Старият бряст в Сливен стана Европейско дърво на годината


Старият бряст в Сливен стана Европейско дърво на годината
21 Март 2014, Петък


Хилядолетникът убедително спечели надпреварата в конкуренция със свои събратя от девет страни

Автор: Яна Славянска

Внавечерието на Първа пролет от Брюксел долетя една чудесна новина. Многовековният символ на Сливен – Старият бряст, бе избран за Европейско дърво на 2014 г.
Конкуренция на клонатия столетник за престижния приз му правиха негови събратя от Чехия, Унгария, Словакия, Ирландия, Полша, Шотландия, Франция, Италия и Уелс. Но родният бряст, чиято сянка ляскаво е посрещала може би всеки, на когото кракът е стъпвал в центъра на Града на стоте войводи, спечели надпреварата със 77 526 гласа. А това е с 40 000 гласа повече от класираното на второ място унгарско дърво. Трети в челната тройка е представителят на Полша.

При получаване на отличието в белгийската столица сливенският градоначалник Кольо Милев с гордост заяви: „Наистина той не е може би най-старото дърво, не е и най-високото, но се оказа, че е най-обичаното дърво“.
Любопитно е да се отбележи, че миналата година Старият бряст в Сливен спечели и наградата „Дърво с корен 2013", като тогава пребори конкуренцията на 29 номинирани дървета от цялата наша страна.

На церемонията в Брюксел, кметът на родния град на призьора призова: „Елате в България! Елате в Сливен! Елате да видите Стария бряст!“
А в края на тържеството по връчването на отличието, концерт изнесе държавният ансамбъл за народни песни и танци – Сливен.
Старият бряст се намира в центъра на Сливен. Дървото е природен феномен на възраст около 1100 години от вида Ulmus kampestris (полски бряст). Той е обявен за защитен обект. Обиколката му при корена е над 5.65 метра, а височината му достига 10 метра.

Брястът е остатък от вековна гора, простирала се от Родопите до Черно море, а според преданията Сливен възниква на мястото на тази стара гора. Поради множество събития, станали при бряста, през 1970 г. той е обявен за историческо място.
По време на кампанията, която продължи през целия месец февруари, около дървото се събираха детски и професионални творчески колективи, индивидуални изпълнители, които представяха чрез изкуството своята подкрепа за неговата номинация за европейско дърво на годината.

„Всяка пролет зеленият взрив на листата на Стария бряст идва като благословия за града. За да го има неспирното движение на хора около него. Защото Сливен не значи само сливане на реки и ветрове, а и на стъпки, преминали край хилядолетния исполин.Стъпки малки и големи, идващи отблизо и далече, но пресичащи се под сенките на нашия достолепен праотец – Стария бряст“ - се казва в официалния сайт на Община Сливен.
„При Стария бряст е измервана някога надморската височина на Сливен; край него са преминавали всички демонстрации и манифестации някога; край него са изложени телата на убитите по време на четническото движение през 1925 г.; до него е издигната през септември 1944 г. тържествена арка за посрещане на съветската армия.

Днес повечето сливенци уговарят важните си срещи при Стария бряст. Той е най-важният и категоричен ориентир в пространството, когато трябва да се упъти чужденецът-другоселец; там, под неговата корона, се инициират най-важните акции в съвременния обществено-политически живот. В своеобразен ритуал се е превърнало откъсването и вземането със себе си на листо от Стария бряст за спомен от сливенци, живеещи в други градове и селища, което показва силата на наследената представа за това вековно дърво като много важен символ, стоящ високо в ценностната скала обществото. Вероятно това задължава, а и непрекъснато се извършва обгрижване от страна на местните власти относно състоянието му“ - се отбелязва пък в номинацията на сливенския бряст за конкурса.


Старият бряст през 1938 г.

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки