Навръх националния ни празник в унгарската столица Будапеща бе открит паметник на българските градинари. Той е издигнат в района Зугло, където в средата на миналия век
Автор: Кристина Кирилова
са били градините на българските градинари. Там сега има голям пазар, на който те и до ден днешен излагат своята продукция.
Мемориалът чешма изобразява българско семейство градинари, застанало до традиционна българска чешма – явяваща се в случая символ на непресъхващия извор на добрите взаимоотношения, наложени още преди сто години от българските градинари. С церемонията по откриването на паметника бе поставено началото на честванията за 100-годишнината от създаването на първото Дружеството на българите в Унгария.
Припомняме, че през есента на миналата година в горнооряховското село Драганово пък бе осветен паметник на градинарите гурбетчии.
Трифон Зарезан е ключовата дата, след която българските градинари са започвали трескава подготовка за заминаването си „на градина”, обикновено в европейските държави и не само в тях – Бразилия, Австралия и т.н.
Най-често това е ставало в края на февруари и началото на месец март. Документи за нашето градинарство може да се открият в руски каталози и е споменавано още през 1720 г. Което много напомня на грандиозното настъпление на земеделието от преди 6000 години, тръгнало от днешните български земи и нашите предшественици и стигнало до Британските острови, Франция и Щвейцария.
В Русия още през ХІХ век се споменават отличните български сортове. Някои от тях са създадени от обикновени наши градинари практици. Така например световна известност имат нашите чушки каба „Калинков”. Те са получени от дядо Калинко – лясковски градинар, един от първите български селекционери. Известни са още други български сортове чушки, зеле, патладжани, краставици и др., наложили се и имащи трайно присъствие и до наше време.
До 1890 г. у нас са се консумирали само зелени домати. Едва през 1895 г. в Куртово Конаре започва производството на червени домати. До 1918 г. този зеленчук е все още любителска култура. След Първата световна война започва масовото им производство. С всяка следваща година производството на домати се разширява.
Работният сезон на градинаря ни започвал от март и продължавал до края на октомври. Освен багажа си и храната за пътуването, той бил длъжен да си носи и трите основни земеделски оръдия – мотика, чапа и каластир.
Когато приключвали с добра печалба, завръщането ставало с файтони. Медните звънци на файтонджийските коне по цели дни звънели из улиците на градинарските села. От тях слизали засмените гурбетчии с издути чанти с пари и подаръци. Младежите на възраст от 7 до 12 години поръчвали лачени ботуши.
Градинарството в чужбина е давало добри печалби не само за българите, те са били едни от най-добрите платци на държавата ни в миналото. Работният им ден е бил по 15-16 часа, а понякога е достигал и до 20 часа.
Отглеждането на зеленчука е дълъг и сложен процес. Работата се върши от всички, без да се държи на титли и длъжности. В продължение на години и векове в градинарските обичаи и традиции битува висок човешки морал. С моралните си качества българите по света са печелили симпатиите на чужденците. Неписани закони и дадени думи тук важали за всички.
Парите от общата печалба са се разпределяли на пай. Създаването на земеделските каси слага началото на духовен подем на народа ни към книжнина, пропаганда, просветни организации по време на Българското възраждане. Така например на нуждата от създаване на читалищна сграда в Долна Оряховица се отзовава тъкмо ръководството на градинарското дружество. Първите суми за строителството се събират на 14 февруари. Масивната и представителна сграда и до днес внася архитектурен колорит на главната улица в градчето.
На 3 януари 1928 г. в София се свиква учредително събрание на Българския професионален градинарски съюз. Присъстващите изработват устав и вземат решение за образуване на съюза. Избран е Управителен съвет, в който влизат Никола Джуров, Петър Бонев, Минчо Златев от София, Йордан Гайдаров от Долна Оряховица и Ангел Христов от Русе.
По-късно през февруари се провежда и Първият конгрес на градинарите в София. От юни месец същата година започва да излиза и вестник „Български градинар”. Целта на печатния орган е да издигне и популяризира на необходимата обществена висота нашето градинарство.
Същевременно изданието енергично защитава и задоволява интересите на българските градинари в чужбина. По-късно с помощта на градинарския съюз се отварят и паспортни бюра, в които се издават визите на градинарите ни за чужбина. Издействани са и специални градинарски влакове.
Първият такъв трен тръгва през февруари 1937 г. от гара Горна Оряховица за Будапеща, Унгария, с 200 пътници градинари. Изработено е и съюзно знаме. На червен копринен плат от едната страна е избродирано изображение на свети Трифон – патрона на градинарите, а от другата е извезан надписът „Български професионален градинарски зеленчуков съюз".
