младежите пък Ботев обучавал на военни тънкости в близката гора. В късна есен той ги придружавал на седенките и вечеринките, които се организирали край селския кладенец. Там те заедно пели песни, танцували и се веселили. На това място се устройвали и своеобразни турнири по борба, като на едно от състезанията Христо Ботев успял да стане втори.
Според мълвата, той много харесвал тамошната девойка Елена Колева Дучева. Често вдъхновено й припявал народната песен „На кладенчето, на изворчето”... Заради тази „Хубава Елена” младият учител дори се сбил с местния ерген Сава Терзи. Тази неприятност обаче не му попречила да продължи да ухажва обекта на своята най-вероятно първа любов. Но в пристъп на ревност и обида отхвърленият момък пише донос срещу Ботев. От този епизод се ражда легендата, че в селото дошла полиция, но учителят бил предупреден, че се издирва и се скрил в... печката в дома на Константин Бянов и не го намерили.
След няколко дни той напуснал Задунаевка завинаги. Но тамошните историци отхвърлят тази версия, след като не намират в полицейските архиви никакви разпореждания за арест на чуждия поданик Ботев. По-скоро се смята, че Ботев си тръгва от селото, след като получава вести за бедственото положение на своите близки в родния Калофер.
Междувременно през втората половина на октомври 1866 г. в Задунаевка пристига Г. С. Раковски, който прекарва три денонощия в квартирата на Христо Ботев, откъдето се отправя към Румъния. Изпращайки го, старейшината на селото му подарява най-хубавия кон и провизии за пътуването му.
Оттогава са минали много години, но паметта за престоя на Ботев в този украински край се пази свято. Името на българския патриот и до ден днешен носи тамошното земеделско стопанство. Върху къщата, в която е живял, е поставена паметна плоча, а и улицата, на която тя е разположена, е кръстена на него. В училището пък има бюст на някогашния даскал и е устроена стая-музей, в която учениците се обучават на българско четмо и писмо.
През 1991 г. в центъра на селото е открит и паметник на Христо Ботев, изработен от българския скулптор Георги Недялков. А през октомври 2008 г. пък тържествено е открит и единственият зад пределите на България мемориален музей на видния наш поет и революционер, сред експонатите на който са изложени негови произведения и вестници, в които той е печатал, а също така и лични вещи на други българи, живели на територията на Задунаевка.
Той се явява филиал на Одеския литературен музей. В близост до гората пък е реконструиран старият кладенец и е благоустроено мястото около него. Селцето дори има футболен клуб, който се казва „Ботев“ и чийто девиз е „С Ботевска воля, с Ботевски дух“. Миналата година тимът регистрира доста победи в шампионата на Арцизски район.
Прекарвайки няколко месеца в Задунаевка, Христо Ботев е посетил и няколко други бесарабски селца. В спомените си учителят В. Лучков споделя, че го е срещнал през есента на 1866 г. в близката Ивановка.
Няколко години по-късно, в периода 1869-1871 г. Ботев живее ту в Измаил, ту в Болград, като не прекратява връзките си със задунаевци. По негова инициатива започва да се издава вестник на български език, наречен „Ялпух” – по името на едноименната река в Бесарабска губерния, явяваща се ляв приток на Дунав, който се чете усилено и в Задунаевка. По това време той пише и учебниците „Начална граматика за изучаване на български език” и „Български език”. През 1872 г. изпраща на бившия си задунаевски хазяин Тома Вакаренков прокламация, призоваваща към премахване на ненавистното турско иго.
Покрай тези малко известни факти, съществува още един, свързан с незабравимото Ботево присъствие на днешната украинска земя. В Запорожска област, на брега на Азовско море, съществува село, което днес носи името на великия българин – Ботиево. То е основано през 1862 г. на мястото на старо ногайско селище от молдовски българи. Предишните му названия са Дермендерн и Цареводаровка. Населението му днес наброява 1615 човека.
Земята му се слави с богатите си извори, от които се добива известната минерална вода „Запорожская”. В памет на неговия „кръстник” в центъра му е издигнат бюст на Христо Ботев, а в официалния сайт на населеното място е качена подробна негова биография.
Цялото това преклонение към Ботев не е случайно. Опознавайки добре живота, бита, радостите и тревогите на бесарабските българи, във времената, когато населените с тях земи са предоставени след Кримската война на Румъния и те са изложени на потресаващи безчинства, той не пропуска да се застъпи за тяхната кауза. В редица свои публицистични дописки Ботев разобличава и руската политика спрямо нашите сънародници, изтъквайки че „в руска Бесрабия, т.е. из оная обетована земя, в която една част от нашия народ намери прибежище в страшните години на своите страдания... го лъжат, експлоатират, обират и отнемат всяко едно средство за съществуване”.
