В местността Църквище над Гургулят се издига внушителен монумент-пантеон в памет на загиналите в героичната битка
28 Ноември 2012, Сряда
Сърбия напада България на 2 ноември 1885 г. и се надява на лесна победа,
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
защото почти цялата българска войска е дислоцирана на турската граница. Сметките й обаче се оказват криви.
Малобройните защитници 3 дни с безпримерен героизъм удържат сръбското настъпление в района на Сливница. С невиждан в историята пеши марш българската войска за тридневен денонощен поход изминава 570 км и влиза в бой със сърбите. Боевете се водят край Сливица и се очертава превес на българите. Тогава сръбското командване преценява, че южният фланг на нашите войски е слабо защитен и там може да се извърши пробив.
Това са българските позиции при с. Гургулят, което се намира в подножието на планина Вискяр. Там се е окопал отрядът на кап. Попов в състав около 2500 души. Той разполага само с 4 оръдия. Срещу него сърбите изпращат най-дееспособната си дивизия – Моравската, която е в състав от 7,2 хил. души и 37 оръдия.
На разсъмване на 7 ноември сърбите започват артилерийски обстрел на българските позиции. Срещу тях са изстреляни над 3000 снаряда. Поради много добре изградените окопи и други защитни укрепления българите дават само 20 убити и ранени.
Противникът обаче смята, че едва ли някой е останал жив след такъв обстрел. Командирът на Моравската дивизия полк. Слабашич се качва на коня си и със сабя в ръка повежда нападението. Въпреки изключително тежката обстановка кап. Попов запазва хладнокръвие. Той се движи зад окопите, вдъхвайки смелост у войниците и давайки конкретни указания на всеки участък. Заповядва да не се стреля, докато сърбите се доближат на 60-70 м от българските позиции и едва тогава да открият огън. На фланговете изнася по две от оръдията, които трябва да стрелят с картеч, но чак когато врагът приближи до 80-90 м.
Същинската битка се разгаря към 14 ч., когато частите на Моравската дивизия са почти стигнали до българските окопи. Тогава нашите войници откриват унищожителен пушечен огън, а оръдията засипват сърбите с картеч. Полк. Слабашич е ранен и го изнасят от полесражението. Сръбската атака е преустановена. Към 16,30 ч. започва нов артилерийски обстрел на българските позиции. Веднага след него следва нова масирана атака. Българите се оказват в критично положение, защото са привършили патроните си. Няма и снаряди за оръдията.
В този момент пристигат към 600 селяни от околните села под водачеството на запасния фелдфебел Васил Кертев, който е бил опълченец по време на Руско-турската война през 1877-78 г. Селяните нямат оръжие, но грабват пушките на убитите сръбски и български войници. Не знаят да стрелят, затова използват щиковете и прикладите. Окуражени от пристигналата помощ, войниците излизат от окопите и предприемат мощна контраатака.
Въпреки че сърбите имат числено превъзходство, те са стресирани от устремния български набег и преминават в отстъпление. Командирът на българската батарея подпоручик Чернев насочва пленените сръбски оръдия и започва да стреля с тях по противника. Елитната сръбска Моравска дивизия се включва в започналото всеобщо отстъпление, преминало вече почти в паническо бягство.
А само преди пет дни е нахлула в българска земя с намерение да превзема София.
