Мъдрецът Руми, описан от Елиф Шафак, основал персийската религиозна общност
Автор: Камен Христов
Дервишкият манастир Мевлеви хане е построен през османската епоха, заедно с много култови и обществени сгради, чиято архитектура е повлияна от арабско-персийските и византийските традиции. Върху площ от 1258 кв.м на ул. „Княз Церетелев” до източната крепостна стена на акропола някога съществувал християнски манастир.
Около 1410 година, по време на междуособиците в османската държава, той бил разрушен. Тъкмо върху развалините на светата обител е бил издигнат мюсюлманският манастирски комплекс Мевлеви хане.
Най-ранно сведение за съществуването на манастира има в пътеписа на летописеца Веранти „Од Буда Адрианопол”. Пътешественикът минал през Пловдив през 1553 г. Мевлеви хане е принадлежал на персийска религиозна общност от ордена на „мевлевиите” - танцуващите дервиши. Неин основател е Мохамед Джелаледин. Персийците го нарекли Руми, поради близостта на родното му място град Коня до Византийската империя.
Руми е един от най-добрите поети на 12 век, а името му бе възпято в хитовия роман на Елиф Шафак „Любов”. Титлата на Руми е Мевляна - „божествен учител”.
А „дервиш” означава „добър и беден човек”, беден на желания, обвързващи го с този свят. „Дервиш” е персийска дума, идваща от „дар” - врата. Тя се отнася към хората, които вървят от врата на врата, умолявайки за храна или милостиня. Някога Мевлеви хане представлявал голям култов комплекс, в който имало джамия, зала за ритуални танци на въртящите се мевлевии и жилищни сгради за дервишите и техния шейх, който имал функциите на мюсюлмански игумен.
В своя „Паметник на пловдивското християнско население”, писан в 1869 г., пловдивският възрожденец Константин Моравенов накратко споменава Мевлеви хане, описвайки една от съседните къщи:
„Къщата на Костадина Кафтанджията (днес ул. „Княз Церетелев” 1 - дом на фондация „Бъдеще за България” – б. р.) - българин. Той наследи това къще от тъста си Илия Кафтанджия загарлия, българин, а той го купи от Хафузина, зетя на стария шейх. От тая къща нататък е текето на Мевлевийските дервиши и се свършва тая окръжност ”.
Голямата ритуална зала е изградена в квадратна форма (14/16 метра), с осем дъбови колони. Изписани са гирлянди и медальони с мотиви от Корана. В средата на тавана е резбовано елипсовидно слънце.
Над входа е изграден дървен балкон, под който се преминава в централната част на сградата. Вътрешната архитектура на Мевлеви хане е украсена с пищни резби и стенописи. В ритуалната зала някога са били изпълнявани характерните с въртенето дервишки танци, при които мевлевиите изпадали в религиозен транс.
От източната страна дервишката сграда е стъпила върху висок каменен цокъл, а в подземната й част минавала част от крепостната стена на акропола. Тя е била преустроена по времето на византийския император Юстиниан Велики ( 527-565 г.).
В ритуалната зала известно време е имало турско духовно училище. На 3 януари 1879 г. за първи път в България тук се състояло организирано занимание по гимнастика с тридесетина души от Народното гимнастическо дружество „Орел”.
а от всички сгради оцеляла само голямата зала за ритуални танци. Джамията се срутила почти до основи по време на голямото земетресение през 1928 г. През 70-те години на 20 век археолози направили проучвания заради предстоящата реставрация на Мевлеви хане от архитектите Никола Мошанов и Златка Кирова. е украсена с пищни резби и стенописи. В ритуалната зала някога са били изпълнявани характерните с въртенето дервишки танци, при които мевлевиите изпадали в религиозен транс.
От източната страна дервишката сграда е стъпила върху висок каменен цокъл, а в подземната й част минавала част от крепостната стена на акропола. Тя е била преустроена по времето на византийския император Юстиниан Велики ( 527-565 г.).
В ритуалната зала известно време е имало турско духовно училище. На 3 януари 1879 г. за първи път в България тук се състояло организирано занимание по гимнастика с тридесетина души от Народното гимнастическо дружество „Орел”.
В края на X/X век манастирът е бил изоставен, а от всички сгради оцеляла само голямата зала за ритуални танци. Джамията се срутила почти до основи по време на голямото земетресение през 1928 г. През 70-те години на 20 век археолози направили проучвания заради предстоящата реставрация на Мевлеви хане от архитектите Никола Мошанов и Златка Кирова.
Били разкрити помещения с различни функции, камъни за мелене на брашно, делви, в които се съхранявало зърно. Сградата била преустроена в ресторантски комплекс в ориенталски персийски стил, който отворил за пръв път на 3 септември 1974 г., а днес е частна собственост.
Находките от Мевлеви хане могат да се видят и в момента в експозиционната зала на ресторанта.
Въртящият танц сема
Поетът и философ от ХІІІ в. Джалаладдин Руми смятал, че подобно на транс състояние на всемирна любов може да се предизвика чрез практиката на въртене.
Това ставало по начина, по който всички неща във вселената се въртят. Дервишкият танц представлява динамична медитация, при която човек се превръщал в проводник между Бога и земята.
Неговата мисия била да дарява на земните творения божията любов и мъдрост. Затова едната ръка е обърната нагоре и е вдигната - тя приема отгоре, от Бог, а лявата е наведена надолу и дарява на земята. Въртенето се извършва около левия крак.
Така човек се превръща в ос между небето и земята. Кръговите танци се изпълнявали под музикален съпровод на кавал и певец.
След като Мустафа Кемал Ататюрк обявил края на Османската империя през 1924 г., орденът Мевлеви е бил забранен като пречка за модернизацията на Турция.
След прекъсване от 25 г., група дервиши убедили местните власти на Коня да им позволят отново да изпълняват танца като културно представление. Манастирът Мевлана в Коня днес е превърнат в музей, посещаван от над 1 млн. души всяка година.
На всеки 17 декември последователите на Руми честват деня, в който е починал през 1273 г. Те изпълняват сема, въртящия танц, един от най-хипнотичните спектакли в света.
