Бащата на криобиологията прекарва близо четвърт век в България, където открива анабиозата и... жената на живота си
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Почти няма българин, който да не знае, че един от най-любопитните ни приноси в космическата програма е производството на космическа храна, разработена от наши учени от Института по криобиология и хранителни технологии. Но малцина са тези, на които е известно, че бащата на криобиологията – Порфирий Бахметиев, макар и руснак, е всъщност първият професор у нас. Той конструира първия у нас рентгенов апарат и е основател на Физико-математическия факултет във Висшето училище – днес Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
Ученият прекарва у нас близо четвърт век от живота си. Голяма част от своите велики открития той прави именно в България, която с любов нарича своя втора родина. Тук среща и своята съпруга Параскева Николаева – вдовица на опълченец с две сирачета. От брака им се раждат още три деца – Евгения, Константин и Вера.
Бащата на Бахметиев Иван Егорович бил крепостен селянин, но успял да откупи свободата си и да открие винарна в град Съзран. Той успява да осигури добро образование за сина си, който завършва реална гимназия, след което се дипломира в университета в Цюрих. Там той става доцент по физика и математика.
През 1890 г., 29-годишен, Бахметиев пристига в България и започва да преподава в наскоро откритото Висше училище в столицата.
Тук той прави първите си експерименти в областта на анабиозата в създадена от него лаборатория, като охлажда тялото на пеперуда до преминаването й в анабиотично състояние, а после я „съживява”, установявайки условията, при които това може да стане. Температурният праг, под който настъпва смъртта, той нарича „мъртва точка”.
С опитите си професорът доказва, че излизането от анабиозата е възможно, ако течността в тъканите е преохладена, но остане в течно състояние. По-късно той става първият учен, който предизвиква това явление у представител на млекопитаещите, като за целта провежда експерименти с прилепи. Тези успехи му дават увереност и във възможността да се замрази човек.
По-късно той продължава научната си работа в това направление и при завръщането си в Русия, където към днешния Свердловски университет е създадена специална лаборатория за изследване на анабиозата. От този период са останали слуховете, че дори една московска балерина доброволно се съгласила да бъде замразена в името на науката.
Виждайки перспективи в прилагането на анабиозата за удължаване на живота, борба с туберкулозата и „пътешествия в бъдещето”, той пише статия, определяйки я полушеговито като „научна фантазия”, озаглавена „Рецепта да доживееш до ХХІ век”. Опити да „охлади” неговия възторг от подобна идея прави Дмитрий Менделеев, но научните дискусии само подгряват обществения интерес към тази модна тема.
За нейната популярност говори и фактът, че след смъртта на Ленин ръководството на партията сериозно обсъжда замразяването на пролетарския вожд.
Още докато е 20-годишен Порфилий Иванович изобретява т. нар. „телефонограф” – прототипа на днешния факс. Приборът описва така:
„Ако в едно прекрасно утро закачих пред този апарат току-що отпечатания брой на „Ново време”, то след няколко секунди във Владивосток например ще се получи фотографско факсимиле от първата страница на този вестник... Не е далеч времето, когато той ще бъде използван за всеобща употреба като апарат, който ще служи по същия начин на очите така, както служи телефонът за ухото”.
Но той така и не изработва това чудо на техниката, а само чертае схемата му. За съжаление така и не запазва материалите, свързани с това негово изобретение. Поради твърде младата си възраст, той се отнесъл към него като преходно свое увлечение и така и не му посветил повече време. А и както при много други негови идеи, за развитието им не достигали средства.
За сметка на това е оставил много „научни фантазии”, рожби на могъщото му въображение, които публикувал в руското списание „Естествознание и география”, дори когато е бил далеч от родината си. Вече споменахме за прословутата му „Рецепта да доживееш до ХХІ век”.
В друго подобно свое съчинение, озаглавено „Завещанието на милиардера” пък, писано също докато още живее в България, той дава описание на възможен вариант за устройство на „Централен международен институт”, като по същество пророчески предсказва създаването на съвременните академични градчета с научно-изследователски институти, научни лаборатории, библиотеки, жилищни корпуси, магазини, болници и пр.
Бахметиев прави и задълбочени изследвания върху магнетизма и термоелектричеството, върху земните електрични токове в околностите на София. Отделно пише задълбочена монография за пеперудите в България, като и до днес в столичния Природонаучен музей се пази голяма негова сбирка с различни видове овощни пеперуди.
Студенти на харизматичния учен разказват, че докато им четял лекции „професорът приличал на проповедник”. Той имал отчетлива реч и приковавал вниманието на всички с високия си почти двуметров ръст и наситено сините си очи.
За съжаление, малко след като се прибира в родината си, той се разболява тежко и умира едва 53-годишен. Съпругата му Параскева се завръща с децата в България, като потомците им и до днес живеят в нашата страна, без да парадират с прославения си родственик.
И до днес на столичната улица „Кракра”, непосредствено до Чешкия клуб-ресторант, може да се види малко поизтрита паметна плоча върху фасадата на дома, в който някога именитият физик и биолог е живял.
