Основателят на българската ядрена енергетика академик Георги Наджаков е високо ценен по целия свят, макар у нас да няма и една улица на негово име
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
В началото на седмицата Институтът по физика на твърдото тяло при БАН отбеляза 40-годишнината от основаването си. От 1982 г. той носи името на своя създател академик Георги Наджаков – физикът, чието откритие е залегнало в основата на днешните копирни машини и лазерни принтери и заради което някои го титулуват като „дядото на ксерокса“.
Но именитият учен е и основател на българската ядрена енергетика.
Неговите родители са родом от Горна Джумая (дн. Благоевград), но след Руско-турската война се преселват в Дупница, където през 1896 г. се ражда синът им Георги. Междувременно баща му се изучава като медицински фелдшер и по-късно се преселва в Сапарева баня, където използва за лечение на пациентите си тамошната топла минерална вода. По време на Балканската война заминава на фронта и там намира смъртта си в момент, в който помага на ранени наши войници в полевия лазарет на армията ни.
В началото на септември 2008 г. Искрен Азманов – доктор на Нюйоркската академия, и Владислава Вангелова, сътрудник по възстановяване на Българо-германския институт за земеделски изследвания, съобщиха, че са успели да получат досието на Георги Наджаков, изготвено от Академията на науките в Гьотинген по повод приемането му като неин член-кореспондент в далечната 1939 г. Ето какво разказват Азманов и Вангелова за това:
„Първоначално следва да споменем, че през 1938 г. в Лайпциг Наджаков е публикувал една своя основна експериментално-теоретична работа върху така наречените от него фотоелектрети. Това е и първото регистрирано българско откритие. За тази публикация четирима германски физици, заедно и едновременно, на 21 ноември 1939 г. връчват на главния секретар на Гьотингенската академия на науките специална молба „за приемането на представителя на Софийския университет със специалност физика, професор Наджаков, за член-кореспондент на нашата Академия на науките”.
В своята оценка на работите на българския експериментатор, германските му колеги и физици изтъкват, че „със своите експериментални изследвания проф. Наджаков изпъква в една сложна област, а именно електропроводимостта на изолирани тела... Той допринесе съществено за подобряването на експерименталната техника и по този начин облекчи литературата от погрешни схващания. Неговата работа напомня начина, по който Рьонтген започна в тази област, а именно, чрез едно обстойно изследване на статичните инструменти за чувствително измерване”.
Не е нужно да си физик, за да разбереш от казаното дотук, че личността на именития българин заема видно място сред най-големите светила в областта на тази фундаментална наука.
В своите бъдещи академични прояви Георги Наджаков продължава контактите си с много от учените, специализирали в Германия и по-специално в Гьотинген, като между тях се установява трайно научно приятелство. Самата Гьотингенска академия е известна като втория „Олимп“ на физиците, след този в Берлин, където се събират титанични умове като Айнщайн, Планк и др. При това малкият университетски град е признат за център на физическата мисъл не само на Германия, но и на Европа.
Но Георги Наджаков осъществява и една забележителна специализация във Франция, където в томовете на Парижката академия на науките той отпечатва първите си основни открития. Само че така и не получава край Сена адекватно признание.
И все пак, въпреки че у нас името му става патрон на Института по физика на твърдото тяло, пренебрежението към делото на този наш гениален интелект, теоретик-реализатор и съзидател на нови пространства на знанието и технологиите, е доста голямо и непростимо.
През 2006 г. Искрен Азманов и Владислава Вангелова предлагат родният град на учения – Дупница, да се преименува на Наджаков. Но никой не обръща внимание на тази тяхна идея. Все още в страната няма назована нито една улица или булевард на негово име.
А се чудим защо българските учени масово напускат България и търсят реализация и признание другаде по света. Това, че науката у нас не се цени, всекидневно се доказва с орязаните пари за научни изследвания и за възнагражденията на хората, избрали да посветят живота си на различни области на знанието.
За семейството Съпругата на акад. Наджаков – Вера Постомпирова е наследница на стар и бунтовен габровски род. Нейният баща Тодор Постомиров е участник в Априлското въстание. Чичо й Дечо Постомпиров е опълченец, а другият брат на баща й – Пенчо Постомпиров е четник и командир на отделение при Цанко Дюстабанов. Той загива в сражение на връх Мара Гидик през 1876 г. и на негово име има кръстена една улица в Габрово.
Вера и Георги сключват брак през 1928 г. в София. И двете им деца – Емил и Елка, впоследствие стават известни професори.
Българският принос в създаването на копирния апарат
През юни 1937 г., в изданието на Френската академия на науките се появява съобщение от българския физик Георги Наджаков за откритите от него така наречени фотоелектрети. Предисторията на това откритие започва през септември 1925 г., когато в Париж пристига на специализация за една година младият български физик, асистент в Софийския университет, Георги Наджаков. Без никакви препоръки той сам отива при големия френски и световен учен Пол Ланжвен с молба да бъде приет да работи в лабораторията му по електричество във Висшето училище по индустриална физика и химия, на което той е директор.
Българинът предлага да работи по фотоелектричен ефект при твърди тела и въпреки че в лабораторията на Ланжвен не се е работело по тази тематика, той го представя на главния си асистент Рене Люка и на извънредния професор Сафорес, които му осигуряват необходимите апаратура и материали за работа. След завръщането си в София Георги Наджаков продължава своята работа в тази насока и в резултат на изследванията си през 1937 г. установява неизвестно по-рано явление, заключаващо се в това, че при едновременно въздействие на електрично поле и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква перманентна поляризация, която се запазва на тъмно и се разрушава при осветяване с протичане на деполяризационен ток. Веществата, при които се наблюдава това явление, нарича фотоелектрети.
След 15 години неговото откритие се „среща“ с резултатите на един експеримент на Честър Карлсон (приеман за първооткривател на ксерографията) и това дава живот на първия копирен апарат.
