Безстрашният военен пилот се сражава умело в Испания, командва въздушен полк в Далечния изток и лети за последно на 61 години
Автор: Йордан Василев
С голямо удоволствие започвам разказа си за този удивителен човек, с когото лично се познавах. Захари Симеонов Захариев е роден преди 110 години на 6 февруари 1904 г. в с. Бесарабово, Русенско. През 1928 г. завършва авиационното училище в Божурище.
Ньойският договор забранява на България да има военна авиация. Подпоручик Захариев прави рапорт до своите командири за обучение на военни пилоти, който е одобрен. Нелегално от Италия се внасят на части 4 бойни самолета, които се сглобяват у нас. Те са снабдени с 9-милиметрови картечници. С халосни патрони се водят въздушни битки.
Захари Захариев е признат за най-добър пилот, повишен е в звание поручик и е награден с орден за храброст.
През 1931 г. той емигрира в Съветския съюз, където завършва Академията на военновъздушните сили „Жуковски“. Два месеца след това избухва Гражданската война в Испания. Много интербигадисти се включват в нея, за да помогнат на законно избраното правителство. Сред тях е и Захари Захариев.
Той споделя българския си опит с пренасянето на самолети на части и по този начин от Съветския съюз в Испания се доставят около 60 бойни машини. Те обаче са малки, така наречените двукрилки. Тези аероплани отстъпват на по-съвременните немски „Месершмид“ и италианските „Фалкони“, които се сражават на страната на Франко.
Поради това битките са неравни. Капитан Захариев обаче се чувства като господар на небето. По време на 3-годишния си престой в Испания прави 1250 излитания и участва в 960 въздушни боеве. Поразява 85 германски и 34 италиански самолета, поради което е наречен „страшилището“.
Повечето германски и италиански летци, когато виждат, че срещу тях е самолетът на Захариев, предпочитат да обърнат в бягство вместо да влязат в сражение с него.
След края на Гражданската война българският ас се завръща в Съветския съюз и е назначен за командир на въздушен полк в Далечния изток.
През 1940 г. японците, които са превзели Манджурия, започват полети над съветска територия. При един от тях докладват на подп. Захариев, че японците нападат с около 90 самолета, а в неговия полк има само 55. Без обаче да се двоуми, той заповядва всички да се вдигнат във въздуха и да посрещнат нападателите.
Захариев също излита и се включва във въздушните боеве. Сваля 6 японски самолета и заразени от примера му, другите летци от неговия полк също водят успешни двубои с японците. Понесли чувствителни загуби, летците от Страната на изгряващото слънце се оттеглят.
Като за прощално Захариев напада базата на японската авиация в Кирганджоу и унищожава 40 самолета. След този урок японското командване се отказва от други военни авантюри срещу Съветския съюз. А Захари Захариев е произведен в чин полковник.
През 1941 г. Германия напада Съветския съюз и стига до Москва и Ленинград. Смятайки че непосредствената японска заплаха е отпаднала, главното командване прехвърля полка на Захариев за участие в подготвяното настъпление при Москва.
В разгара на битката авиационният полк пристига, кацва само за зареждане с гориво и се издига за посрещане на германските изтребители и бомбардировачи.
Въпреки указанията на фронтовия щаб да направлява действията му от земята, Захариев излита със самолет и взима непосредствено участие във въздушния бой. Успява да свали 5 „Месершмида“, но самолетът му също е улучен. При това положение инструкцията е да се скочи с парашут, но той приземява повредената машина.
По-нататък българинът продължава участието си във войната до 1944 г. Той става първият чужденец, носител на званието „Герой на Съветския съюз”.
Когато съветските войски влизат в България, маршал Бирюзов му нарежда да премине на служба в българската армия. Така през 1947 г. той е назначен за командир на ВВС и е произведен в чин генерал-майор.
Захариев обаче не се нрави на някои от комунистическите дейци в България. През 1948 г. Цола Драгойчева съставя делегация, която се явява при маршал Бирюзов и обвинява летеца в аморално поведение – връзки с жени и запои до късно през нощта. На това маршалът отговаря, че според него Захариев много добре си върши работата, а личният му живот не го интересува и им препоръчва и те да забравят за него.
Това става известно на Вълко Червенков, който оглавява властта след 1951 г. Той издига Захариев за зам.-министър на отбраната и му е присвоено званието генерал-лейтенант. Възнамерява да го направи и министър, но среща ожесточената съпротива от страна на старите комунистически дейци.
Когато Тодор Живков идва на власт, го изпраща на почетна служба като военен аташе в Москва през 1959 г., а 2 г. след това го пенсионират. През 1965 г. доставят на българските ВВС 15 самолета МИГ-4. На летище Крумово съветски летци демонстрират летателните им качества. Поканен е и ген. Захариев. Той иска да изпробва един от самолетите. Като узнават, че е вече на 61 г., му казват, че за неговата възраст това ще бъде недопустимо натоварване.
Въпреки това, той упорито настоява и накрая му разрешават. Излита и смайва всички с изпълнението на сложни летателни действия. Това е последният полет в живота му. А с него се разделя през 1987 г.
Пребиваването на ген. Захариев в Москва в качеството му на българско военно аташе съвпада с първите години на съветската космонавтика. Неговите колеги от САЩ, Англия, Франция и други западни страни много му завиждали, че на приемите, които устройвал в нашето посолство, идвали всички съветски космонавти, а на техните приеми – най-много един-двама аеронавти. На това Захариев отвръщал с добра усмивка: „Това, навярно, е от уважение към моята страна”. „Не, господин генерал – тъжно отговаряли колегите му. – Ние сме представители на такива големи държави… Това е от уважение лично към вас”.
Веднъж, на един прием в посолството, генерал Захариев се срещнал с един свой колега – полковник от военновъздушните сили на Италия. Забелязвайки на лицето му дълбок белег, той го попитал откъде го има. Италианецът отвърнал, че му е още от времето на войната в Испания. По думите му, тогава водел тежък бой с един турчин, когото наричали Халил Екрем. Той бил свалил няколко самолета на Франко. Но италианецът все пак успял да подпали единия му двигател, така че навярно турчинът така и не е успял да се прибере при своите.
Тогава генерал Захариев хитро се подсмихнал и, вдигайки чашата си, произнесъл: „Господин полковник, позволете ми да вдигна първия си тост за този турчин, който ви е оставил за спомен белега. – И отвръщайки на изпълнения с недоумение поглед на италианския си колега, казал – Пред вас стои същият този „турчин”.
Олег Шушаков
Из „Авиатори – герои
на Съветския съюз 1934-1941”
Ще поясним, че Захари Захариев участва в Гражданската война в Испания от септември до декември 1936 г., като воюва в състава на Първа интернационална бомбардировъчна ескадрила под псевдонима „Халил Екрем”, тъй като отлично владеел турски език. През това време извършва 4 бойни полета на двумоторен бомбардировач френско производство Potez 54.
