Сирак сбъдва мечтата си и строи навръх скалата Къщата с кулата, която българите помнят от „Клиника на третия етаж“
Автор: Камен Колев
Къщата с кулата, известна като Джаковата къща или Замъкът на Джаков, е един от символите на Пловдив още от началото на ХХ век. Кацнала навръх скалата на Джамбаз тепе (част от Трихълмието, върху което лежи Старият град), къщата е пълна с мистика и дискретен чар, а става популярна и като снимачка площадка за четири филма. Последният е „Клиника на третия етаж“, в който Джаковият дом се появяваше като заставка в началото на всеки епизод.
Преди векове на същото място се издига Преториумът – дворецът на императорския наместник в античния Филипопол. През XIX век скалата събира на едно място някои от най-известните пловдивски символи, увековечавани на пощенските картички от онова време – камбанарията на храма „Св. Петка Стара“, триетажната дървена камбанария на митрополитската църква „Св. Марина“ в източното подножие на Джамбаз тепе и някогашното гръцко училище „Саръ Ставри“.
Затова, когато през 1925 г. коконите в Стария Пловдив са изпъстряли спокойния си живот с някоя безобидна градска клюка, а никому неизвестният архитект Стефан Джаков решава да строи навръх скалата, това разбунва духовете.
Дали вековната скала няма да се разцепи? Дали градежът на новата къща няма да направи поразии на другите сгради в района?
Арх. Джаков успява да устои на негативното обществено мнение и най-сетне да построи дома, за който е мечтал цял живот и който заслужава многолюдното му семейство – съпругата Олга и четиримата им сина.
Стефан Джаков е роден през 1867 г. в Карлово като "Архитектурно бюро - Стефан Джаков, архитект".
Когато по време на Априлското въстание османлиите разпознават по униформите на убитите бунтовници неговите гайтани, майстор Иван е заловен и обесен. Съпругата му се поболява от мъка и също умира. Така Стефан и двамата му по-малки братя остават сираци, а грижите за тях поема чичо им Цанко.
Стефан завършва карловската прогимназия и съдбата го изпраща във Военното училище в София. Само там момчето ще получи безплатен пансион и топли дрехи. Така през 1883 г. едва 16-годишен Стефан тръгва за София пеша, оставен на милостинята на случайно преминаващите каруцари и крайпътни ханджии. На 18 г. момчето получава първото си бойно кръщение като участник в Сръбско-българската война. Награден е с медал и златен кръст ІІ степен.
През 1891 г., вече като поручик, младежът е командирован в австрийското градче Клостенбург, недалеч от Виена, за да учи военно инженерство. Там той е бил запленен от архитектурата на австрийската столица, където прекарвал всяка свободна минута от отпуската си. Тогава започва да мечтае да стане архитект и сам да строи красиви сгради. Когато се връща след следването си в България, започва да спестява почти цялата си офицерска заплата.
Успява да събере известна сума и през 1897 г. се записва да учи в Мюнхенското висше техническо училище. И докато младите му и по-осигурени финансово състуденти прекарват голяма част от времето си в гуляи и бохемски компании, 30-годишният Стефан учи здраво. Така през 1907 г. сбъдва мечтата си и окачва пред кантората си лелеяната табела: "Архитектурно бюро - Стефан Джаков, архитект".
Няколко години по-рано Стефан най-сетне решава да се задоми и се жени за очарователната дъщеря на известния адвокат и депутат Иван Мандиков от Никопол - Олга. Тя му ражда четирима сина - Крум, Борислав, Емил и Иван. В онези години семейството живее в Свищов, но арх. Джаков усърдно работи по проекти и в други български градове.
Когато през 1911 г. пловдивските общинари се чудят какво да правят с порутената сграда на известния от турско време „Куршум хан“, решават на негово място да се построят градските хали и обявяват конкурс.
Стефан Джаков, макар и неуверен, също решава да участва и предлага в последния момент оригинален проект – комплексът на „Куршум хан“ да бъде реставриран, а вътрешният двор да бъде покрит с конструкция от стъкло и метал.
Пловдивските властници останали впечатлени и класирали на първо място работата на Джаков, но уви, избухнала Балканската война и Общинският съвет отлага строителството. Самият архитект е мобилизиран на фронта. Седем години по-късно той се връща от войните и решава да се засели в Пловдив – харесва му климатът, а и я няма жестоката софийска конкуренция.
Така през 1925 г. той решава да започне строителството на своя къща навръх скалата на Джамбаз тепе, над Античния театър, за чиито руини под скалите никой по онова време не подозирал. Къщата в стил сецесион била увенчана с кула, която представлява еркерно помещение, ползвано като хол. То било отделено от другите стаи с брюкселски завеси, затова и децата на Джакови обичали там да изнасят представления пред своите родители.
От кулата се виждал и целият Пловдив като на длан. През къщата минавала вита стълба от дърво, която водела към тавана. Мебелировката и интериорът били изящни и стилни – тоалетки, столове и маси с бронзови обкови и изрязани фигури, кристал, изработен във Виена.
Пловдивчани така и не загубили интерес към причудливата къща над Тунела в Стария град. При земетресението през 1928 г., когато земята се разлюляла, а градът бил огласен от страшни викове, оцелелите започнали да бягат далеч от разрушените си къщи. И не тръгнали да търсят жертвите и да помагат на затрупаните, а отишли най-напред да видят дали е паднала Джаковата къща, че голям сеир щял да бъде. Това разказват старите пловдивски легенди.
Предишната година първородният син на Джакови – Крум, заминал да учи живопис в Москва. След края на Втората световна война се разбрало, че картините му пожънали фурор, а руските критици го нарекли „Певецът на Ленинград“. Друг от синовете на Джакови е Иван. Неговият близък приятел и колега – инженер-геодезистът Петър Вълев, в блога си го описва като „една шепа човек, но със сърце на слон, който не знаеше как се произнасят думичките „не”, „не мога“. Акад. Емил Джаков (1908-1978) е третият от синовете на Стефан и Олга. Завършил е физика и е специализирал в Берлин. Неговото име носи Институтът по електроника в София.
Замъкът и киното
При управлението на Тодор Живков къщата била харесана много от дъщеря му Людмила Живкова. Появило се и предложение тя да бъде отнета от собствениците и превърната в паметник на културата. Това обаче не станало и красивата сграда неколкократно била използвана като снимачна площадка. През 1957 г. там били заснети два български филма на режисьора Вацлав Кръшка - “Легенда за любовта” и “Лабакан”. Две години по-късно уникалната постройка влиза като декор и в тв драмата “Малката” на режисьора Николай Корабов. През 1999 г. някогашният дом на Стефан Джаков стана известен в цяла България като заставка в епизодите на комедията “Клиника на третия етаж“.
