Мистичната местност се смята и за светилище на тракийския бог Сабазий
Автор: Камен Христов
Пристан на Ноевия ковчег, светилище на тракийския бог Сабазий, древна звездна карта, площадка за кацане на космически кораби – всичко това е каменното плато Белинташ, разположено на 1260 метра надморска височина в северната част на Родопите, само на 50 километра от Пловдив.
Макар че до него има лек пешеходен маршрут с живописни гледки към селата в долината, мястото е все още почти непознато за туристите. То се издига на 1200 метра надморско равнище над село Врата. Белинташ, чието име означава „камък на познанието”, е мистично място. Легендата разказва, че водите на Потопа са стигнали до това място и Ноевият ковчег се е закотвил на голямата каменна халка, изсечена в скалите.
Смята се, че преди повече от 7 000 години тук се е намирало най-голямото светилище на тракийския бог Сабазий. Според някои историци, в тайна пещера край Белинташ Александър Велики е зазидал златна колесница.
Този слух стигнал до ушите на иманяр от Асеновград в началото на 90-те години и той отишъл за съвет при пророчицата Ванга. Питал я струва ли си да копае край Белинташ, а тя му отговорила, че мястото е заредено с много силна енергия и че източният склон на платото е древно гробище.
Там били закопани около 800 килограма злато. Баба Ванга казала също, че 8 човешки живота трябва да бъдат отнети, за да бъде разкрита тайната на Белинташ. Мястото е взело няколко жертви - загинали от мълнии и при падане в шеметната пропаст под платото. По тази причина местните приемат красивото каменно плато като място, което излъчва тъмна и мистична енергия. Белинташ е любимо място за екстрасенси, които често идват тук, за да се зареждат с енергия. Платото е покрито със странни каменни кладенци и улеи, изкопани в камъка. Според някои изследователи, тези човешки творения представляват една от най-древните карти на звездното небе и съзвездията, датираща от преди 7 000 години.
Други са още по-смели в предположенията си, твърдейки че в древността Белинташ е бил площадка за кацане на космически кораби, а изсечената в скалата "координатна мрежа" е служила за ориентир на извънземните.
Археолозите обаче са единодушни, че става дума за древно светилище на бога Сабазий, почитан от тракийското племе беси, обитавало някога тези земи.
Божеството е известно още под имената Дионис, Бакхус, Либер, Загрей – тракийски бог на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. Според легендите Сабазий бил син на Зевс, който прелъстил Персефона, преобразен като змия. Като дете пък бил кърмен от нимфата Ниса, а накрая бил разкъсан на три части от титаните.
В подкрепа на тезатаза божественото светилище е и намерената през 1981 г. от местен жител в подножието на скалата до с. Мостово сребърна плоча с лика на неизвестно божество. Според специалистите това е изображението на тракийския бог на слънцето Сабазий.
На плочката той бил изобразен седнал на трон на фона на пълзящи нагоре змии. Те олицетворяват възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа.
По гладката повърхност на платото са съхранени стотици култови ямки, други елементи с култово предназначение и неразгадани знаци. Предполага се, че в миналото Белинташ е било главното тракийско светилище в тази част на Европа, което съперничело по известност на Делфийското. Тук, сред мистичните възвишения на Родопа планина, са били съсредоточени свързаните с практиката на бесите познания по астрономия, земеделие, скотовъдство и изкуства.
За тази загадъчна скала краеведът Никола Боев, автор на книгата "Блясъкът на Белинташ", разказва: "Белинташ е светилище от епохата на пантеизма, когато природата била непосредствено обожествявана чрез величествени скали, интересни природни забележителности, големи дървета, извори. Белинташ е може би единственото светилище в България, свързано с почитания от траките бог Сабазий. Според исторически източници на това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания.
В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето. Така например през 60 г. римският автор Светоний съобщава, че в Родопите жреците предрекли бляскавото бъдеще на римския император Октавиан Август. Вероятно става дума за Белинташ.
Силно впечатление правят двете щерни за дъждовна вода, издълбани в твърдата скала, по неизвестни от съвременната наука технологии, които са служели за водните обреди. Голямата щерна, с диаметър 2,10 м и 2,45 м дълбочина, съдържа около 7 кубика вода." Древните хора са вярвали, че потапяйки се в свещената вода на пещерите в дните, когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, могат да се свързват с Космоса и да придобиват необичайни мощ и познания.
На издълбаните в южната част на скалата стъпала са били поставяни идоли и свещени дарове, предназначени за бог Сабазий - смята Никола Боев. Според него божеството е било почитано от бесите още през бронзовата епоха, преди 6-7 хиляди години.
Погледната отдалече, скалата на Белинташ изглежда разделена на три части с обща основа. А един от върховете в района на Белинташкото плато е известен като Ниса.
Платото е изследвано от експедиция на археолози под ръководството на д-р Борислав Бориславов, които са открили тук бронзови и сребърни монети, фрагмент от женска фигура, тежести за стан и много битови предмети.
В подножието на платото намерили камъни от изградена стена на върха. Предстои да се уточни дали е била защитна, или е служела за ограничаване на свещеното място и защо е била разрушена.
На Белинташ древните изсекли път, по който стигали до светилището. Там поднасяли дарове и храна на своите божества. Част от вертикалните изсичания са от петото хилядолетие преди Христа - 2000 г. преди Хеопсовата пирамида, разказва д-р Бориславов. Той е категоричен, че Белинташ със сигурност е едно от най-старите скални светилища в Европа. Композицията от скални феномени е един от многобройните мегалитни тракийски паметници на Източните Родопи.
Дължината на скалната площадка е около 300 м с надморска височина 1225 м и отстои на 30 км от Асеновград. Груби стъпала водят към равното било на платото, където личат следи от основи на дървени конструкции. Предполага се, че са били ритуални съоръжения и постройки.
Скалата на Белинташ сякаш е с формата на глава на сфинкс, който стои на пост пред тракийското светилище. Два дълбоки кладенеца са изрязани на върха на платото. Те са пълни с вода през цялата година, въпреки че не е възможно тя да е само дъждовна. Не се знае от къде идва и какъв е пътят и в плътната скала.
Една от разпространените теории за Белинташ е, че това е било централно светилище за всички местни племена 3-4 хил. год. пр. Хр. Платото е използвано за астрономическа обсерватория и център на познанието, а жреците на бесите били почитани от всички траки по нашите земи.
