Родопите – изконно наши още от Средновековието

Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас

Случаят в Кърджали, при който български гражданин, лидер на парламентарно представена българска партия, се опита да внуши на обществеността нелепата и предателска спрямо националната памет теза, че по време на Балканската война Кърджалийският край не е освободен, а напротив – споменът за това е тежък за местното население и затова тази война трябва да се преосмисли, разтърси повечето здравомислещи българи.

От страна на политиците обаче това срамно деяние беше не само набързо претупано, но и абсолютно повърхностно разгледано. А би трябвало да се взрат не само те, а и широката общественост в този проблем, за да се разбере, че той е напълно измислен и е създаден, за да се потулят и напълно подтиснат историческите факти, с цел да се нагнети напрежение между българските граждани в Родопите – християни и мюсюлмани. В същото време никой така и не постави въпроса – а каква е истинската история на населението в Родопите?

Общоизвестен е фактът, че до VІ в. Византийската империя общо взето се справя със  спирането на варварските нашествия на юг от Дунав. Но от управлението на император Юстин І (517-525 г.) нова страшна сила помита Долнодунавския лимес на империята и превръща Балканския полуостров в пустиня – това са нашествията на славяните. Самостоятелно, обединени с българите, а впоследствие – ръководени от аварите, техните нападения буквално съсипват всички градове и селища на Балканите. Този процес е особено добре документиран по археологически път.

Не само в Северна, но и в почти цяла днешна Южна България няма никакви находки, които да говорят за уседнал живот след 615 г. В същото време по тези напълно изоставени територии започват да се появяват славянски селища. Но този процес е характерен не само за днешните български земи. Колонизацията на славяните обхванала Далмация, т.нар. държава Македония, Албания и същинска Гърция. Според много извори Елада, Пелопонес, Епир, Тесалия били напълно пославянчени. Това положение не е еднократно споменавано; за него се пише като реалия до Х в. не от кой да е, а от самия византийски император Константин VІІ Багренородни. Тези факти доскоро не бяха коментирани обстойно, особено в Гърция, понеже на практика се оказва, че огромната част от днешните гърци са потомци на същите тези славяни.

Всички населени със славяни области до Х в. се наричали „Славинии”. Като едно от местата с най-плътна славянска колонизация се откроява Родопа планина. Тя многократно е документирана в историческите извори като племенна територия на племето смолени, епоним на днешния град Смолян. Както всички останали територии, и те се ползвали с абсолютна самостоятелност в началото, но постепенно от втората половина на VІІ в. Византия възстановила силите си и започнала да изисква някакво признаване на нейната власт. Всъщност, византийските градове тогава били единствено тези по крайбрежията на Егейско и Черно море до Емона. Всички останали вътрешни територии представлявали едно славянско море.

Създаването на Средновековна България нанася силен удар върху амбициите на Византия да ромеизира и християнизира славянското население на Балканите. Големите победи на българските владетели и особено тези на кан Крум в нач. на ІХ в. окончателно обръщат ориентацията на славянските племена. Славяните предпочитали да се подчинят на българските канове не само защото имали общ враг – Византия, но и защото България била силна и защитавала интересите им. Не е никак случаен фактът, че още в края на VІІІ в. българските канове започват серия от походи именно в района на Долна Струма – в най-гъстозаселените славянски територии, където били нападани дислоцираните византийски отряди.

Не е случаен и фактът, че след победата на кан Крум над император Никифор І през 811 г. той празнува победата с черепа на василевса, събирайки тъкмо славянските вождове на трапезата си. Това е ясен знак за вниманието на владетеля към славяните от една страна, и от друга – демонстрацията на сила над победения враг именно над тези, които искали да бъдат негови поданици. Но този процес е много по-дълбок. Документирано е, че кан Крум въвлича славяните и в управлението на държавата, което още повече ги привързва към България.

