Брокати, дантели и перли украсяват различните дизайнерски решения на картичкофуриите у нас
Автор: Диана Славчева
Необятни са просторите, в които може да полети човешкото въображение и творческа фантазия. А българите са нация, която е особено изкушена от поривите за създаване на изящни предмети, които да намират приложение на всяка крачка в бита – и в делниците, и в празниците.
А именно празничните поводи са вдъхновявали най-вече българската жена през вековете. Те са извор на ентусиазъм и в днешното напрегнато ежедневие. А всеки празник се съпътства от поздравления, много от които се изразяват с различни честитки. Иначе казано – поздравителни картички. Използваме ги за рождени и именни дни, за Коледа и Нова година, за Осми март и т. н.
И както всеки друг артикул, за който съществува масова „конфекция”, така и картичките могат да бъдат създавани в оригинални индивидуални серии като уникати. Не е за вярване, но в това хоби са увлечени мнозина представителки на нежната половина у нас. Те са на най-различна възраст, с различни професии, от различни градове на страната, но са успели да създадат едно монолитно общество от хора, обвързани от страстта си да създават красота и уникалност.
В днешните модерни времена не е проблем те да се намерят, независимо от географските разстояния, които ги разделят. Затова и тези жени са си създали през 2010 г. една виртуална интернет работилница, която са нарекли „Картичкофурии”. В нея те обменят идеи, споделят различни техники за майсторене, организират си конкурси и изобщо се чувстват в свои води. Така или иначе, непосветените в това изкуство и без това няма да разберат за какво си говорят, защото най-често споменаваните думи са непознатите на широката публика: декупаж, куилинг, ембосинг и т. н.
За фуриите не съществуват ограничения в използването на най-различни материали, които влагат в изработването на забележителните си композиции – хартия, салфетки, шаблони, цветчета, станиол, брокат, копчета, дантели, панделки, перли, камъчета, конци, прежда, парчета плат... Всичко влиза в работа. Само трябва да имаш очи да го видиш във вид на елемент от поздравителна картичка. А покрай това се раждат и оригинални покани за различни събития, пликове за писма, визитни картички, етикети, албуми за снимки и т. н. Възможностите на това приложно изкуство са безкрайни.
Картичкофуриите не са само пасивни творци, които прекарват часове наред насаме със своето хоби. Те вече имат и съвместни изяви, като прощъпулникът е направен на 20-21 април т. г., когато в Стара Загора се събират около 60 жени от цяла България на първата си национална среща. А за Световния ден на ръчно изработената картичка, който се чества на 5 октомври – да, има и такъв празник – планират да си направят голяма сбирка във Варна.
Няма как да разкажем за всяка една от тези дами с толкова различни виждания и майсторство в областта на изработването на картичките. Но от споделеното от тях в блога им разбираме как се ражда тази тяхна страст.
Мнозина са започнали, провокирани от конкретни поводи. Като Грета, която по професия е екскурзовод. Преди около 4 години й хрумва да изненада сина си по повод рождения му ден с нещо специално. С подръчни материали и с етикетчета с неговите любими герои тя сътворява прекрасна картичка, която детето й приема с възторг.
Катя пък е направила първата си картичка за една своя любима приятелка, която имала имен ден на Цветница. За създаването й използва един разделител за книга, парче цветна панделка и три сърчица. И понеже винаги е обичала да подарява картички, така и до днес си намира поводи да твори. „Какво лошо има в това да кажеш „Здравей”, „Обичам те” „Хубав ден” и да получиш усмивка в замяна?!” – казва тя. Нейната максима е „Ден без картичка е изгубен ден”.
За Ралица Демирева от творческия тандем, известен като „Двете Елши”, пък всичко започва с подготовката за сватбата й преди три години. Тогава тя обикаля магазините в търсене на подходящи декорации за щастливото събитие, но тъй като всичко, на което попадала, било много еднообразно и дори откровено кичозно, решила сама да си направи украсата. Хобито за мен е истинско хапче против стреса, откровеничи тя и споделя, че когато има идея, тя не я оставя на мира и докато не я осъществи, не може да яде и да спи.
Нейната „колежка” от дуото – Милена, също прави прощъпулника си с изработването на една картичка по повод Коледните празници.
Бургазлийката Красимира Иванова изповядва, че през последните години се е отказала да прави скъпи материални подаръци за близките си и се опитва да направи ценни за тях емоционални подаръци. „Вярвам, че хората имат много по-голяма нужда от внимание, любов и човешка топлина, отколкото от скъпи предмети и ми се иска да даря на близките си именно вниманието и любовта, които изпитвам към тях”. Тя твори най-вече вечерно време, когато останалите в къщата спят.
Диляна, която е родом от Велико Търново, е едва 24-годишна, но сериозно се е заела с картичките. Повод да се заеме с тях е една покана да участва в благотворителен базар за Коледа. Иначе е завършила политология и й предстои да завърши магистърска степен по дипломация и международни отношения.
„Вечер нормалните хора, уморени от ежедневието, сядат блажено пред телевизора и си гледат някой филм, а мен ще ме видите да плета, да шия или да правя картички – разказва пък Корнелия. Като запален фен на уникалните неща, тя рядко прави две еднакви честитки. Покрай тях изработва покани, пликове за подаръци, ваучери и какво ли още не.
Данка Матеева е детска учителка от 30 години. От дете шие сама дрехите на куклите си, а после и своите тоалети. Обича да плете, да шие гоблени и да майстори всякакви неща. Но сега с присъщото си вдъхновение се е посветила на картичкоправенето и само съжалява, че денят не е дълъг поне 48 часа, че да й стига за любимото занимание.
Русенката Маргарита се запалва по тази мания, след като съпругът й я посъветвал да си намери някакво хоби, та да го остави на спокойствие да се забавлява със своите любими занимания. Сега, когато малкият им син Емануил заспи, всеки от тях сяда на бюрото и се отдава на това, което му харесва.
Христина от Пазарджик пък вече се радва на внучка и разпределя времето си между грижите за нея и многобройните си хобита, едно от които е правенето на картички. Попада на идеята за тях, когато търси някакъв отдушник на напрежението, натрупало се от многобройните й ангажименти.
Сякаш попаднала във вълшебен свят се почувствала Антония, когато през 2009 г. решава да зарадва съпруга си с нещо, изработено от самата нея. Ровейки се из интернет, попада на ръчно изработените картички, които я пленяват. Вдъхновена от тях, тя сътворява един малък албум, в който подрежда снимки с важни моменти от живота на своя мъж.
Сред творческите натури от общността на картичкофуриите се срещат инженери, икономисти, студенти, домакини, еколози, учителки... За всички тях това прекрасно хоби им дарява незабравими моменти, в които загърбват всичките си служебни и битови проблеми. А какво по-добро бягство от стреса на днешните модерни времена може да намери човек от това да се посвети на създаването на красота.
