С много фантазия, известни умения и малко подръчни материали всяка домакиня може да преобрази дома си със собственоръчно изработени украси.
Автор: Здравка Христова Снимки авторката
Дизайнерите подсказват една оригинална идея - винтидж стила, който се завръща след 100 години в приложното изкуство.
На простичък български език това ще рече - ретро стил, за който можем да си взаимстваме хрумки от шкафа с чеиза на майките ни или от сандъка на баба, вместо да робуваме на западното, обяснява дизайнерката Раиса Костова. Бесарабската българка от години смайва с уникатите, които сътворяват ръцете й като плетива, гоблени и пана.
Раиса е истинска вълшебница с куките и иглата.
„Не обичам да правя прости неща. Имам душа на максималист. Като ще е нещо, то да е единствено и неповторимо. Когато ще правя дреха или пано, дори възглавничка, това трябва да е най-красиво“, споделя приложничката. Това е моят живот, без плетивата не мога да си представя, че ще мога да живея, допълва тя.
От 2011 г. живее със съпруга си във великотърновското село Самоводене. Плетивата са нейният начин да загърбва житейските проблеми. Хващам куките и не мисля за нищо друго, разказва професионалната дизайнерка.
От дете тя е запленена от рисуването. Във всеки детайл от света край нея – цвете, пробило си път между тревите в природата, дори от невзрачно листенце, тя вижда елемент, който може да бъде претворен в дреха или пано.
Приложничката е майстор на т. нар. “фрийформ” – нова техника на плетене, която буквално означава създаване на свободни форми, без правила. Някои от елементите се плетат едно за друго, т.е. правиш си някаква завъртулка и преди да я завършиш, започваш друга, няма съединителни мрежички между мотивите в повечето случаи, обяснява приложничката.
За фрийформите се плете с по-особена кука, с която конецът се изтегля между много навивки. Моята кука е направена от съпруга ми, хвали се Раиса.
Родена е в Белгородднестровски район на Одеска област. С плетива се занимава от 18 години. „Децата ми бяха малки и в съветско време нямаше какво да си купиш от магазините. Трябваше да стоим в чергите, което бунтуваше душата ми. От България получавахме памучни прежди. Така покрай децата започнах да се занимавам с плетива и шевици. Исках аз и децата ми да сме облечени красиво, но нито имахме пари да си купим от магазина, нито пък имаше какво да купим. Всички хора бяха облечени по калъп, а на мен това не ми харесваше.
Купувах българска прежда от Москва и така постепенно започнах да правя моделите си. Полека-полека хобито ми прерасна в творчество“, разказва за началото на увлечението си по плетивото Раиса Костова.
Неусетно през годините тя открила, че има талант. „Живеехме в град Днепропетровск в Украйна. В този мегаполис, където живееха над 1 милион души, работех като художник-дизайнер. Бях в едно творческо ателие с тъкачни машини, където правехме първите уникални дрехи, които днес наричат бутикови“, прави паралели с миналото на социализма Раиса Костова.
В България е донесла една от роклите си, която е лауреат от дизайнерски конкурс. Дългата коктейлна рокля с флорални мотиви в различни нюанси на лилаво, розово, зелено и резедаво е спечелила второ място в национален конкурс в Украйна за дизайнерски облекла. За тази рокля имам диплом “Фешън стил”, че от 36 дизайнери аз съм втора, горда е Раиса.
Роклята е плетена на една кукичка. Всеки от елементите е направен и прикачен така към останалите мотиви, че е без значение дали ще бъде облечена налице или наопаки. Роклята е плетена четири месеца, всеки ден по 6-7 часа.
Къртовски труд, с много търпение и любов, но се получи бижу, с което наистина се гордея, защото няма друга такава рокля, разказва дизайнерката. Тази рокля е безценна като цена. Питат ме колко струва и като им кажа 3000 лева, дамите се мръщят и не си дават сметка колко труд е вложен в нея. Времената са много тежки за всички, но днешните модерни жени са забравили цената на ръчния труд, може би защото животът ни е станал както някога в социализма – на конвейер, по калъп, коментира Раиса Костова.
Друга, често използвана техника от дизайнерката за изработка на различни модели блузи, поли и рокли е пачуърк. Това е дизайн на парчета, но не по традиционния начин с изрязване и съшиване на цветни парчета плат, както се правят юргани и калъфки.
По моя си начин изплитам различните фигури и форми с мотиви и ги сглобявам. С техниките на пачуърк може да бъдат направени много оригинални чанти, пана, връхни дрехи като палта, ризи, поли. Това е най-бързият и лесен начин да освежите домашния интериор или някоя любима, но омръзнала ви дреха, съветва Раиса Костова.
Друг неин уникат е мантото “Пролетен вернисаж”. Дрехата е черна, но с различни техники на плетивото, основно от “фрийстила”, са наплетени флоралните мотиви на огромната кръгла яка, маншетите на ръкавите и украсата в долната част на полите на предниците.
Имам много такива рокли и манта, които са единствени модели, но запазената ми марка е лилаво-зелената рокля, разказва приложничката.
Засега тя няма ученички, на които да предаде ученията си. От скоро е станала член на работилница “Седянка”, където обменя добри идеи със сродни души.
Моят мъж ми казва: “Ти си маниачка, отличница”. Такава съм от дете. Когато в училище не получех петица, нямах настроение, сядах и научавах пропуснатото. Такава съм в рисуването, в плетенето и шиенето.
Всичко трябва да ми е изпипано до последния детайл, защото красотата не търпи компромиси или мърлящина. Хубавото става бавно, с много любов и фантазия, отговаря бесарабката, когато я питам каква е тайната на изкуството й с куките и преждата.
Паната и гоблените ми също са по мои, авторски скици. Искам да ми е красиво и уютно, коментира дизайнерката, показвайки уникалните си стенни пана, богати на мотиви и цветове, като старите руски шалове.
Не съм от хората, които се занимават само с едно ръкоделие. Като видя, че някой може повече от мен, и аз искам да се науча да го правя. Така се запалих по различни техники на дантелите от момичетата в работилница “Седянка”.
През целия си живот трябва да се учим, не може да се стои на едно място, обяснява житейската си философия Раиса Костова.