При управлението на кан Маламир (831-836 г.) северните склонове на Родопите и Пловдив били признати за българска територия, за което има дори запазен надпис. Също абсолютно точни известия за политиката на българските владетели към Родопите, и по-точно за смолените, имаме за 837 г. Тогава това славянско племе се разбунтувало срещу властта на империята и затова изглежда поискало помощ от България. Управляващият тогава кан Пресиан светкавично мобилизирал войска и я изпратил в тяхна подкрепа начело с кавхан Исбул. Същото се случило и през 847 г. – смолените пак се разбунтували и Пресиан отново им изпратил помощ. При този български владетел властта на България се разпростряла и над по-голямата част от днешната т. нар. държава Македония.

От края на ІХ в. имаме твърде важно сведение. В един списък на епархиите към Пловдивския митрополит се изброяват епископи на области с напълно славянски имена – Лютица, Драмица, Яница и др. Областта на Родопа и територията на смолените вече имали своето официално местно наименование – Великия. Тя е принадлежала също към епархията на Пловдивския митрополит.
През 903-904 г. Родопите окончателно са признати за българска територия. Тогава южната граница в тази зона е преминавала на 22 км от Солун.

За това свидетелства на място откритият надпис в с. Наръш (сега-Неа Филаделфия, Гърция), който гласи: „В годината 6412 (904г .) от сътворението на света, индикт 7, граница между ромеи и българи при Симеон от бога княз на българите при Теодор оглутаркан и при комита Дриста”. Това положение се запазило до ден днешен. Но от Х в. нататък всички области от Родопите до Албания престават да бъдат наричани в историческите извори „Славинии”. Те винаги се определят като „български земи”, „български предели” и изобщо – принадлежащи на средновековната ни държава, с абсолютно българско по самосъзнание население.

През периода на Второто българско царство няма никакви изменения на етническия облик на Родопите. Българското самосъзнание на населението е многократно документирано дори в един френски извор. Описвайки смъртта на солунския крал Бонифаций Монфератски през 1207 г., френският маршал Жофроа дьо Вилардуен описва пътуването му от Кипсела към Солун и споменава следното: „…той язди към планините на Мосинопол (т. е. Южните Родопи), на повече от един ден от града. И когато той беше в земята и бе готов да потегли, местните българи (li Bougre de la terre) …се събраха. Там маркиз Бонифас дьо Монфера бе ударен в плешката под рамото…”.

След падането на балканските държави под турско робство част от българите в Родопите са насилени да приемат исляма по политически или икономически причини – това са помаците. Те обаче запазват напълно чистия си български говор.
В същото време има сведения и за колонизиране на турско население на част от Родопите. Между различните групи население няма противостоене. Но днес съществуват опити такова да се създаде, за да се обслужат определени политически интереси. За това голяма вина има и днешното общество, което не разбира добре ситуацията и приема българите-мюсюлмани за турци. Това е основна грешка.

Съгласно Конституцията на България всички сме с равни права и достойнства, независимо от религиозната и етническа принадлежност. Когато това залегне в съзнанието на всички нас, няма как обществото да се поддаде на вътрешни конфликти. Но затова политиците трябва да познават историята и да не се изказват неподготвени по исторически въпроси. Защото Родопите са много стара българска територия, на която живеят и християни, и мюсюлмани. Да не забравяме, че на герба на страната ни пише „Съединението прави силата”. Така че, който разединява, той просто не иска България да бъде силна.

Християните и мюсюлманите в Родопите винаги са живели заедно – с уважение и взаимопомощ. Те имат далеч по-важни проблеми от тези, които на техен гръб се опитват да създадат политиците. Бедността в тукашните села е страшна. Животът на всеки един техен жител е съсредоточен в постоянна работа, за да прехрани семейството си. Това трябва да залегне за промяна, а не измислените абсурдно незащитими тези на политици, боравещи с историческите факти така, както дяволът чете Евангелието.




В категории: История , Горещи новини